Христо Алексиев събира снимки и пощенски картички от София (1920 - 1943) в двуезичен албум

Третият том на "Една като никоя", подобно на предишните два, е луксозен двуезичен албум (на български и английски) с твърди корици и суперобложка. Илюстрациите са репродуцирани с четирицветен печат, което гарантира възможно най-доброто предаване на нюансите в цветността на изобразения материал.

Авторът Христо Алексиев с том I на "Една като никоя" Преглед на оригинала

Г-н Алексиев, кога и как възникна идеята за поредицата "Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки"?

Преди около 50 години като студент в Московската художествена академия "Граф Строганов" попаданах в един изключително богат антикварен магазин и в него открих огромно разнообразие на пощенски картички. Така поставих началото на моята колекция. Запознавайки се от извора с графичното изкуство на руския авангард от 20-30-те години на ХХ век, картичките, които започнах да събирам първоначално, бяха свързани с моето призвание - плаката и графичния дизайн. Но прекрасното чувство, възпитано от светлите образи на моите родители Мария и Марин Алексиеви, към всичко красиво и непреходно, което е оформило облика на интелектуална София, окончателно ме насочи към вечната тема София.

След завръщането си в България настървено започнах да купувам картички от София, издадени преди 9 септември 1944 г. Купих и две уникални колекции, които залегнаха в основата на моята колекция. Около 2000-та година, когато сбирката набъбна достатъчно, реших да я направя достояние на софиянци, като издам албум. Исках заглавието да бъде нетрадиционно. Във Виена попаднах на едно подобно - "Eine wie keine". Смело реших, че уникалността на древната ни столица напълно заслужава малко Бекетовската енигма "Една като никоя". Едва през 2018 г. успях да реализирам първи том на албума "Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки".

Имаше ли във вашето детство все още остатъци от тази стара София, отпреди Втората световна война? Какви звуци, миризми и гледки изникват в главата ви, когато се опитате да си я представите?

Спомените ми за стара София са свързани с още много красиви сгради в стил късен сецесион и барок, спасили се от бомбардировките. Новата власт ги остави бавно да се саморазрушат, защото техните собственици нямаха пари да ги реставрират, а новите властимащи само чакаха да рухнат, за да построят на тяхно място мутренската си псевдоготика. А уханията, ах, уханията на четирите рязко разграничени годишни сезона, на липите по "Солунска" и кестените по "Цар Освободител"! От време на време се разхождам по площад "Славейков", където съм роден, и гневно констатирам вандалското му архитектурно обезличаване. Става ми приятно, когато затворя очи и в спомените ми нахлуват ароматите от хлебарницата-баничарница, сладкарницата, млекарницата и кебапчийницата-шкембеджийница, намиращи се на този сакрален софийски площад през моето детство.

Кои обществено-исторически събития обусловиха разделянето на албумите на два периода - 1879-1920 и 1920-1943?

Първият том (1879-1920) включва периода на временното руско управление на Н.В. Княз Александър Дондуков-Корсаков и управленията на Н.В. Княз Александър I Батенберг и Н.В. Княз/Цар Фердинанд I.

Първата и втората част на втория том (1920-1943) обхваща управлението на Н.В. Цар Борис III.

В първия том на албума има около 700 изображения. Какво е количеството на картичките и фотографиите в първа и съответно втора част на втори том?

И другите две части са с подобен илюстративен обем.

Къде са отпечатани албумите?

В три различни печатници в България.

Каква е причината да ги издавате и разпространявате сам? Нямаше ли издателство, желаещо да се захване с тази задача?

Не съм се обръщал към издателства, защото нямаше да мога да контролирам целия процес на реализация на албумите с цел постигането на максимално добро качество. Изданията са частично спонсорирани от Софийската община и от мои приятели от центъра "Българо-европейски културни диалози". Разпространявам албумите сам, защото в книжарниците цената става нереално висока.

Сградата на Народното събрание след англо-американските бомбардировки от 10 януари 1944 г. На фронтона ясно се чете надписът "ВЪ ЕДИНЕНИЕТО Е СИЛАТА" (оригинална фотография) Преглед на оригинала

Намаля ли количеството фотографии и картички през годините предвид това, че вероятно много хора са се захванали с "делтиология", както е известно колекционирането на картички?

Да, намаля, но не поради това, че колекционерите на стари картички и снимки са се увеличили, а защото почти не останаха неразрушени от новобогаташите стари сгради, които бяха източник на нови архивни материали.

Много ли хора в България колекционират пощенски картички и снимки на стара София?

Онези, които колекционират сериозно картички и снимки от стара София, се броят на пръстите на двете ръце.

Как се чувствате, когато видите стари фотографии, захвърлени на боклука, което е честа гледка в София?

Аз самият няколко пъти съм бил изкушен да бръкна в кофи за боклук, но много от материалите, които купувам, носят белезите на този произход. За съжаление много млади хора, родени в чужбина, се връщат в България, за да се разделят с имоти, оставени от техните родители и прародители. Повърхностното или никакво отношение към историята на техните фамилии завършва в кофите за боклук.

