Енергетиката: усещане за провал

Отделно - с приетия План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) вече се поеха ангажименти, които предопределят съдбата на въглищните ни централи. На всичко отгоре необяснимата активност на "зеленото" ръководство на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС) по повод изготвянето на пътна карта за декарбонизация на енергийния сектор изненадващо предложи "ускорено затваряне на въглищните ни централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г.". Защо точно сега, когато за всички е ясно, че тече процес на преразглеждане на темповете на реализация на тази сделка и дори Германия промени драстично политиката си в тази област?

Независимо от това, че сега целият регион се възползва от производството на електроенергия в ТЕЦ на лигнитни въглища (като силно ограничава използването на газ за електропроизводство), България с погрешно политическо решение ще ограничи тяхното производство с 40% само след 4 години. Във времена, в които най-радикалната в областта на зелените политики Германия забавя срока на закриване на въглищните си централи с цели 5 години!

Инвестициите във ВЕИ

Тенденцията за увеличаване на дела на ВЕИ за производство на електрическа енергия се ползва с широка подкрепа в страната и има добри условия за това, но необходимостта от правилна преценка за обемите, технологиите и регулиране на развитието им не бе приоритет на Министерството на енергетиката, нито бе отразено в процесите на националното стратегическо планиране. Концентрацията на инвестиционни интереси в мащабни слънчеви и вятърни проекти не отчита редица негативни страни, които това ще доведе, ако тези проекти се осъществят така хаотично, както изглежда че това става, дори ако само половината от заявените инвестиционни намерения се реализират.

Този тип проекти, когато се случват бързо, несистемно и в голям мащаб, водят до необходимостта от високи неоптимални инвестиции в мрежата и в нуждата от изграждане на скъпи съоръжения за балансиране. Има ирония в това, че най-добрите технологии за осигуряване на системна гъвкавост - термичните централи, а дори и ВЕЦ, или ще бъдат спрени, за да освободят място на големите слънчеви и вятърни проекти, или са обект на все по-тежки, основно екологични, изисквания за експлоатация (в случая с малките ВЕЦ).

На всичко отгоре поради управленска немощ унищожихме и ПАВЕЦ "Чаира" - една от най-модерните регулиращи хидроенергийни мощности в региона, стратегически важна за балансиране на ВЕИ. Така липсата на обща стратегия за развитие на ВЕИ сектора ни оставя в руслото на крайно либералната, но и криеща рискове напълно либерална инициатива. За съжаление този процес с цената на високи обществени разходи в крайна сметка се самозадържа - не случайно именно пазарното изкривяване при едновременна работа на голям брой фотоволтаични централи доведе до възникване на термина "енергиен канибализъм".

Подценяваното "разпределено" производство

Един от високите приоритети в европейската енергийна доктрина е разпределеното производство от голям на брой по-малки генериращи мощности, обединени в енергийни общности. Този модел на енергийно развитие се реферира от европейската директива 2018/2001/ЕС, която България отдавна трябваше да транспонира в законодателството си.

Този модерен и ефективен модел на развитие обаче за България остана в сянката на големите ВЕИ проекти и въпреки многократните настоявания не беше отразен в нито един стратегически документ за развитие и законодателни промени. А всеобщо е експертното мнение, че децентрализираното производство в близост до потреблението има потенциала да обхване голям брой потребители и малки и средни инвеститори, които с общи усилия ще подобрят качеството на живот, ще дадат ръст на инвестициите и ще повишат енергийната сигурност.

Поради това, че собствените нужди могат само частично да бъдат осигурени от собствено производство, необходимо е също така паралелно развитие и адаптиране на мрежите ниско напрежение по модела на интелигентните мрежи с дигитални приложения, като така се постига и целта за развитие на "зелени градове".

Нова ядрена мощност?

У нас се приема за даденост наличието на евтина и надеждна електрическа енергия, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй", но и тук може да бъдем изненадани - доскоро диверсификацията в горивния цикъл се разглеждаше като теоретично упражнение, което може да бъде отлагано във времето въпреки настоятелните изисквания на ЕURATOM. Войната в Украйна и усложнените търговски отношения с Русия наложиха този въпрос да се преоцени задълбочено от рисковата му страна и повече да не се отлагат вече подготвени решения. Самото развитие на ядрената енергетика вече има променен контекст - за изграждане на нови мощности може да говорим само ако имаме нова стратегия и планове за погребване на високо активните отпадъци, а у нас приемането на такава стратегия се отлага от 2018 година.

