Българските FAANG
Технологичните компании на борсата в София все още са малко, но са едни от най-доходоносните в последната година
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Уолстрийт си има FAANG. Зад акронима стоят имената на водещите технологични компании Facebook, Apple, Amazon, Netflix, Google, които с трилионните си оценки изместиха класическите гиганти от американските борсови индекси. И заблестяха още по-ярко с представянето си насред ковид кризата.
Макар и сякаш на светлинни години от световните прожектори, на Българската фондова борса (БФБ) също се заражда технологична екосистема. В последните години няколко компании дебютираха, набирайки капитал от пазара. Те далеч не са представителна извадка за все по-важния за българската икономика софтуерен сектор, който вече има 4% от БВП на страната, а се очаква до 2024 г. да нарасне до 6%. Но пък също в кризата се оказаха сред най-печелившите инвестиции за местните борсови инвеститори.
Моят подстъп към IT сектора
Ако имате желание и вие да опитате да вземете своето парче от този бум, това може да стане по няколко начина. По-конвенционалните естествено са да работите в сектора, който е с най-високо заплащане в страната, или дори да основете собствен стартъп. Но ако нямате нужните компетенции или капитал за целта, все пак можете пасивно да си купите акции през фондовата борса. За съжаление компаниите на БФБ от IT сектора все още се броят на пръсти и изборът не е толкова голям, но добрите новини са, че макар и бавно броят им расте. Водещият индекс Sofix пък никога досега не е съдържал толкова технологични компании в себе си, което само потвърждава горните тенденции.
Mного от IT компаниите в България са с чужда собственост и акционери, които се търгуват на международни борси, което ограничава ползите и съответно вероятността за листването им на БФБ. Но пък от растежа на българския софтуерен и на технологичния сектор може да се печели от акции на чужди компании, които имат бизнес тук. Например покупка на Progress Software, които имат бизнес тук от 2014 г., когато купиха "Телерик" срещу 262.5 млн. долара, най-голямата сделка за софтуерна компания в историята на страната. Акциите на Progress Software се търгуват на Nasdaq и са донесли 24% доходност за последната една година. И ако покупката на чужди пазари (без това да е каквато и да е препоръка, естествено) преди години беше сравнително сложна и скъпа операция, сега е все по-масово достъпна.
Но все пак има и местни играчи, заложили на българската борса, поне като първа стъпка, преди да излязат и на други пазари. Макар и досега сред тях да не се е родил еднорог с потенциал да стане настолно име в технологичния свят, те идват със свеж полъх от значително по-отворен към дребните инвеститори мениджмънт. А това може да зададе тон и за борсови компании от други сектори да направят стъпки към справяне с някои от класическите недъзи на местния пазар, чието крайно проявление е ниската ликвидност и недоверието.
В България интересът към IT сектора безспорно беше провокиран от излизането на борсата на "Телелинк бизнес сървисис" през лятото на 2020 г. За период около година старите собственици на компанията успяха да продадат в три транша 21% от своите акции за близо 28 млн. лв. и така в компанията влязоха много дребни акционери, а за пръв път от много години на фондовия пазар в България влезе и чужд фонд - базираният в Лондон Utilico Emerging Markets Trust plc. Целта на основните собственици Любомир Минчев и още двама инвеститори - Иво Евгениев и Спас Шопов, е да продадат до 30% от капитала.
Местните звезди
"Телелинк бизнес сървисис" не е толкова популярно име, тъй като продуктите й не са насочени към физически лица, а към компании. Тя се занимава с изграждане на мрежи за телекоми, консултантски услуги в сферата на IT, центрове за данни, информационна сигурност и т.н. Все пак самото листване генерира публичност, която има и косвени позитиви - например разпознаваемост сред потенциални служители на доста конкурентния пазар на труда за програмисти. За една година след дебюта акциите на "Телелинк" са поскъпнали над 80%, а дори имаше и нива над 100%, което я прави третата най-печеливша компания в основния индекс Sofix.
На първо място е "Алтерко". Това са и двете компании съответно с най-голям оборот от търговия с акции и с най-много сделки. Това беше определящо и за влизането им в индекса, където има още една технологична компания - "Сирма груп холд".
В момента "Алтерко" е IT компанията с най-голяма капитализация - 313 млн. лв., което я поставя и сред най-големите борсови компании по принцип, но и сред тези с най-високи коефициенти за оценка (като P/E например) спрямо пазара. Стратегията й включва разделяне с телеком бизнеса и и фокусиране върху интернета на нещата (IoT). Тук са и нейните продуктови хитове MyKi Watch и Shelly, които са и в основата на ръста на приходите й за полугодието със 75% до 26.2 млн. лв. Благодарение на умните устройства през 2020 г. дружеството пък отбеляза 40% ръст на продажбите, които достигнаха почти 51 млн. лв. В края на миналата година "Алтерко" набра допълнително 9 млн. лв. капитал, който ще бъде използван за разрастване на IoT бизнеса.
Най-младата технологична компанията на борсата е малката "Биодит". Тя е създадена през 2016 г., като разработва системи за биометрична сигурност, които намират приложение в предприятията с контролиран достъп, в хотелския бранш, в автоиндустрията. Дори със скромните си приходи и все още загуба тя предизвика интерес сред инвеститорите и акцията й е поскъпнала с 50%. Една от най-старите технологични компании на БФБ е "Сирма груп холдинг", която дълго време изглеждаше подценявана от инвеститорите, но дори и тя успя да донесе доходност от почти 30% за последните 12 месеца. От по-старите технологични компании е и "Бианор холдинг", който влезе под прожекторите преди седмици, след като обяви, че продава дела си във "Флипс Медиа" за 7.5 млн. долара, което стана причина и за еднократен скок на акциите й с 35%. Като цяло обаче тази позиция е по-неликвидна.
На борсата се търгуват и няколко компании, които инвестират в млади и технологични компании, но и такива в други сектори. Те също могат да се приемат като възможност за експозиции в перспективни сектори - това са "Илевън Кепитъл", която наследи в портфейла си дяловете в първия фонд на Eleven, но стратегически залага на 34 дружества, в които притежава дялове между 1.4 и 33%. Другата е "ИмПулс I", която само преди малко повече от месец набра от борсата 5.9 млн. лв., които ще бъдат инвестирани в растящи компании с иновативен подход, без значение дали са в сферата на IT или в друг сектор.
Внимание, висок интерес
Разбира се, когато има интерес към някои компании, но те са дефицит, трябва да се внимава, тъй като цените на акциите им може и да не отговарят на фундаменталните им показатели. Например съотношението цена печалба P/E, което теоретично показва колко годишни печалби са нужни, за да се изплати цената на акцията с текущия й резултат, при "Алтерко" е 135, според данните на БФБ, докато при "Телелинк БС" то е 14, при средно за Sofix от 22.9. В технологичния сектор по принцип показателя е по-висок обаче заради очакванията за бърз растеж, така че решението за инвестиране в дадена компания трябва да се взима след задълбочен анализ, а за незапознатите с консултация от специалист.
2 коментара
Вероятно Р/Е при Алтерко е изчислено на база неконсолидирана печалба за да е така високо. А това за холдинг е глупаво и не показва реалната картина.
На консолидирана база Р/Е на компанията е много по-ниско.. някъде около 20. Което при този бърз ръстеж на показателите й я прави подценена!!
До коментар [#1] от "":
Дали е подценена зависи колко дълго ще могат да поддържат този растеж и каква част от пазарния си дял ще могат да задържат в следващите години.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.