Оперната прима Христина Морфова в ролята на Милада от операта "Далибор" от Бедржих Сметана (оригинална фотография - пощенска картичка с автограф) Преглед на оригинала

Купувате доста картички и снимки при пътуванията си в чужбина в Чехия, Унгария, Франция, Германия, Полша... Кои от големите европейски градове са най-богати на визуални материали за историята на София?

Основните източници на моята колекция са от Виена, Мюнхен, Париж, Прага, Братислава.

Кое е най-далечното място, на което сте намирали фотографии или пощенски картички от София?

Русия.

Случвало ли се е да не успеете да купите дадена снимка или картичка, защото цената им е била твърде висока?

Имал съм и такива неудачни моменти при попълването на колекцията си. За съжаление тези материали най-често отиват в ръцете на нелоялни търговци.

Каква е най-високата цена, която някога сте плащали за снимка или картичка?

Купувал съм картички и над 100 евро. Но снимките, особено тези на известни личности и събитийните, са в пъти по-скъпи.

Състезание с шпага, проведено на Първата балканиада между българския представител поручик Димитър Василев и гръцкия К. Николопулос в Гимнастическия салон на Военния арсенал в София (оригинална фотография, 26 септември 1931 г.) Преглед на оригинала

Направи ли онлайн търговията картичките по-достъпни за колекционерите? В един документален филм, наречен "The Booksellers", се коментираше, че онлайн търговията е свалила цените на някои редки книги, но в същото време е довела до разоряването на много антикварни книжарници.

Според мен онлайн търговията има хубава и лоша страна. Хубавата е, че много интересни и рядко срещани картички и снимки от София се появяват от най-неочаквани страни и континенти. Лошата е, че на много тривиални материали цените станаха много високи, защото чуждите продавачи мислят, че са редки.

Виена, където живеете през голяма част от времето, благоприятно място ли е за един събирач на визуални свидетелства за историята на София като вас?

Виена е рай за колекционерите! Тук съм открил едни от най-значимите визуални свидетелства, залегнали в моята колекция. Антиквариатите за пощенски картички, снимки и книги предлагат уникални артефакти, но българската тема става все по-рядка. За съжаление както в Германия, така и в Австрия много от тях фалираха заради търговията по интернет и високите наеми на магазините. За радост все още продължавам да намирам интересни неща на т.нар. "Flohmarkt", както е известен съботният битак във Виена, станал мое любимо място за разходка и открития.

Църквата "Свети Седмочисленици" от птичи поглед. Градината пред църквата още не съществува. На нейно място са сградите на турския политически затвор "Черната джамия" (оригинална фотография от 1926 г.) Преглед на оригинала

Интересите ви на колекционер само в картичките и снимките от София ли се ограничават, или събирате и други неща?

Моите колекционерски интереси са много разностранни - стари гравюри и литографии от София, стари книги и картини от български писатели и художници. Във Виена повече от 30 години събирам т. нар. "Zahnstocher Dozen" - старинни държачи за клечки за зъби, ръчно изрязани от дърво. Те ме привличат с народностната си художествена изработка. Колекцията наброява повече от сто фигурки. В България имам сходна по големина колекция от малки фигурки на таралежи, изработени от различни материали.

Пренасянето на тленните останки на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар в Копривщица. От ляво надясно са Константин Кисимов, Невена Буюклиева и Чавдар Мутафов (оригинална фотография от 1931 г.) Преглед на оригинала

Първата снимка е заснета през 1826 или 1827 г., а първата пощенска картичка е публикувана през 1869 г. Коя е най-старата пощенска картичка и съответно снимка в колекцията ви и какво е изобразено на тях?

Най-старата картичка с изгледи от София в моята колекция е пътувала на 22 октомври 1897 година. Тя е композиция с литографни рисунки на изгледи на София, направени по снимки на фотографа Иван А. Карастоянов. Литографирането и отпечатването е реализирано в Германия. Картичката носи запазения знак на мюнхенския издател Отмар Циер (Ottmar Zieher, München) и надписа "Международна книжарница Р. Хан, София" (Internationale Buchhandlung, R. Hahn, Sofia). Най-старите ми оригинални фотографии са отпреди Oсвобождението от османско иго.

Мислил ли сте да дарите колекцията си на някоя институция, с цел да бъде съхранена за бъдещите поколения? Какво е мнението ви за състоянието на архивите у нас, смятате ли, че се полагат адекватни грижи за опазването им?

Мислил съм и продължавам да мисля. Какво мисля за състоянието на архивите у нас? През годините съм купувал от антиквари стари снимки със стария печат на Музея на София. Държавният архив е пълен с доброволно дарени артефакти, които не са обработени и никой не се докосва до тях. Чакат да им спуснат отгоре нареждане по повод на някоя юбилейна дата, за да се размърдат.

Рекламен парад на гостуващ цирк по булевард "Христо Ботев" (оригинална фотография от 1939 г.) Преглед на оригинала

Как съхранявате фотографиите и пощенските картички в колекцията ви?

Съхранявам колекцията си в оригинални стари и нови албуми за картички и снимки.