По инерция коментираме, как ако имахме сега два нови блока на площадката "Белене", щяхме да произвеждаме за целия регион - вярно, но само в рамките на 4-5 години, а една ядрената централа трябва да има устойчив пазарен модел за 60 години. Като се има предвид тенденцията за изграждане на нови ВЕИ мощности в региона, на една нова ядрена мощност трудно може да бъде осигурено да работи в базов режим 7500 часа годишно на един либерализиран енергиен пазар.

Но алтернативата за използването им за производство на водород като заменящо гориво на природен газ вече не е теория, а належаща нужда. От друга страна за гарантиране устойчивост на електроенергийните доставки малките модулни реактори се очертават като много добра алтернатива, но тя трябва да бъде развита чрез включване в разработването на конкретни прототипи на ранен етап, за да се позиционираме като част от веригата на доставки, а не само като потребител на скъп краен продукт.

Независимо от това какви проекти ще се развиват - ВЕИ или ядрени, те трябва да бъдат поставени в рамките на регионалния пазар и постигането на конкурентни цени. При инвестициите в големи ВЕИ проекти възможностите за сключване на дългосрочни договори за изкупуване са първостепенна задача за всеки инвеститор. Засега с най-широко приложение са договорите за разлики, сключени след провеждане на търгове от държавите, но все по-голям дял придобиват и дългосрочни договори за изкупуване с големи потребители и други енергийни системи в региона, които имат политика за зелено брандиране.

България притежава значителни предимства в областта на ядрената енергетика. Но за да се капитализират те и да се използват ефективно наличните у нас активи и предимства, са нужни стратегически анализ и дългосрочна устойчивост при вземане на решенията, което това ръководство не направи. Държавната подкрепа за тези проекти (както и за ВЕИ проектите) е важен елемент за постигане на конкурентна пазарна реализация. Например обсъжданият от Полша модел предполага държавата да бъде собственик на ядрената проектна компания до момента на получаване на всички разрешения за изграждането й. И когато основните финансови рискове за реализацията на този проект са минимизирани, се преминава към постепенна продажба на дялове на компанията на външни инвеститори, като цената на тези дялове достига максимум, когато проектът получи и лиценз за експлоатация. С набраните средства от продажба на дялове държавата компенсира напълно осигурената подкрепа в началния проектен етап.

Природен газ и погрешната стратегия

Лъкатушенето по темата "за и против на връщането към доставки от "Газпром" означаваше, че никой нямаше представа какво трябва да се прави. А толкова просто беше да се анализира балансът на доставките на руски газ и да се констатира, че докато обърканите държавници се туткат, пазарът реши проблема с вакуума и доставките бяха възстановени, но на други ценови нива. В интерес на истината подходът за търсене на алтернативни доставки на втечнен газ бе правилен и заявен на време от редовното правителство, но в случая дефицитът на опит и компетентност на новите ръководители доведе до редица нови компликации. Експертите на БЕМФ, отчитайки предложеното от ЕК задължително 15-процентно съкращение на потреблението на природен газ, както и мерките в разработения преди това от нас "План 30" за намаляване зависимостта от руски газ, обявен и в медиите, предложиха на ръководството на Министерството на енергетиката и на Енергийната комисия в НС нова политика за ограничаване на потреблението на природен газ у нас.

Такива резерви има както в индустрията (особено при свиващо се индустриално производство в Европа), така и за топлофикационните дружества.

Но не последва никаква реакция от ръководството на отрасъла, въпреки че ние предложихме това доброволно ограничаване на потреблението да бъде съпътствано и от механизъм за компенсации на разходите за пренастройване на производствените мощности и промяна в производствените планове. Ясно е обаче, че спестеният природен газ е по-добрата алтернатива пред политиката на държавата да осигури всички прогнозни количества за регулиран и свободен пазар. "Булгаргаз" не е единственият доставчик на природен газ на пазара у нас и има потребители, включително и големи, които си осигуряват природен газ от свободния пазар, без да чакат държавата да ги обезпечи. Но в енергетиката уповаването на държавата като единствения сигурен партньор на пазара на природен газ за жалост продължава и досега.

Случаят с топлофикационните дружества на природен газ е по-тежък, защото, от една страна, трябва да се гарантират сигурните доставки на топлинна енергия за потребителите, но при максимално изгодна за тях цена. Едно от нашите рационални предложения бе в случай на криза с доставките на природен газ приоритетите на високоефективно комбинирано производство и за нискоемисионно производство да бъдат отменени. Това означава да се даде приоритет на подгряване на мрежовата вода в подаващите магистрали за отопление и БГВ, при това във водогрейните котли, а ТЕЦ-овете да се подготвят за работа с алтернативно гориво (окси-водород, мазут, дизел, пропан-бутан, зелен мазут).

