🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Балканите се обединиха за соларната енергия

Гърция, Словения, Македония и Румъния разгръщат своят соларен енергиен капацитет

Соларната енергия ще играе ключова роля в зеления преход на Балканите
Соларната енергия ще играе ключова роля в зеления преход на Балканите
Соларната енергия ще играе ключова роля в зеления преход на Балканите
Соларната енергия ще играе ключова роля в зеления преход на Балканите

На Балканите доста рядко се е стигало до някакъв, било то и мним, консенсус между всички участници. С все по-нарастващата нужда от енергийна независимост обаче има неофициално съгласие в една посока - соларна енергия.

Гръцката Hellenic Petroleum вече официално откри своята соларна централа в Козани, която е и най-голямата в Югоизточна Европа, а още десетки по-малки проекти са процес на реализация в страната. Такава активност в различни размери има и в други страни от региона - Словения, Македония, Албания и Румъния.

България също се движи в тази посока, макар и с по-бавни темпове. Едва през последната година бяха лансирани няколко десетки проекта за по-мащабни соларни централи. Но повече от тях няма да са факт през и 2025 г. заради сложните и бавни административни процедури.

Словения откри най-големия си соларен парк - "Прапретно"

Най-големият соларен парк в Словения вече е въведен в експлоатация - в област Храстник. Става дума за "Прапретно" с енергиен потенциал 3 мВт, като тази мощност може да бъде увеличена до 16 мВт. Съоръжението е построено върху рехабилитирано сметище на неработещата вече въглищна ТЕЦ "Трбовле".

Местните власти дадоха зелена светлина за още един проект в региона - развиването на енергийна общност, която да изгради най-голямата фотоволтаична система, собственост на гражданите. Жителите на Храстник ще могат да участват в покривна соларна система в размер 300 кВт. Тя ще бъде изградена на покрива на основно училище в гада, а стойността му ще е 235 хил. евро. Министерството на инфраструктурата се очаква да покрие 20% от сумата чрез субсидии, а 60% ще бъдат заем. От местното управление споделят, че гражданите ще могат да участват в изграждането на проекта чрез директни инвестиции, които според техните изчисления се равняват на 150 евро на 1 кВт.

Янез Янша, премиер на Словения, заяви при откриването на централата, че нуждата от подобни проекти сега е по-голяма от всякога, тъй като те не са само решение на екологични и енергийни проблеми, а и за сигурността на страната.

Северна Македония завърши първия си соларен парк

Фотоволтаичният парк, намиращ се върху стария въглищен комплекс Осломей, бе открит официално от Димитър Ковачевски, премиер на Северна Македония, и ще има енергиен капацитет 10 мВт. Проектът "Осломей 1", който бе частично финансиран от Инвестиционния план на ЕС за Западните Балкани - субсидия 1.6 млн. евро и 5.9 млн. евро заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, е на стойност 8.8 млн. евро.

ЕБВР потвърди, че работи заедно с държавната енергийна компания в Македония по това да идентифицира и инвестира в допълнителни соларни паркове в страната. От банката одобриха допълнително финансиране за разширяване на Осломей и изграждането на нов парк в Битоля с капацитет 30 мВт. ЕС подкрепя тези инвестиции с допълнителни субсидии 5.1 млн. евро.

Паркът Осломей е част от цялостната стратегия на страната да премине към енергия от природен газ или ВЕИ. Част от този проект е изграждането на още един соларен парк с мощност 10 мВт.

Предвидени са и още 2 фотоволтаични централи, за които вече има сключени договори с чужди фирми. Договорите по изграждането са спечелени от турската Fortis Energy и българската Solar Pro. Двете дружества ще инвестират общо 70 млн. евро, с които ще бъдат изградени две централи с мощност 50 мВт. Интересното тук е, че македонският държавен производител на електроенергия ESM е успял да договори и много добри условия - тя няма да похарчи нищо, като единствено ще предостави земята за проекта и ще свърже проектите към националната мрежа. Също така частните инвеститори се задължават да плащат годишна такса на ESM, която се равнява съответно 18 и 18.5 процента от произведената електроенергия от двете централи. Тази сделка ще осигури и работни места за местното население, като инвеститорите се ангажират да наемат и по един служител за всеки мегават инсталирана мощност - или общо 100 души.