Разкажете повече за втората част на втори том от "Една като никоя".

Тя съдържа преобладаващо материали, свързани с художествения живот в стара София. В началото публикувам оригинални снимки с професорското тяло на Художествената академия през учебната 1926-27 година, студентските курсовете на професорите Никола Маринов, Жеко Спиридонов, Стефан Димитров, Чавдар Мутафов, Васил Захариев. В него има неизвестна снимка на скулптора Андрей Николов пред проекта на фигурата на лъва за Паметника на Незнайния воин.

Скулпторът Андрей Николов в ателието му пред окончателния вариант на лъва за Паметника на незнайния воин в София (оригинална фотография от 1936 г.) Преглед на оригинала

Има също така оригинални снимки на художниците Борис Георгиев, Елисавета Консулова-Вазова, Александър Божинов, Невена Ганчева, Никола Танев. Представям също така модернисти и бунтари - поетите Гео Милев, Христо Смирненски, Александър Вутимски и художниците Иван Милев, Крум Кюлявков, Райко Алексиев, Николай Дюлгеров и Илия Бешков. За букинистите показвам много редки книги на Теодор Траянов, Светослав Минков, Димо Сяров, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и Емил Коралов с оформления и илюстрации от Сирак Скитник, Александър Жендов, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Илия Петров. Малко тиражирани са пощенските картички със скулптурните композиции на Иван Лазаров, Янко Павлов и Кирил Георгиев. Предлагам на любопитните читатели и широк спектър от снимки на актьори, певци и композитори, повечето с автограф - Кръстьо Сарафов, Стефан Киров, Христина Морфова, Петър Райчев, Феодор Шаляпин, Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Панчо Владигеров.

Моята трилогия "Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки" завършва с трагичната съдба на България след смъртта на Н.В. Цар Борис III и последвалите разрушителни англо-американски бомбардировки над София.

Как беше извършена селекцията на отделните фотографии?

Селекцията извърших според качеството и редкостта на изобразителния материал.

Какъв процент от цялата ви колекция е включен в албума?

В трите части на изданието публикувам повече от две трети от моята колекция.

В какво се изразява специалната обработка на фотографиите, преди да бъдат публикувани?

Работя с моя дългогодишен приятел, графичния дизайнер Емил Кожухаров, който е корифей на обработката на изобразителния материал. Той влага цялото си професионално умение, като успява да отстрани дефектите на времето и да извади на бял свят детайли, които с просто око изобщо не се виждат.

Посещение на министър-председателя Александър Стамболийски (седнал, в средата) в ателието на скулптора Андрей Николов в Рим. На снимката прави от ляво надясно са Димитър Станчов (втори), Андрей Николов (пети) и художникът Борис Георгиев (седми) (оригинална фотография от 1919 г.) Преглед на оригинала

Притежавате ли фотографии на друг носител освен традиционната хартия, като например стъклени плаки?

Да, имам и голям брой стъклени плаки (негативи и позитиви), различни по формат, но с отлично качество.

Как стои въпросътсавторските права върху публикуваните от вас изображения?

Не съм търсил авторски права, но по принцип въпросът с авторските права в България все още не е коректно разрешен.

Ставали ли са авторски права причина за това някои снимки от колекцията ви да не бъдат публикувани?

Не, не съм имал проблем с авторски права на снимките.

Има ли снимки, които намирате за интересни, но по една или друга причина не бяха включени в албумите?

Да, имам такива снимки. Те са много интересни, но са свързани с Втората световна война и присъствието на германската армия на територията на България.

Военен парад в двора на Н.в. Цар Борис III Военно училище пред колоната на випуските (оригинална фотография) Преглед на оригинала

Предполагам, че издаването на албума е дошло в момент, в който е имало достатъчно качествени, а не само количествени натрупвания. Кога достигнахте този праг като колекционер?

Качествените и количествени натрупвания нямат отношение, защото колекцията е винаги с отворен край. Просто времето на демокрацията, принизена от новите българи, ги извика.

Кога се очаква да излезе втора част на втори том?

Много се надявам до месец април тази година.

Имате ли планове някой ден да издадете нов том от поредицата, който покрива годините след 1943-та?

Периодът след 1943 година също е любопитен, но не представлява интерес за мен. Англо-американските бомбардировки разрушават града, а новите управляващи го обезличават с псевдокомунистическата си естетика. Те отдалечават българите от честността, справедливостта и добрите нрави, от стремежа към красота и от моралните и духовни ценности, които нашият народ е притежавал, в най-голяма степен столичанинът.

Вие живеете във Виена, но продължавате да се завръщатевСофия. Какво ви привлича тук?

Аз се връщам в София, защото я обичам, както я обичаха моите родители, защото тук съм най-близо до Бога! И не на последно място чрез моите албуми се опитвам да предложа на стари и млади софиянци колкото може по-пълна картина на изчезналата София и да я върна в Пантеона на европейските столици.

https://christosart.com/

Авторът Христо Алексиев с Наградата на Столичната община за изданието и цялостния графичен дизайн за честването на 140-годишнината на София като столица на България Преглед на оригинала

Трите тома на "Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки"