Производителите на чипове лавират в конфликта между САЩ и Китай

Колко са засегнати компаниите от новите правила

Единственият им потенциален съперник - Intel, се опитва да пробие на пазара, но не е пуснал конкурентни продукти. Първоначално проектирано за видеоигри, използването на графични процесори се разшири до по-широк набор от приложения, които включват работа с изкуствен интелект като разпознаване на изображения, категоризиране на снимки или търсене на цифрови сателитни изображения за военно оборудване. Тъй като всички доставчици на чипове са американски, САЩ контролират достъпа до технологията. Някои експерти по национална сигурност смятат, че ходът на САЩ ще има дългосрочен ефект. Графичните процесори "са били напълно неконтролирани за Китай и Русия, така че по много начини виждам това действие като нещо като наваксване там, където контролът вероятно е трябвало да съществува, ако бяхме наистина сериозни в опитите си да забавим растежа на изкуствения интелект в Китай", казва Емили Килкрийс, старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност.

Министерството на търговията на САЩ, което отказа да коментира спецификата на разработените нови правила, изглежда, е насочило усилията си към тесен сегмент. Единствените продукти, които Nvidia съобщи, че ще бъдат засегнати, са чиповете й A100 и H100. Цената на всеки от тях е десетки хиляди долари, а компютрите, съдържащи тези чипове, струват стотици хиляди долари. От своя страна AMD обяви, че само най-мощният й чип MI250 - версия на който се използва в Националната лаборатория в Оук Ридж, един от няколкото суперкомпютърни обекта в САЩ, които поддържат ядрени оръжия - е засегнат от новото изискване. По-малко мощните чипове като MI210 на AMD и по-ниски класове не са засегнати.

Единственият основен пазарен конкурент на чиповете на AMD и Nvidia е все още непроизведеният чип Ponte Vecchio на Intel, чийто първи клиент е Argonne National Lab, друго съоръжение в САЩ, което поддържа ядрени оръжия.

"Въпреки че разбираме, че правителството на САЩ продължава да търси нови ограничения, не са публикувани нови правила за контрол на износа и в момента няма промени в нашия бизнес", обявиха в изявление от Intel пред агенцията.

Ефектите от сблъсъка между Вашингтон и Пекин

Търговският сблъсък в технологичния сектор между двете най-големи икономики в света продължава няколко години, като това се отразява и на големи производители извън САЩ.

Миналия декември, Magnachip, южнокорейски производител на чипове, обяви прекратяване на сливането си с китайската компания Wise Road Capital за 1.4 мрлд. долара. Освен листването си на Нюйоркската фондова борса и номинално корпоративно присъствие в Делауеър Magnachip няма съществени продажби, нито производствени, изследователски и развойни операции в САЩ. Но това не попречи на Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ да се намеси в сливането. Решението изненада глобалния сектор, защото комитетът постанови, че споразумението представлява потенциален риск за националната сигурност на САЩ.

Китай е най-големият пазар за производителите на чипове, но Пекин изостава в разработването им Източник: Reuters

Крис Милър, асистент в университета Tufts и автор на "Война за чипове: Борбата за най-критичната технология в света", очаквана през октомври тази година, определя действието като важно предупреждение за цялата индустрия. Милър споделя, че комитетът обикновено се занимава с проблеми, свързани със сигурността по пристанища или инфраструктура им, и въпреки това е успял да блокира придобиването на тази сравнително малка фирма за чипове, която почти няма присъствие в САЩ.

Случаят с Magnachip е пример за това как растящото напрежение между САЩ и Китай засяга производителите на чипове, които все повече са принудени да се съгласуват с Вашингтон, който активно се опитва да попречи на възхода на Китай като технологична сила. В период, в който компаниите се борят за финансиране по Закона за чиповете и науката, наскоро подписан от американският президент Джо Байдън, несъгласие с решенията на американското правителство може да доведе до санкции и ограничения. А това не би се харесало на нито една от компаниите, които в момента ходят по тънък лед около Белия дом.

Financial Times съобщи наскоро, че южнокорейските производители на полупроводници Samsung Electronics и SK Hynix преоценяват инвестициите си в Китай. Това е пряко свързано с "бариерите" в законодателството, което забранява на получателите на федерално финансиране от САЩ да разширяват или надграждат своите бизнеси в Китай в продължение на 10 години.

Въпреки мащаба на законопроекта трети лица в близост до тайванската TSMC, която доминира световния пазар за чипове, споделят, съмнения относно ефекта на законопроекта, тъй като тайванското правителство вече има ограничения върху производството на модерни чипове в Китай.

Конкурентите, включително TSMC и американските производители на чипове Intel и Micron, всички със заводи в Китай, също са подложени на натиск да увеличат производство си в САЩ.

Натискът вероятно ще се увеличи, тъй като САЩ се опитват да сплотят съюзниците си - Южна Корея, Тайван и Япония, под чиповия съюз Fab 4, целящ да координира политиката за научноизследователска и развойна дейност, както и субсидиите и веригите за доставки.

Корейските производители на чипове, които в миналото са отказвали да вземат страна в технологичната надпревара между САЩ и Китай, сега служат като пътеводител в посоката на глобалната полупроводникова индустрия.

Поглед към САЩ

Резултатът е растящи инвестиции на Samsung и SK Hynix в заводи на територията на САЩ въпреки присъствието им на китайския пазар. За миналата година Южна Корея е изнесла чипове за 50 млрд. долара в Китай, което е с 26% повече от 2020 г. и представлява близо 40% от общия износ на чипове на страната според Корейската международна търговска асоциация. Но корейците почти напълно зависят от малък брой американски, японски и европейски дизайнери на чипове и производители на оборудване за технологията, необходима им за производството на усъвършенствани чипове. Зависимостта на свой ред дава на Вашингтон поле да упражнява натиск върху южнокорейските производители, но и не само.

Компаниите, от които зависят корейските производители, са американските доставчици на софтуер за проектиране на чипове - Cadence, Synopsys и Mentor Graphics, сега Siemens EDA, американските производители на оборудване Applied Materials и Lam Research и ASML в Холандия, което прави инструментите за екстремна ултравиолетова литография (EUV) необходими за производството на авангардни Dram памет карти. Но нито Samsung, нито SK Hynix, които са специализирани в производството на памет карти Dram и Nand, произвеждат своите най-модерни модели в Китай.

"Китай има пазар, но САЩ притежават технологията", казва Йео Хан-ку, бивш министър на търговията на Южна Корея. Според него между наличен пазар и технология технологията взема превес, защото без нея няма продукт, докато липсата на пазар може да се компенсира с диверсификация и намиране на алтернативи.

Най-големият производител на чипове в Китай - Semiconductor Manufacturing International Corp (SMIC), обяви миналия месец, че е започнал да доставя модерни 7-нанометрови полупроводници. Въпреки това анализаторите казват, че без достъп до най-сложното оборудване в света SMIC не би успял да настигне Samsung и TSMC, които са основни глобални доставчици на 5-нанометрови и 4-нанометрови чипове.

Дилън Пател, главен анализатор в SemiAnalysis, казва, че ограниченията на САЩ върху износа на авангардно оборудване за Китай ще окажат влияние върху корейските производители на памет карти. Според него делът на тяхното производство в Китай "вероятно ще намалее значително с времето".

Дилемата за корейските и други производители на чипове е как да се пренасочат от Китай към САЩ, без да стават жертва на ответна атака от Пекин. "Отделянето от такъв голям пазар наподобява самоубийство", пише в редакционна статия китайският държавен вестник Global Times.