Дали българите в чужбина наистина ще гласуват за свои депутати (някога)

Заради спорове обаче така и не се прие методологията за изчисляване на броя избираеми места от българите зад граница. Така на практика в момента според Изборния кодекс район "Чужбина" съществува, но само на хартия. Плаващата ситуация крие сериозен риск за поредната неуредица по темата.

Пълната каша при бързи предсрочни избори

Резултатите от Преброяване 2021 ще излязат на 3 октомври - ден след изборите. Това означава, че на следващия вот (когато и да е той) район "Чужбина" трябва да избере своите народни представители. Без одобрена от парламента методология (тя е част от Изборния кодекс) това няма как да се случи.

Все повече прогнози обаче сочат, че тази година ще възпроизведе честите вотове от миналата. Казано с други думи: ако след вота през октомври парламентът не успее да излъчи правителство и се наложат нови предсрочни избори, по-вероятно е българите в чужбина отново да нямат свои представители.

От ЦИК коментират неофициално, че ако има кратък парламент, той почти сигурно ще е фрагментиран, няма да се събират лесно мнозинства - затова и методика към ИК едва ли ще бъде приета. "Ние няма как да си измислим наша, не че не можем, но това означава да допишем изборния закон", каза пред "Капитал" член на комисията.

В изборния орган има и застъпници на друго мнение - че след като има брой на гласувалите в чужбина и има методика за България, която е действаща, няма проблем да се определят по нея и тези мандати.

Общото виждане на членовете на комисията е, че без парламентът да приеме методика за определяне на мандатите зад граница, решенията в тази посока ще са твърде спорни.

Плаващи или фиксирани мандати

Изпълнителният директор на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) Ива Лазарова коментира пред "Капитал", че няма никаква яснота на какъв принцип ще се определят мандатите от чужбина.

"Все още не е ясно дали например ще се вземе решение мандатите да са плаващи и дали ще има регистър на гласуващите в чужбина", каза тя.

Плаващите мандати не се определят предварително, а едва след протичане на изборния ден и отразяват пропорционално броя на гласувалите зад граница. "Сериозен недостатък тук е, че това ще се отрази и на кампанията, и на мандатите, които ще се излъчат от останалите 31 района", обяснява Лазарова.

По думите ѝ ако се върви към вариант, в който предварително определен брой мандати се избират от район "Чужбина", то тогава вероятно ще се обсъди и създаването на избирателен списък на българите, гласуващи извън страната, за да може да се търси "еднаква тежест" на гласовете на всички български гласоподаватели.

Който и вариант да се възприеме - плаващи или фиксирани мандати, той ще даде възможност на българите в чужбина да имат "пълен" глас, т.е. техният вот ще се "превръща" директно в мандати, а в допълнение те ще могат да гласуват не само за партия, а и за конкретен кандидат от нейната листа. Така българите зад граница ще излъчват депутати, имащи пряко отношение и ангажимент към техните проблеми, отбелязва Лазарова.

Проблемите

И двата подхода за определяне на мандатите крият своите рискове. Ако се възприеме подход на твърдо определен брой мандати и паралелно с това се запази текста в ИК, че не може да има многомандатен район с по-малко от четири места, то тогава най-вероятният развой ще бъде, че 32 МИР "Чужбина" ще получи четири депутатски места.

Те ще бъдат взети според прогнозите на членове на ЦИК или от райони с по пет мандата, или от София, където мандатите (след отчитане на данните от преброяването) ще се увеличат от 42 на 53.

В случай че се възприеме плаващият подход, излиза друг риск - "Чужбина" да се превърне в извънредно голям избирателен район. Това например щеше да се случи ако в 46-ото Народно събрание беше възприета методиката за определяне на мандатите, предложена от "Има такъв народ". Тяхната идея най-общо беше на база на броя гласували на последните избори да се определи броят на депутатските места за новия 32-ри МИР. Хипотетично това означава, че след последните избори, на които извън България гласуваха около 230 000 души, от листи в чужбина трябва да влязат над 15 народни представители.

ДПС например биха могли по-лесно да управляват броя на депутатски места от листата си за чужбина, както и преференциите при гласуванията в районите на изселниците. Там на всеки вот се отчитат рекорди по скоростно гласуване, а подозренията са, че членовете на комисиите гласуват "служебно".

Според Стефан Манов, българин, който от години живее във Франция и работи за създаването на район "Чужбина", изборната система не може да преодолее манталитетните проблеми. Той също застъпва идеята за плаващ брой мандати за 32-ри МИР. Според него обаче трябва за база за определяне на броя депутатски места да се вземат гласуванията зад граница на най-малко три вота.

Неотложният въпрос

Решението как да се определя броят на мандатите в съществуващия само на хартия район "Чужбина" има вероятност да се окаже спешно заради възможността от нови предсрочни избори в края на тази година (ако следващият парламент не сформира правителство). Разпределението на мандатите в МИР 32 отново поставя въпроса за представителността, който ще бъде повдигнат от все още неотчетените официално данни от Преброяване 21.

Миграционните процеси към София и емиграцията извън България не просто обезлюдяват цели райони налагат преразглеждане на тежестта на политическото представителство. И справедливото разпределение на гласовете, и неразбориите около район "Чужбина" отново поставят неразрешимия в последните десетилетия проблем на изборите в България - броят на избирателите като цяло.

"В сегашното законодателство е разписано да се актуализират данните след преброяването от 2021 г. На база на тях ще има промяна в националната норма и мандатите в различните райони. Ако се запазят разписанията на Изборния кодекс, ще трябва да се въведе и район "Чужбина". Може да се помисли за промяна на минималния брой мандати за отделните райони (т.е. да се премахне фиксираният брой от минимум 4 мандата - бел. авт.)", коментира Ива Лазарова (ИРПС).

Тя обаче напомня, че трябва да сме наясно, че следващите данни от преброяване ще са чак през 2031 г. и е много вероятно тогава също да не отразяват реалното разпределение на населението.

Към този момент най-адекватна изглежда идеята да се въведе регистър на избирателите, на базата на който да се изготвят избирателните списъци. Така информацията в тях ще е максимално точна и актуална.

На последните парламентарни избори в чужбина гласуваха рекордния брой от близо 230 000 души.