Споразуменията с Fortis Energy и Solar Pro за публично-частно партньорство са за срок 35 години, след което частните партньори са длъжни да прехвърлят собствеността върху фотоволтаичните централи на ESM, като инсталациите трябва да са "в добро оперативно състояние".

Австрийската компания за решения за чиста енергия CLEEN Energy осигури до 7 млн. евро нови инвестиции за финансирането на соларните проекти, които е запланувала. Компанията вече се е снабдила с 5 млн. евро чрез разпродаване на дялове на стойност 12 евро на дял в частен търг. Заради големия интерес се предвижда разпродаването на още дялове на стойност 2 млн. евро.

Компанията ще използва тези средства за внедряването на соларни проекти в Германия, Хърватия, Италия, България и ОАЕ. Проектите, с които компанията разполага за следващите 3 години, са на стойност 184 млн. евро.

The Haag, друга южноавстрийска компания, ще търси да изгради своето портфолио от соларни паркове с общ капацитет 300 мВт до 2024 г. Според сегашни изчисления тези инвестиции ще генерират годишно по 31.5 млн. евро. Миналогодишните им инвестиции се очаква да генерират около 3.6 млн. евро през 2022 г.

Албания изгражда 720 мВт

От няколко години текат процедурите по проекти с обща мощност 570 мВт в окръг Фиери в Албания, който, изглежда, е и главната дестинация за соларни паркове в страната. Фотоволтаичните проекти са на различен етап на одобрение от Енергийния регулаторен орган (ERE), Министерството на инфраструктурата и енергетиката и Националната агенция по околна среда (AKM).

Тази година бяха добавени още 2 проекта с мощност 150 мВт. Единият от тях бе с капацитет 100 мВт и е на компанията Greennat Solar Park Ballsh, а другият е на Agna и е с капацитет 50 мВт.

Албания си е поставила за цел да изгради паркове за зелена енергия с капацитет 220.4 мВт от възобновяеми източници до 2023 г. Според доклад от International renewable energy agency (IRENA) от 2021 г. това ще е сериозно покачване на енергийния капацитет от ВЕИ за страната, която за момента има свързани 10 мВт към мрежата от възобновяеми източници.

Румъния стартира 458 млн. евро схема за безвъзвратна помощ за ВЕИ

До края на 31 май електроенергийни компании в Румъния ще могат да кандидатстват за безвъзвратна помощ за изграждане на соларни и вятърни паркове. За тази схема ще могат да кандидатстват само компании, които са регистрирани като производители на енергия. Те ще могат да получат субсидии до 15 млн. евро за соларен или вятърен парк. Заплануваните съоръжения трябва да са с капацитет по-голям от 0.2 мВт, да са изцяло нови проекти и да бъдат завършени до 2024 г.

Максималното количество държавни помощи за вятърни ферми е 1.3 млн. евро на мегават за съоръжения с капацитет 0.2 мВт и 1 мВт и 650 хил. евро за мегават за по-големи паркове. За соларните паркове те са съответно по 750 хил. евро и 425 хил. евро. Така например максималната сума на гранта - 15 млн. лв., ще е достатъчна за проект с капацитет 35 мВт. Съфинансирането в случая трябва да бъде поне 6.2 млн. евро, без да се броят средствата за съпътстващата инфраструктура.

Тези субсидии са част от Плана за възстановяване на Румъния, в който 1.62 млрд. евро са заложени за зелена енергия. По този начин от министерството на енергетиката на Румъния се надяват да могат да стимулират развитието на ВЕИ централите в страната с допълнителни мощности 950 мВт.