Компенсации за бизнеса и промени в борсовата търговия заради скъпия ток

Служебният кабинет обяви пакет от мерки, които да помогнат на фирмите в енергийната криза, но ефектът от тях ще се усети най-рано през декември

Ивайло Станчев

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Две краткосрочни и три дългосрочни мерки за преодоляване на кризата с високите цени на тока предложи служебното правителство. Те са свързани с директни финансови компенсации, регулаторни промени и нови продукти на енергийната борса. За да заработят обаче ще е нужно време - от няколко седмици до няколко месеца за различните мерки. Най-очакваното, което несъмнено са паричните компенсации, ще могат да се случат само след решение на парламента - или най-рано през декември и то ако в следващото Народно събрание има работещо мнозинство и то е съгласно с това.

В редица европейски страни подобни мерки вече бяха приложени. У нас работодателските организации от няколко седмици настояват за спешни решения, които да помогнат на фирмите в безпрецедентната ситуация на енергийния пазар. Първоначално служеният кабинет обяви, че ще предложи такива до 10 септември, но обсъждането им продължи по-дълго.

През последните два месеца цената на електроенергията в България е на рекордно високи нива от около 220-240 лв./мВтч, като в някои дни стига и до 300 лв./мВтч. Но въпреки това тези стойности са едни от най-ниските в Европа - само в Полша е по-евтино.

По 50 лв., но на мегаватчас

Основния компенсаторен механизъм за бизнеса ще бъде схема за директна финансова подкрепа в размер на 50 лв. за всеки употребен мегаватчас електроенергия. Грубо това означава около 25% от настоящата цената на тока да бъде покрита от държавата. В крайната сметка за ток обаче има редица допълнителни такси (пренос, достъп до мрежата, акциз и т.н.), така че реалният ефект за фактурите на фирмите ще е около 13%. Например при средна сметка за ток от около 4000 лв. за едни среден ресторант например, помощта може да е около 500 лв. на месец.

"Тези компенсации ще се изплащат за предстоящите зимни месеци на тази година и първата половина на 2022 г.", каза служебният премиер Стефан Янев. По думите му помощта ще бъде заложена в новия бюджет за догодина, но за да може да се изплати за октомври, ноември и декември ще е нужно парламентът веднага да направи актуализация на бюджета за 2021 г. "Надявам се да се заемат сериозно с тази задача. Иначе няма как да помогнем на фирмите", каза още той.

Сметката показва, че за трите месеца до края на тази година ще са нужни около 300 млн. лв., а за догодина сумата е 600-650 млн.лв. Тези пари не са налични в бюджета сега, а ще бъдат извънредно взети от свръхпечалбата на АЕЦ "Козлодуй" - през последните месеци централата продава енергията на рекордно високи цени и според различни оценки само за периода октомври-март положителния финансов резултат би надхвърлил 1.31 млрд. лева.

"Според сегашния закон за бюджета нямаме възможност за такъв механизъм. Можем да искаме предварително дивидент от държавните дружества. Но не можем след това да го преразпредилим към фирмите", обясни служебният финансов министър Валери Белчев.

Още мерки

Другата мярка, която кабинетът обяви и ще има по-пряко отражение върху бизнеса, е създаването на нови продукти на енергийната борса. Тук се има предвид държавните централи АЕЦ, ТЕЦ "Марица изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК да продават енергията си по дългосрочни договори с фиксирани цени, до които достъп да имат и по-малки играчи. Сега по-голямата част от енергията им се пласира на сегмента "Ден напред", където цените са най-високи, докато оферти за дългосрочни договори се появяват рядко и са достъпни само за търговски с огромен финансов ресурс. Например, миналата седмица имаше обявен такъв търг за дългосрочен договор от АЕЦ "Козлодуй" - за 300 мВт базова мощност за периода октомври-декември, който беше прекратен по искане на Министерството на енергетиката и сега ще се обяви наново, но разбит на 30 пакета по 10 мВт. на АЕЦ-а. "Така повече играчи ще могат да получат енергия, а не само големите, които след това ги препродават на други пазари", заяви премиера Янев.

Наред с това Министерството на финансите, БФБ и Министерството на икономиката ще работят по създаването на клирингова къща към Българската независима енергийна борса. Това ще гарантира, че всяка от страните в сделките ще изпълни ангажиментите си. Сега има възможност например даден търговец да купи определено количество електроенергия и след това да се откаже от него и да не го плати.

Паралелно с това временно ще бъде преустановено приемането на застраховки за сделките с ток. Това е много по-евтино от предоставянето на банкови гаранции и е предпочитано от търговците на електроенергия, но създава рискове от недобросъвестно поведение.

Важна мярка е и планираната промяна в методиката за определяне на цената на балансиращата енергия. Това е токът, който държавния Електроенергиен системен оператор пуска на пазара при недостиг, като активира допълнителни мощности - например ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган. Сега за тази "услуга" се заплаща най-високата цена, която достига до 380 лв./мВтч.

Резултатът от тези мерки може да е налице едва след месец и половина, защото има технологичен срок за одобряването ѝ.

Отделно премиерът Янев обяви, че се обмислят и допълнителни мерки за публичните предприятия като БДЖ, ВиК дружествата и др., които са силно засегнати от скъпия ток. Но конкретика за тях все още няма.

Нова година - нови цени

Всички тези мерки и промени засега няма да засегнат домакинствата и те ще продължат да плащат тока и парното по сегашните си цени. На 1 януари обаче КЕВР ще актуализира и тях. "Има фактори, върху които не може да влияем - CO2 емисиите и на природния газ", каза председателят на регулатора Иван Иванов.

Очакванията са, че токът ще поскъпне с 5-6 до 10%, тъй като може да се търсят възможности за компенсиране през Фонда "Сигурност на електроенергийната система". Парното обаче ще се повиши с поне 15-20%, тъй като топлофикациите работят на газ, а той е изцяло вносен и цената му се определя от борсите.