Чуждите компании в Китай трябва да избират между печалбата и принципите

Сега много чуждестранни компании може да се окажат част от корпоративната принуда в Китай или да бъдат критикувани за управлението в собствените си страни. Корпоративната принуда в Китай става по безброй начини, повечето от които фирмите се научават да управляват. От време на време обаче тази принуда придобива явен политически тон.

През 2010 г. Китай предприе мерки срещу износа на норвежка сьомга заради присъждането на Нобелова награда за мир от Норвежкия Нобелов комитет на дисидента Лиу Сяобо, който почина през 2017 г. През 2012 г. Пекин насърчи протести срещу японски компании, тъй като се засили напрежението около спорните острови Сенкаку, които са забранени за посещение.

Китайските регулаторни органи обвиниха хотелската група Marriott International и други компании за използване на "незаконно съдържание", тоест отказ от това да приемат Тайван като част от Китай. През 2019 г. превозвачът Cathay Pacific беше подложен на натиск да уволни служители, които подкрепят продемократичното движение в Хонконг.

Последният пример за натиска от правителството е премахването популярните китайски приложения за електронна търговия на шведската верига H&M, която обяви, че ще спре да доставя памук от Синдзян. Компанията се превърна в обект на протести, искания за бойкот и злоупотреби в социалните медии. Вълната от неодобрение включва и други компании като Adidas и Nike, чиито операции по веригите на доставки са съсредоточени в Китай.

Тези разминавания в исторически план са се изглаждали без по-дългосрочни търговски смущения. Но въпреки това би било добре фирмите да помислят дали този път нещата няма да бъдат различни. Геополитическият фон е значително по-нестабилен и бизнес рискът е неизбежно по-висок. Освен това негативните възприятия за Китай в либералните западни демокрации и в Азия са на рекордно високи нива.

Натиск за промяна в управлението

И все пак може би от по-голямо значение за момента е, че средата на корпоративното управление за много фирми, базирани в демократични държави, изглежда, претърпява дълбока промяна. Очаква се екологичните и социалните цели да стават все по-значими при определянето на корпоративното поведение, достъпа до кредити и други финансови средства, търговското позициониране и възвръщаемостта за акционерите.

Социалните критерии като условията на труд и общностите, в които фирмите правят бизнес, ще бъдат контролирани по-строго. Ако компаниите пренебрегнат твърденията или констатациите си относно злоупотреби, свързани със Синдзян, може да има неблагоприятни последици за тях и техните акционери. В известен смисъл ситуацията припомня натиска върху компаниите с бизнес в Южна Африка през 80-те години или фирмите, заподозрени днес в грубо пренебрегване на околната среда.

За чуждестранните компании в Китай опциите изглеждат деликатно балансирани. Ако отстояват принципите си, те могат да изложат приходите си на риск и да натрупат допълнителни разходи, докато разработват нови вериги за доставки. И все пак, ако приоритизират печалбите си от Китай, те биха могли да нанесат безвъзвратна вреда на своите марки у дома и на други пазари, губейки част от акционерите си и нарушавайки изискванията на правителствата. Това е избор, който във всички случаи ще ощети някого, но вторият вариант вероятно ще бъде много по-вреден за дългосрочните резултати и печалби и ще разяжда доверието в компанията.