Случаят Nexo: Криптопрокурори срещу криптобанки

Извън България обаче се развива друга сюжетна линия. Там, където Nexo действително оперира като бизнес, компанията продължава да съществува в паралелна реалност. Международните и криптомедии обръщат внимание само на претърсването на офисите, но след това темата бързо умира, а обвиненията в организирана престъпна група не пробиват. По-голямо внимание се отделя на историята, че Nexo съди Кайманите заради отказан лиценз като оператор на виртуални валути.

Самата Nexo продължава да функционира. Обяснението на компанията е, че българската прокуратура и държава са корумпирани, а обвиненията - скалъпени. И понеже първите две твърдения са верни, те карат и третото да изглежда правдоподобно. Всъщност обаче това са фактори, независими един от друг - прокуратурата може и да бъде корумпирана, и да има аргументи. Обвиненията и показаното от прокуратурата досега, заедно с информация на "Капитал", сочат, че разследването не е българска солова акция. В операцията участват още британски и израелски служби за сигурност.

Според данните, които компанията публикува всеки ден чрез счетоводната фирма Armanino, нейните активи са намалели с около 25% за седмица, но само ако са измерени в биткойни - от 134 хил. биткойна преди акцията до 104 хил. долара в сряда. Изтичането обаче изглежда спряло, защото във вторник няма движение. Същевременно, измерени в долари, активите остават почти непроменени - около 2.2 млрд. долара. Причината: акцията на прокуратурата съвпадна със скок в цените на криптовалутите, породен от успокоителни новини за инфлацията.

Тези числа показват колко особен е бизнесът на Nexo всъщност. Преди по-малко от година компанията управляваше активи за 12 млрд. долара. Днес те са пет пъти по-малко. Дори измерен в крипто, сривът е значителен. Никоя банка не би могла да преживее подобен шок за толкова кратко време, но Nexo го прави. Това някак подкопава друга любима аналогия на близките до прокуратурата медии - че Nexo е горе-долу същия тип пирамида като OneCoin на Ружа Игнатова. Разликата няма как да е по очевидна: дори след удара на българските власти клиентите имат достъп до криптоактивите си и могат да ги продадат и да получат парите си.

Обвинения в бъдещо евентуално време

След съобщението на Иван Гешев, че прокуратурата "разследва уникален случай, не само в български, но и в световен мащаб" държавното обвинение оповести, че "са повдигнати обвинения срещу четирима души по случая Nexo".

Имената на четиримата обвиняеми не бяха съобщени, но беше намекнато неколкократно, че сред тях са действащите съоснователи на компанията Антони Тренчев и Коста Кънчев. От изказването на директора на Националната следствена служба (НСлС) и заместник-главен прокурор Борислав Сарафов стана ясно, че и на четиримата e наложенa забрана за напускане на България, въпреки че двама са обявени за издирване, като има сведения, че може да не са в страната. По информация на "Капитал" от разследващите инициалите им са К.К., А.Т., Т.Н. и К.М.

"Капитал" потвърди, че освен Тренчев и Кънчев, на тях отговарят и двамата директори - Траян Николов и Калин Методиев. Като заподозрян за организатор на евентуалната "престъпна група" е посочен Коста Кънчев - той по документи е действителен собственик на българската "Ен Ди Ес", в която са съсредоточени практически всички около 600 служителя на Nexo След пресконференцията на прокуратурата в медиите беше съобщено, че сочените за извършители са заподозрени за пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз.

Коста Кънчев, Антони Тренчев, Калин Методиев и Траян Николов Източник: nexo.careers

И ако за лицата има яснота, какво точно са извършили е доста по трудно да се разбере от прокурорското постановление.

Предполагаемата ОПГ по данни на прокуратурата е действала от 2018 г. до 12 януари тази на територията на България, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швейцария и Каймановите острови. Отново според прокуратурата сочените за обвиняеми са се "сдружили съгласувано и с користна цел" - да вършат в страната и чужбина престъпления.

Към момента единственото обвинение обаче е въпросното сдружаване с користна цел, която е да бъдат извършени определени престъпления. Това е специализиран наказателен състав сам по себе си и предвижда наказание от три до 10 години затвор. Твърдение, че престъпленията (които са били цел на групата) са извършени на този етап няма. По неофициални данни от прокуратурата бъдещата "поне половин година" няма да има обвинителен акт.