Занемареният надзор

Вмененото изискване към министъра на енергетиката, регламентирано в чл.4,(1) от Закона за енергетиката, го задължава да следи развитието и да упражнява контрол и върху дейността на топлофикационните дружества в страната като част от задълженията на ведомството за изготвяне и контрол на националния енергиен баланс на страната. А топлофикационните дружества покриват съществена част от този баланс.

В анализирания период наблюдаваме пълно неглижиране на състоянието и рисковете пред тези дружества, включително и "Топлофикация София", която покрива над 60% от националния топлоенергиен баланс на страната по перото "топлинна енергия". Голяма част от тези дружества са частни, но това не освобождава министъра от задълженията му да следи и да съдейства за предотвратяване на рискове пред тях.

Като скандално бихме определили отношението на ръководството на Министерството на енергетиката по отношение специално на "Топлофикация София". За обикновените граждани - клиенти на това дружество, както и за широката общественост е повече от ясно, че това е вторият по важност "горещ" картоф на енергетиката след газовите доставки, и отказът на държавата за съпричастност при търсене и решаване на критичните проблеми на това дружество може да създаде рискове за националната енергийна сигурност.

В тази връзка държавата може да съдейства на това дружество в опитите му да бъде оздравено, като бъде окуражено да приложи изпробвани модерни технологии и решения, с което потреблението на природен газ да бъде снижено с над 30% - оксиводородно гориво в комбинация със соларни панели за производство и акумулиране на топлинна енергия. На фона на тези идеи за технологично обновление и реформи като бягство от отговорност и управленска немощ се приема намерението на това дружество да бъде отдадено на 35-годишна концесия на външен мениджмънт с условието за технологична модернизация.

Несъстоялата се реформа на БЕХ

Част от предвидените и несъстояли се реформи по Плана за възстановяване и устойчивост засягат реформи в структурата на държавната енергетика и либерализация на електроенергийния пазар на едро. Тези провалени реформи, въпреки че бяха част от предизборните програми на управляващите, са свързани с необходимостта от преструктуриране на БЕХ и други законодателни инициативи, а липсата на работещ парламент не може да е причина такива да не започнат да се подготвят и в момента.

Факт е, че една неефективно работеща енергийна комисия в предишното Народното събрание носи известна вина за тази провалена реформа, но трябва изрично да се подчертае, че основната причина за тези провали се корени в некомпетентното ръководство на министерството и дезориентацията в приоритетите, които им попречиха да разработят необходимите проекти на законодателни решения.

Трябва да се реши и въпросът, свързан с пряк търговски достъп на големите енергийни потребители до произведената у нас електрическа енергия, предлагана във формата на дългосрочни продукти на платформата за двустранни договори. В същото време предлаганите модерни структурни реформи на БЕХ, свързани с отделяне на мрежовите оператори ЕСО и БТГ от холдинга и превръщането им в независими енергийни дружества с принципал Министерството на енергетиката, останаха блян. Така както постъпи Румъния например, в резултат на което енергийният им отрасъл се стабилизира и се радва на сериозен инвестиционен интерес.

Остана неразбрана и подценена и идеята за пазарно обединение на енергийните дружества "Мини Марица-изток" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", с което щяха да се стабилизират икономиките им и да се повиши ефективността от дейността им.

Енергийната бедност - още един нерешен въпрос

Поредният провал в политиката на енергийното ръководство е пълното неглижиране на темата за енергийната бедност и поредното отлагане решаването на този проблем въпреки категоричното условие на ЕК за това за получаване на средствата от ПВУ във връзка с подготовка на обществото за либерализация на енергийния пазар.

Защото за ръководството на отрасъла това бе област, която не ги "засягаше", с напълно неясни за тях нормативни изисквания, критерии и дефиниции, въпреки че именно това министерство трябваше да бъде водещо в създаването им. "Няма дефиниция за енергийната бедност" бе тезата, зад която се криеха управляващите. А такава имаше, предложена в разработка на Икономическия институт на БАН и публикувана в медиите.

Същият институт разработи в детайли и критериите за категоризация на енергийно бедните, режимите на регистрация, както и нивата и видовете на подпомагане. И дано на това бездействие се сложи край още до края на тази година, защото очакваните средства по ПВУ могат да бъдат отказани.

Периодът на управление на енергетиката в последните 7-8 месеца може да бъде охарактеризиран като провал. Провал, защото, въпреки че бяха налице консенсусни политики на управляващата коалиция за модерни реформи и изсветляване на отрасъла, това не се случи.

А защо - за това тепърва ще търсим причините.