Икономика

Инфлацията се понижава до 16%. През февруари храните поскъпват, горивата падат

Пет месеца вдигането на цените свива минимално темпото си, но двуцифрените скокове изглеждат трайни

Храните остават групата с най-голям годишен ръст на цените - близо 24%.

Васил Минков

Храните остават групата с най-голям годишен ръст на цените - близо 24%. © Лили Тоушек

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

Хранителните стоки поскъпват с 2.4% само през февруари - най-бързият месечен темп от миналия април
За спада от 0.7 пункта спрямо януари допринасят почти всички групи продукти и услуги, като най-голям ефект има транспортът
Извън рекорда при храните, за година с най-голям ръст на цените са ресторанти и хотели и битови услуги - с по около 18% нагоре спрямо миналия февруари

Инфлацията се забавя до 16% през февруари заради по-слаб годишен ръст на цените на храните и горивата, показват данни на НСИ. Въпреки това почти всички икономически сектори продължават да регистрират значително поскъпване както на месечна, така и на годишна база. Числата все повече затвърждават очакванията за устойчиво висока инфлация, на която ще ѝ трябва повече време да се върне към нормалните си нива, отколкото ѝ отне да се изкачи до сегашните върхове.

За спада от 0.7 пункта спрямо януари допринасят почти всички групи продукти и услуги, като най-голям ефект имат транспортът и храните (тъй като са с голяма тежест в потребителската кошница). Забавяне има и при газа за битовите потребители, при който инфлацията за първи пъти от повече от година се стабилизира до едноцифрени нива, след като ръстовете надхвърляха 100% само преди месеци. По-ниската инфлация обаче не означава, че цените намаляват, а единствено, че растат малко по-бавно. Дори стабилизирането на относително постоянно ниво засега не изглежда възможно в близките месеци.

Храните остават с най-висок ръст

Макар да се забавя, най-осезаем на годишна база остава ръстът при храните - 23.8%. Очаквано въпреки обявените от служебното правителство популистки мерки срещу високите цени, хранителните стоки средно са поскъпнали с нови 2.4% само за последния месец, което е най-бързият темп от април миналата година. Следващите сектори с най-голям ръст на цените са ресторанти и хотели, както и битовите услуги - с по около 18% нагоре спрямо миналия февруари.

Въпреки общото леко забавяне, инфлацията на годишна база продължава да се ускорява в сферата на здравеопазването и в частност при лекарствата. Ръст има и при комуникационните услуги, след като през февруари големите телеком оператори в различна степен вдигнаха цените, възползвайки от правото си да индексират договорите спрямо средногодишната инфлация. Само за месец телефонните услуги са поскъпнали с 2.7%, показват данните на НСИ, което е най-бързият темп поне за последната година. Цените продължават да растат и в сферата на развлеченията и културата, основно заради по-скъпи оферти за почивка и туризъм.

Инфлацията за януари, която първоначално беше 16.4%, е ревизирана леко нагоре до 16.7%, тъй като през първия месец на годината НСИ използва предварителни данни за разходите на домакинствата и съответно за състава на потребителската кошница. Промяната се дължи на това, че с малко по-голяма тежест се оказват групи като храни, както и ресторанти и хотели, които дърпат нагоре общия показател.

Очакванията са за плавно забавяне

Данните затвърждават опасенията за устойчиво висока инфлация. След като премина пика от 18.7% през ноември, за последните пет месеца показателят се е понижил с по-малко от 3 пр. пункта, подчертавайки все още широко разпространеното в икономиката инфлационно напрежение. Измерена по европейската методология (чрез ХИПЦ), инфлацията дори замръзва на едно и също ниво три поредни месеца, преди леко да се понижи през февруари.

Към края на 2022 г. проинфлационното влияние на външната среда по линия на енергоносителите отслабва, но инфлацията при услугите продължава да се ускорява, предупреждават икономистите на БНБ в последния си анализ. Основните вътрешни двигатели на поскъпването през миналата година са нарастващите разходи за труд и по-високото крайно потребление на домакинствата. Същите се очаква да продължат да оказват натиск за ръст на цените и през следващите месеци, прогнозират анализаторите. Силно отрицателните реални лихви по кредити и депозити също стимулират икономическата активност и ценовия натиск.

Фискалната политика на държавата е имала разнопосочни ефекти върху инфлацията миналата година, сочи анализът на БНБ. От една страна са субсидиите за фирмите и намаляването на косвени данъци като ДДС с цел смекчаване на инфлацията, но от друга са по-високите фискални трансфери към домакинствата и възнаграждения в бюджетната сфера, които подкрепят ръста на частното потребление.