Енергетиката: по-евтин ток за бизнеса, но и много неизвестни

Бизнесът ще има по-евтин ток

Независимо от случващото се на европейските енергийни борси и движението на цените българските фирми ще плащат по-малко за електроенергия през тази година спрямо 2022-а. Причината за това е, че Народното събрание реши държавата да субсидира цената на тока от 200 лв./мВтч нагоре, докато през по-голямата част на миналата годината границата беше 250 лв. Сумарно това означава, че във фирмите ще останат около 650 млн. лв. повече през годината. Но дали тези спестени разходи ще рефлектират в понижаване на цените на стоките и услугите или повишаване на заплатите на служителите, е съвсем друг въпрос.

Фотограф : Надежда Чипева

Освен това, за да има пари за въпросните по-големи компенсации, държавата ще иззема част от приходите на производителите на електроенергия. По план това трябва да важи до 30 юни, но все още не са определени конкретни параметри на въпросната схема, тъй като се чака решение на Министерския съвет.

Газовата криза, изглежда, преминава

Към 3 януари газовото хранилище "Чирен" е запълнено 82%, докато на същия ден през 2022 г. е било 47%, или два пъти по-малко. Същото е положението в цяла Европа, като причините са както в топлото време, така и в намаленото като цяло потребление на газ с 20% в ЕС. Това обаче дава доста по-голямо спокойствие за предстоящата година, дори ако вносът от Русия спадне до нула. Паралелно с това обаче в Северна Европа ще заработят няколко терминала за втечнен газ, беше пусната и газовата връзка с Гърция, която е важна за целия балкански регион, а само преди дни 'Булгаргаз" получи достъп до газовата инфраструктура на Турция, откъдето може да се внасят съществени количества.

Инвестициите с евросредства и бумът на ВЕИ

В енергетиката тази година ще бъдат инвестирани и стотици милиони от Плана за възстановяване (след преведения аванс). Основно това ще стане по линия на помощта за изграждане на соларни системи с батерии за собствени нужди на бизнеса и домакинствата. Очаква се обаче да бъде пуснат и първият търг за големи слънчеви централи, което вече ще има сериозен ефект върху енергетиката на страната. Като цяло има шанс инсталираните ВЕИ мощности в страната да се увеличат с над 10% през годината, което ще бъде най-големият ръст от 2010 г. насам.

Ядреното гориво

В последните седмици на миналата година служебният кабинет скоростно задвижи две споразумения - с американската "Уестингхаус" и френската "Фраматом", за доставка на ядрено гориво, което да замени руското в "Козлодуй". По план трябваше да има конкурс и доставчиците да наддават, но явно се е стигнало до политическа договорка и разпределение на реакторите - единия за САЩ, а другия за Франция. Тези споразумения обаче са само първата стъпка. През тази година Агенцията за ядрено регулиране трябва да лицензира алтернативното гориво, за да може то да започне да се използва. Също така има и технологични въпроси около замяната на руските ядрени касети, чиито отговори също се чакат през следващите месеци.

Промените в законите и енергийната бедност

Макар да зависи от това дали ще има работещ парламент или не, през тази година трябва да бъдат направени и куп промени в енергийното законодателство. Като се започне до задължителните за следващите траншове по Плана за възстановяване либерализация на пазара на едро на електроенергия, дефиниране на енергийно бедните и се стигне до казуса с намаляването на CO2 емисиите с 40% и свързаното с това ограничаване на работата на въглищните централи. Това са все тежки реформи, които ако бъдат отложени, ще блокират милиарди от европейските фондове, но най-вече може да доведат до изоставане на българската енергетика спрямо случващото се в региона, което ще има дългосрочни негативни последици.