Климат

2023 ще е най-горещата година, може би и първата, която ще мине границата от 1.5°C

Климатолозите очакваха тази стойност да бъде стигната след няколко години, но скоростта, с която се развиват промените, е по-висока от прогнозираната

В България през ноември беше по-топло от нормалното, въпреки че до рекорди не се стигна.

Симеон Матев

В България през ноември беше по-топло от нормалното, въпреки че до рекорди не се стигна. © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Симеон Матев е автор в "Климатека" и доктор по климатология. В момента е асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.

Средната температура на въздуха през ноември 2023 г. в глобален план е била с 0.85 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 - 2020 г.) и с 1.09 °C спрямо предишния климатологичен период (1981 - 2010 г.), според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата "Коперник" (C3S). Досегашният ноемврийски първенец от 2020 г. е детрониран с превишение от 0.32 °C. Тези стойности добавят и ноември към поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година.

При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., тенденцията на повишение на средната глобална температура за ноември от 1979 г. насам е 0.2 °C на десетилетие, а аномалията на тазгодишния ноември спрямо средната от доиндустриалната епоха (1850 - 1900 г.) е приблизително 1.75 °C и превъзхожда значително заложените в Парижкото споразумение 1.5 °C. За първи път през ноември, макар и само за два дни, имаше и превишение от тези нива с цели 2 °C (виж графиката).

Рекорден ноември

От началото на годината до края на ноември няма ден, през който средната температура да е била с аномалия под 1°C спрямо средната за периода 1850 - 1900 г., което в записа от данни също няма аналог. Ако до края на годината се запази подобна аномалия на дните, има голяма вероятност да се окаже, че 2023 г. ще бъде първата година с аномалия над 1.5 °C над доиндустриалната епоха. Трябва да се има предвид, че говорим все още за единични превишения на тази стойност, а не за средни многогодишни стойности.

През ноември 2023 г. средните температури бяха значително над норма в големи части от света, като се открояват районите на централноазиатските републики, северните части на Сибир, Северна Америка. Почти цяла Африка също е с наднормени температури, като в южните части на континента няколко горещи вълни доведоха, до рекордно високи температури в няколко страни, като ЮАР, Зимбабве и Ботсвана.

Температурите бяха много по-високи от средните и в северните и централните части на Южна Америка, особено в части от Бразилия, Боливия и Парагвай. Високите температури съвпадат с изключително сухи условия в басейна на Амазонка. Бразилия има вече нова най-висока измерена температура - 44,8 °C, отчетена в град Арасуаи. Предишният рекорд на страната беше от 2005 г.

За разлика от "горещите" места, тези с отрицателна аномалия са с много по-малка площ и са главно в Антарктика, Южно Чили, Аржентина, Африканския рог, Югоизточна Канада, Монголия и Северен Китай.

Температурата над моретата и океаните също е с много големи площи на наднорменост. С отрицателна аномалия е въздухът над водите около южната част на Южна Америка, около Гренландия и източно от Австралия. Феноменът Ел Ниньо, който има влияние върху вариациите на земния климат, до момента оправдава очакванията на числените модели - за високи стойности, но далеч от силните такива събития на 2015 и 1997 г.

В Европа ноември не е рекорден, но скоростта на затопляне е висока

В Европа този ноември не е най-топлият, но скоростта на повишение на средната ноемврийска температура на континента е значително по-голяма от тази за света. В Европа ноември 2023 г. беше със средна температура с 0.48 °C по-висока от нормата за периода 1991 - 2020 г. Тази стойност е значително по-ниска от най-топлия ноември на континента през 2015 г. Също така за последните 30 години е имало 14 случая на по-топъл ноември от тазгодишния. Въпреки това от 1979 г. досега, скоростта на повишение на средната ноемврийска температура в Европа е значително по-голяма от тази за света и възлиза на 0.58 °C на десетилетие.

В регионален план тази година се наблюдават големи различия между поднормената северна част на Европа и наднормената южна. На места в Швеция и Норвегия средните температури са с до 7°C по-ниски от нормалните. В централните и северните части на Швеция са измерени температури под - 30°C , като шведската служба за времето е регистрирала температура от -33.4°C в Никалуокта, Северна Лапландия. В Южна Европа продължителни периоди на необичайно високи температури доведоха до измерването на типично летни стойности - 32°C в Испания и 35.1°C на о. Крит.

В България беше по-топло от нормалното, въпреки че до рекорди не се стигна

В нашата страна ноември 2023 г. беше по-топъл, спрямо нормата за периода 1991 - 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, месечната аномалия средно за страната е била с около 2 °C. По-голямо отклонение от нормите има в Източните Родопи, и на места в източните и северозападните райони на страната. Около и дори поднормени средни температури са регистрирани в планините, особено по високите части над 2000 м. н. височина

Според тези данни тазгодишният ноември у нас е извън топ 5 на най-топлите месец ноември. Само за този век има повече от шест по-топли месеци. Водачи в тази класация са месеците ноември през 2010 г., следван от 2019 г., които имат положителна месечна аномалия над 4 °C (фиг. 5). За последните 30 години месец ноември се е затоплил най-малко от всички есенни месеци - повишението на месечната температура средно за страната е около половин градус. В крайните южни и северозападни райони от страната не е настъпила съществена промяна в средните температури, докато в планинските райони на Западна България се наблюдава затопляне с 0.7°C до 1°C. В повечето равнини и низини новата 30-годишна норма е с 0.3 до 0.6°C по-висока от старата.

У нас обаче отбелязахме екстремни прояви на времето

При двете сериозни застудявания около 18 и 25 ноември през страната преминаха необичайно дълбоки циклони - добре развити, с много ниско налягане в центъра. Нетипичното за ситуацията беше, че циклоните се появиха и разгърнаха само с една седмица отстояние. И при двата се стигна до снеговалежи в равнините, които особено в Добруджа, Лудогорието и Предбалкана, доведоха до затворени пътища, откъснати села и проблеми с електрозахранването. При първата обстановка вятърът във Варна достигна ураганни стойности, а при втората по-големият проблем беше свързан с множеството прекършени клони и дървета, както и с накъсани проводници. Разбира се, основната причина беше дебелият сняг, който беше тежък и мокър. Но силният и унищожителен вятър (горолом), който се получи, е вследствие на топлата есен, която имахме.

Връзката е, че топлото и слънчево време през септември и октомври, както и липсата на сериозни мразове забавиха листопада на дърветата, а голямата листна маса стана предпоставка обилният снеговалеж да причини много щети и да има много счупени клони и повалени дървета. Ето как климатичните промени, под формата на високи есенни температури, доведоха до щети както върху инфраструктурата, така и върху природата. Неведнъж в нашите гори сме имали горолом, вследствие на обилни снеговалежи, но това се е случвало при ранни снегове, случващи се през октомври, когато все е още е нормално повечето дървесни видове да бъдат с листа. Тази година в това отношение имахме прецедент, като отново ще повторим причината - топлата и слънчева есен през септември и октомври.

В крайна сметка ноември 2023 г. показа на света, че всичко е възможно, и обори очакванията за намаляване на положителната температурна аномалия. По този начин вече е почти напълно сигурно, че календарната 2023 г. ще бъде най-топлата в историята, като очакваната аномалия за годината доближава 1.5°C - стойност, която се счита за преломна по отношение на затоплянето на климата. Очакванията на климатолозите бяха, че ще достигнем до тази стойност след няколко години, но ето че скоростта, с която се развиват климатичните промени, е по-висока от прогнозираната.