Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Кой движи промяната

Няколко са факторите, които създават и са основата и стимулът за промяна в разплащанията. Блокчейн технологията ще принуждава все повече компании с достъп до огромна база данни и потребители да влизат в тази игра. Развитието на технологиите, скоростта на преноса на данни също са ключови. Дори и без да използват блокчейн, в момента големи американски компании като PayPal, Google, Facebook, Amazon, китайските Alibaba и Tencent доминират на пазара на светкавични плащания. Това означава, че преводът на парите и разплащането става за секунди, минути или в най-лошия случай в рамките на деня. И то на прилична цена. Алтернативните услуги на традиционните банки все още са бавни и струват скъпо, като това, което ги държи, е усещането за сигурност. Да, може би за да спестите такси, сте склонни да пратите няколкостотин долара през любимия си революционен app, но така ли бихте мислили, ако ви предстои превод за десетки или стотици хиляди... или милиони?

Европа, а и като цяло консервативният банков сектор по света изостават от тези тенденции. Осъзнавайки това, европейските институции като ЕК и ЕЦБ обаче правят стъпки за създаване на условия, които да стимулират финансовите технологии и развитие на услугите в сектора като цяло. Целта е, от една страна, да се дадат конкурентни условия банките да се съревновават с новите disruptive модели, а от друга, по регулаторен начин крайната услуга на банковия клиент да стане по-евтина.

В тази посока са промените в правилата за евровите преводи, които от края на годината в държави от ЕС като България не трябва да са по-скъпи от тези в местна валута, в случая лева. Другото е подобрение и създаване на иновативни инфраструктури, които да стимулират по-бързи разплащания. Като създадената в края на миналата година платформа TIPS (Target Instant Payment Settlement), която е разширение и част от системата за брутен сетълмент в реално време в евро TARGET 2. ЕЦБ я развива от юни 2017 г. и я въведе в употреба в края на ноември 2018 г. Целта на новата инфраструктура е да създаде условия за развитие и стимулиране на финтех услугите в банковия сектор.

Директивата PSD2, която отваря достъпа на небанковите компании до банкови данни, също е ключова промяна, която дава стимул за развитие на финтех компании и на такива, които например да обединяват няколко банкови продукта (например сметки) в едно приложение.

Ефектът от всичко това най-силно си личи в навлизането и създаването на финтех стартъпи като Revolut, Transferwise, германската виртуална банка N26. Те вече успешно заменят традиционните институции, а благодарение на бизнес моделите им цяло поколение от млади хора банкират, без никога да са стъпвали в банка, а някои може и да не го направят никога в бъдеще. Това се осъзнава дори от традиционно консервативните банки, които няма как да не са принудени да се съобразяват с новите реалности. Наскоро най-голямата американска банка - JP Morgan, пусна своя виртуална валута, която вече тестово се използва за вътрешни бизнес разплащания.

Да чакаме ли по-ниски такси

В момента има няколко основни ефекта в България и те не са толкова като част от по-глобални трансформации, а ги налага неизбежната реалност. Едното е развитието на онлайн банкирането, което е по-евтино и удобно. Банките хвърлят усилия и ресурс в развитието на своите интернет платформи и мобилни приложения и не можем да отречем, че услугата се подобрява, от което печелят крайните потребители. Няма и как да е иначе, тъй като това е и важен канал за привличане на нови клиенти. Твърде вероятно обаче е да се очаква вдигане на таксите за офлайн услуги - някои от банките вече го направиха в началото на тази година като част от компенсацията за поевтиняването на валутните преводи в края на годината. Положително е, че българските потребители имат все по-голям достъп до чуждестранните алтернативи като Revolut, Transferwise, Paysera.

Може да се очаква, че банките ще си сътрудничат все повече с по-агресивните финтех и технологични компании, а в един момент може да започнат и да придобиват някои от тях, вместо да инвестират в нови технологии и решения. Тук обаче може да дойдат и някои пречки както на бизнес, така и на регулаторно ниво. Развитието на виртуални валути и алтернативните разплащания и финансови услуги, макар и на децентрализирано ниво, все още не са намерили начин да заобиколят напълно фактора банка - например при монетизация на криптовалута или зареждане на сметка във финтех компания се минава през някаква форма на традиционно банкиране. Донякъде банките се възползват от това и може да се опитват да възпрепятстват процеса - чрез отказа за захранване на сметка във финтех компания или чрез допълнително изискване за разрешение и ауторизация. Такива случаи имаше в България с Revolut и отказа на някои банки да захранване на акаунт там. Това може да е била и една от причините британската компания да кандидатства и вземе банков лиценз от централната банка на Литва. Акт, който не мина и без критики извън и вътре в страната.

Много банки в страната и чужбина пък не работят с платформи за криптовалути и отказват преводи от и към тях. А каква е гаранцията, че един ден няма да го правят и с виртуалните пари на Facebook например?