И въпреки че българските медии веднага свързаха компанията с "финансиране на тероризъм" подобно обвинение няма. Говорителят на главния прокурор Сийка Милева каза само, че "клиент, който е ползвал платформата Nexo, е официално обявен за лице, което е финансирало терористични актове", заяви Милева. Обвинението подчерта, че работи с чужди партньорски служби по темата. По неофициална информация става дума за израелското Национално бюро за борба с финансирането на тероризма, както и британските служби.

Междувременно Британската агенция за борба с престъпността (National Crime Agency, NCA) потвърди, че помага на българското следствие. С уточнението, че не може да даде повече детайли и разпространението на такива може да се случва само от българските власти, говорител на NCA коментира на запитване на "Капитал": "Работим отблизо с българските власти, включително и Националната следствена служба (НСлС), за да се борим със сериозна и организирана престъпност. За да помогнем в това разследване, споделяме опит по отношение на начина на действие на групи, които се занимават с киберпрестъпност, предлагаме съвети и помощ при използването на инструменти и техники за прекратяване на този тип дейност. Киберпрестъпността надскача граници, затова международното сътрудничество е задължително."

Неотговорен въпрос остава дали помощта идва, защото е поискана от България или страната е поела вече започната инициатива, защото обвинените са български граждани и оперативният офис се намира в София.

Бизнес с проблеми или ОПГ с малко бизнес

Българската акция може да е най-острата срещу компанията, но със сигурност не е първата неприятност за компанията. През годините Nexo е имала много проблеми в различни страни, както и обвинения от инвеститори. Някои от тях са се превръщали в дела, други - не, но така или иначе името на компанията винаги е било разделящо. Някои потребители са не само клиенти, но и откровени фенове на компанията - или "нексонианци", както тя ги нарича. Други смятат, че компанията лъже за състоянието си и работи едновременно като банка, борса и хедж фонд. Заради оплетената ѝ структура, дейността през множество дружества в различни юрисдикции, както и заради липсата на консолидирани финансови отчети е трудно да се прецени със сигурност каквото и да е за финансовото и състояние и устойчивостта на бизнес модела ѝ.

Прокуратурата явно е запозната, поне до някаква степен, дори с неофициалните обвинения срещу компанията. По време на пресконференцията ден след претърсването Борислав Сарафов спомена за "съмнения за пазарна манипулация". Такива съмнения действително има, но те са в нерегулираното крипто пространство и следователно не биха могли да бъдат преследвани като престъпления, още по-малко по българското законодателство. Тази на пръв поглед особена ситуация е съвсем нормална за сегашния етап от развитие на криптопазара - там на практика се извършват финансови операции без каквито и да било правила, за които да контролират държавни органи, и/или регулатори. Бързите и големи печалби идват с големи рискове от всякакъв характер и историята на Nexo (и на много от конкурентите ѝ) e пълна с доказателства за това.

С изключение на обвинението в извършването на банкова дейност без лиценз обаче, действията на българската прокуратура нямат припокриване със случващото се навън. Най-известното дело срещу компанията е заведено от прокуратурата в Ню Йорк през септември 2022 г., конкретно заради депозитния продукт на компанията и неспазването на забрана за работа от година по-рано.

Както "Капитал" писа тогава, по-интересното в случая бяха документите, пуснати от различните регулаторни органи - общо девет щата предприеха координирани действия срещу компанията. Те хвърлиха малка светлина върху финансите и бизнеса на компанията извън спекулациите и рекламните кампании. Най-важно е твърдението на регулаторите в Кентъки, които твърдят, че корпоративната криптовалута на Nexo, която се използва вътре в платформата, но и се търгува на някои борси, е 95% собственост на компанията и съответно нейната реална пазарна капитализация е 0 долара, а не 400 млн., каквато е в момента. Без тях, според регулатора, Nexo е в несъстоятелност.

Едноименният токен на компанията е и в основата на друго дело, от страна на трима ирландски предприемачи, които казват, че сметките им първо са били блокирани, а след това са били изнудени от Nexo да продадат токените си срещу 40% от цената им. Искът им, подаден в британски съд в края на 2022 г., но засягащ случай от 2021 г., е за поне 60 млн. долара. "Капитал" описа подробно случая през ноември.

