Лудият учен и зеленият водород

От проучвания към продукти

Green Innovation е основана през 2016 г. Първоначално екипът е от трима души, но днес те вече са 15, като разрастването става бавно. Не само защото и самият бизнес е бавен като цикъл на нови продукти, но и защото сферата е, меко казано, нишова. Преди това работата на целия екип е била върху научни изследвания, доказване на технологията и различните модели на работа.

По време на разговора Иванов постоянно прави съпоставка между България и Европа. "В Европа крайният потребител не разбира, че ползва водород по газопреносната мрежа като даден процент. В България това няма как да се случи на този етап. Затова направихме продукт, който позволява на крайните потребители сами да си го правят", казва той.

Въпросните продукти са електролизьорите, които Иванов нарича "минирафинерии", в които един литър вода се превръща в "почти два кубични метра смес две към едно водород и кислород. Самият електролизьор е като реактор, около него има периферия, която да направи самия процес оптимизиран, автоматизиран, с минимални загуби и безопасно."

Целта е България малко по малко да настигне Европа - да произвежда водород, който да замести част от фосилните горива, съответно да се намалят вредните емисии, да се постигне оптимизация на горивния процес и да се получи "един добър енергиен микс като бизнес модел, тоест бързо да се избива като инвестиция".

Производството се случва в базата на компанията близо до "Цариградско шосе" в София. Екипът на Green Innovation е готов с прототипите и доказването на концепция още при основаването на компанията.

"Всичко се случва при нас, с много подизпълнители и доставчици от цял свят. От А до Я всичко е по наш проект и наше изпълнение. В основата на всички продукти са електролизьорите, но работата по тях ни позволи да придобием знания в почти всяка сфера. Имаме прототипи на котли изцяло на водород, имаме прототип на двигател изцяло на водород. Идеята е, ако някой потребител има кола, в която още има живот, да може да я преоборудва сякаш слагаш газова уредба", казва Иванов.

Кой иска водород

Според Иванов водородът може да се използва във всяка сфера, но Green Innovation е насочена към големите потребители, т.е. индустриалното производство. "Приложимо е и към бита, но там трябва по-масово производство и според нас - по-централизирано решение, както в Шотландия например. Там водородът е по газопреносната мрежа и крайният потребител го употребява без вредни емисии."

Компанията работи на проектна база, като за година тя може "да покрие съвсем спокойно 50 - 60 обекта". Индустрията е приоритет, защото големите потребители значат и големи замърсители. Иванов добавя, че в преходния период, в който се намира в момента светът, водородът ще играе ролята на добавка в микса, а не на самостоятелен играч. В този период трябва с общи усилия да се произведат огромни количества електролизьори, за да се захранят предприятия.

"Насочили сме се към индустриален тип стопанства, големи, това имам предвид. Над мегават топлинна мощност, ако приемем, че 30 - 40 киловата са най-големите домакинства, казва той. Паралелно с това имаме инсталации и в оранжерийния сектор, в заводи за стиропор, за производство на тухли и т.н. Имаме и с големи предприятия, които просто искат да използват водород - в производството, да го инжектират в газопреносната мрежа, дори да го продават после."

Друга насока е публичният сектор. "Нашата идея беше да популяризираме чрез инсталации в публичния сектор - училища, детски градини. Те са бюджетни институции. Затова и направихме една кампания с преференциални условия за публичния сектор. За наше учудване имаше голям интерес и резултатите бяха добри", казва Иванов.

Определя интереса към технологията като "среден към висок, с покачващ се тренд към висок". Причината според него е проста - бизнесът и публичният сектор поетапно започват да разбират плюсовете на водорода. "Един от основните плюсове е, че можеш да си го произвеждаш. При правилна комбинация с ВЕИ може да станеш и автономен."

Когато става дума за бъдещите планове на компанията, Иванов отговаря бързо: "Големи." И веднага казва какво според него би довело до ускорение на популяризацията на технологията. "Бихме искали да видим първата зарядна станция в България за водород. Това ще ускори много приемането на технологията. Тя би изглеждала като стандартна бензиностанция, но с водород", казва той.

Такива станции в България няма, защото няма и търсене за тях. Иванов дава пример, че някои производители на автомобили като Hyundai и Toyota вече имат водородни автомобили, но в България такива няма, защото няма как да бъдат заредени (и обратното).

Друго място, от което вижда интерес, са големите соларни и вятърни паркове. "Те могат да произвеждат водород и да го ползват като начин за съхранение на енергия. После, в зависимост от бизнес модела, той може да бъде продаван, използван или дори превърнат обратно в ток. Ние не можем да разчитаме само на един вариант. Бъдещето е в правилния енергиен микс", завършва Иванов.