Газът, петролът и въглеродните квоти поевтиняват драстично

Ако този тренд продължи и цените се нормализират до предвоенните нива, може да има обрат в политиката на ЕС за спешни интервенции на енергийните пазари с налагане на таван на цените, изземане на печалбите, субсидии на калпак.

Какво става с цената на газа

На 26 август бенчмарк индексът за газовите пазари в Европа - TTF, достигна исторически най-високата си стойност - 337 евро/мВтч, като търговията тогава затвори при 313 евро. Това предизвика истинска паника във всички сектори на икономиката, тъй като поскъпването се пренесе на електроенергийния пазар, където също бяха регистрирани рекорди. Страховете за зимата накараха и политиците в Брюксел да обявят спешен план за регулиране на пазарите и ограничаване на цените, който предстои да се обсъжда на 9 септември.

Притесненията станаха още по-големи, когато на 5 септември Русия обяви, че няма да доставя газ по "Северен поток 1", докато има европейски санкции срещу страната. Това предизвика нов скок в цените на газа и тока и внесе допълнително напрежение в Европа, като започнаха да се подготвят социални протести и политически атаки.

Противно на логиката обаче, още на следващия цените на газа започнаха да падат, това продължи и на 7 септември, а днес вече суровината се търгува на нива под 200 евро за първи път от 9 август насам. Това до голяма степен показва, че ролята на руските доставки за европейския пазар вече е намаляла значително и дори пълното спиране на най-големия газопровод не оказва дълготраен ефект. По последни данни от Еврокомисията делът на руския газ в общия енергиен микс на ЕС вече е само 9% при над 40% в началото на войната в Украйна. Позитивни новини идват и от изграждането на терминали за втечнен газ - край холандското пристанище Еемсхавен вече са закотвени и се изграждат две плаващи платформи - Golar Igloo и Eemshaven LNG, които са първите от няколко, планирани за изграждане, съобщи Bloomberg. Тяхната цел е да преобразуват втечнения газ, който идва с танкери от САЩ, и да го включват в газопреносната мрежа на страната, а от там и към други части на Европа.

Друг фактор за спада на цените е и нивото на запълване на газовите хранилища. Целта от средно 80% бе достигната с месец по-рано - в началото на септември, а данните към 6 септември са за 82.5% запълнени обеми. Едно от най-празните хранилища е българското "Чирен" с 65%, но въпреки това то е значително по-пълно спрямо същия период на миналата година, когато нивото е било под 60 на сто въпреки регулярните доставки от "Газпром" тогава.

Цената на петрола е на 7-месечно дъно

Петролът поевтинява сериозно за втори пореден ден в четвъртък - цената на сорт брент е на 7-месечно дъно - 88 долара, а при американския лек сорт тя е 82 долара. Очакванията за намалено търсене в развитите икономики и най-вече в Китай са основен фактор, който натиска цената надолу - в сряда тя падна с повече от 5%. Агресивната политика на централните банки за ограничаване на високата инфлация чрез рязко повишение на лихвите се очаква да потисне потреблението и инвестициите, което ще окаже влияние върху икономическия растеж, а от там и в търсенето на петролни продукти.

Рекордно поевтиняване и при квотите

Цената на въглеродните квоти - основният инструмент на Европейския съюз за декарбонизация на икономиката, отбелязва спад до почти рекордни стойности в последните дни. В момента цената на европейската борса (ЕТS) e 66.9 евро на тон, което е най-ниската стойност от първите дни на руската инвазия в Украйна. Тогава цените много рязко паднаха до 58 евро на тон, тъй като имаше неяснота какво ще се случи с доставките на ресурси от Русия и най-вече природния газ.

Сривът на пазара на квотите в момента е огромен - над 30% в рамките на по-малко от месец. Високата волатилност се дължи на това, че само преди седмици беше поставен рекорд за най-висока цена в историята - 98 евро на тон. Тогава това беше в унисон с ултрависоките цени на природния газ, които в разгара на лятото държаха средна цена от поне 200 евро на мВтч. В момента ситуацията се преобърна и цената на природния газ пада надолу.

Трудно обаче може да се говори за зависимост между котировките на въглеродните квоти и тези на газа. Едва ли се използва повече газ в топлоелектрическите централи на континента за сметка на въглищата, тъй като цената на природния газ все още е много висока и не е рентабилно използването му. Това означава, че все още много по-популярният избор са въглищата, което си личи и от данните от Германия, където има ръст в потреблението на въглища с 20%. Общо взето, в момента ⅓ от електроенергията се произвежда от въглищния комплекс.

Широката употреба на въглища явно не означава, че цените на квотите се оскъпяват, което би било нормалната пазарна логика. В случая огромният спад най-вероятно се дължи на притесненията от рецесия и голямата спекулация на пазара. Възможно е и непазарна намеса, която изкуствено да свали квотите от страна на Брюксел, за да може да падне цената на тока в Европа.