Тези случаи са различни, защото се отнасят за конкретни транзакции и продукти на компанията. Българското обвинение, от друга страна, директно казва, че съоснователи и директори са се "сдружили" с цел да бъдат престъпна операция. В единия случай става дума за бизнес, който може да е нарушил закона. В другия случай става дума за престъпна група, която странично прави и бизнес.

Българските обвинения са различни, което не означава автоматично, че не са валидни. Също толкова валидни са съмненията дали подобно разследване е хапка за устата на българската прокуратура и следствие - и от правна, и от технологична гледна точка. И най-вече - дали истинските мотиви на прокуратурата за шумната част от акцията не е желанието да се удари по ДБ и ПП - двете партии, които най-активно работят за реформа в съдебната система и откровено искащи оставката на главния прокурор Иван Гешев. Предоставянето на презентация с избрани транзакции ден след претърсването на офисите предполага, че някой друг е свършил част от домашното на прокуратурата, която твърди, че работи по случая едва от септември.

Още по-несигурното бъдеще

Двете истории ще имат и два различни края. От бизнес гледна точка бъдещето на Nexo изглежда несигурно. Причината за това не е толкова прокурорската акция, която видимо не успява да събори компанията, въпреки че тя вкара елемент на непредвидимост и политически ъгъл с неясни ефекти. Според много наблюдатели на криптопазара бъдещето на Nexo бе несигурно и преди това, но обвинението в ОПГ добавя съвсем нов елемент на несигурност. Когато през миналата година конкурентите на компанията една по една започнаха да фалират, се появиха логичните въпроси дали същото няма да се случи и с базираната в България компания, предвид, че бизнес моделите са на практика едни и същи. Данните от регулатора в Кентъки допълнително засилиха тези съмнения, защото точно други две крипто компании, Celsius и FTX, фалираха до голяма степен заради залъгващата стойност на корпоративните си криптовалути.

Един пропуснат елемент по тази линия дойде седмица преди претърсването на офисите в София. След като през юли Nexo предложи да придобие компанията със сходна дейност Vauld, преговорите трябваше да продължат два месеца. Вместо това те продължиха почти половин година, за да може на 6 януари изпълнителният директор на Vauld Даршан Батия да откаже офертата. Причинатa: Nexo не е отговорила на въпросите за своите собствени финанси и конкретно на съмненията, че българската компания е във фактическа несъстоятелност.

Натискът върху Nexo от чисто бизнес гледна точка вече е двоен. Пазарът на криптовалути може и да скочи през последната седмица, но малко индикатори сочат, че възстановяването е трайно. И все пак този скок позволи на компанията да поеме въздух и да остане оперативна. Разбира се, големият фактор в случая е, че широката крипто сфера остава встрани от историята за организирана престъпна група. Ако изведнъж Антони Тренчев и Коста Кънчев се окажат издирвани на международно ниво, това би променило целия медиен пейзаж извън България.

Българският ъгъл е съвсем различен въпрос, защото е политически. При него има две възможности за развитие. Първият е, че историята, подобно на повечето скандали през последните години, няма да има дълъг живот. Когато се премахнат внушенията и свръх опростяванията за "компания за криптовалути", казусът е прекалено сложен за вечерните новини. Съществува и вариантът "TAD Group", която никога не бе официално обвинена в хакването на НАП, въпреки шума от прокуратурата. Или пък вариантът КТБ - безкрайно и оплетено в сложност съдебно дело срещу намиращи се в чужбина обвиняеми, което се точи с години при затихващ интерес.

Някакъв среден вариант е темата да остане поне няколко месеца и политическото да се смеси с бизнес и юридическата част. Досега Nexo беше компания, известна в България най-вече с рекламните си кампании. Сега в парламента ще има временна комисия за компанията, въпреки че 48-ото Народно събрание вероятно ще бъде разпуснато съвсем скоро. И в комисията, и в предстоящата предизборна кампания може да се очаква, че разказът няма да се промени особено - ако някой някога е говорил с обвиняем, неговата работа също не е чиста.

"Време е за промяна на наратива", пише съоснователят на Nexo Антони Тренчев на 10 януари като своя резолюция за новата година. Каквото и да е бъдещето на Nexo и обвинението срещу нея, едно е сигурно: резолюцията на Тренчев за 2023 г. е изпълнена. Наративът безспорно е променен.

По темата работи и Полина Паунова