Пет тренда за общините на област Бургас

В номинално изражение най-голямата местна икономика е тази на областния център Бургас - малко над 2 милиарда лева, следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възстановяване само две общини - Сунгурларе и Карнобат, регистрират спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално - с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по ръст пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнообразен - преработващата промишленост се съсредоточава в преработването на петрол и автомобилната индустрия, но водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е сред лидерите в услугите и основните градски центрове в страната.

Ръстът на инвестициите

След значителното забавяне през пандемичната година в контекста на бързото възстановяване общините в Бургас регистрират и повсеместен ръст на инвестициите. Измерено през годишните разходи на предприятията за дълготрайни материални активи, повишението в инвестициите се вижда най-ясно в малките общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В почти всички общини ръстът на инвестициите на годишна база са от порядъка на 30 - 50% с изключение на южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в областния център разходите за земя, сгради и машини растат с 41%. Очаквано инвестиционните разходи са съсредоточени в най-голямата локална икономика - областният център - където в рамките на 2021 г. са реализирани инвестиции на стойност 796 милиона лева. В Несебър са инвестирани 129 милиона лева, в Поморие - 73 милиона, а в Карнобат - 41 милиона, но в останалите общини размерът на инвестициите е относително малък, в диапазона 15 - 20 милиона лева. Отнесени към населението пък най-интензивна е инвестиционната дейност в Несебър, с 4.3 хиляди лева разходи за ДМА на човек, както и в Бургас - 3.9 хиляди лева.

На фона на значителните разходи, реализирани през годината в повечето общини, общият обем на чуждестранните инвестиции остава относително непроменен. Очаквано и тук лидер е Бургас с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9.9 хиляди евро на човек от населението, но в общината се регистрира лек спад спрямо 2020 г. По-значително присъствие на чужди капитали има и в Несебър - 113 милиона евро, както и в Карнобат - 33 милиона евро. Значителен позитивен тренд пък се наблюдава в Приморско - 32% ръст за година, но от много ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са сред лидерите в страната по усвояване на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лева на човек от населението, Поморие - 4 хиляди. Значителна част от тези европейски инвестиции обаче са от най-ранните програмни периоди, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.

Подемът на пазара на труда

Икономическият ръст от 2021 г. закономерно води и до възстановяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите сред населението на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 г., е Карнобат, при това разликата е много малка - с 0.1 пр.п., до 33.6%, а Созопол остава без промяна. Чувствителен ръст - с над 3 пункта, до 45.2% регистрира Несебър, с възстановяването на туризма, но трябва да имаме предвид, че в наетите тук най-вероятно влиза и значителен брой приходящи работници от съседни общини. Висок е и делът на наетите в Бургас - 39.1%, но повишението спрямо предишната година не е особено високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.

Повишението при наетите и създаването на нови работни места е съчетано и със закономерен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад - с 4.4 пр.п., се наблюдава в Руен, както и в Поморие (3.2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има повишение през 2021 г. спрямо предишната, е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с относително ниска безработица - с над 10% са единствено Сунгурларе и Средец, a в областния център безработицата вече е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което говори за добре функциониращ местен пазар на труда.

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук лидер е областният център Бургас с 53% от населението на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), но на фона на други малки периферни общини представянето им е относително добро. Очаквано най-голям е регионалният пазар на труда на областния център, където според преброяването броят на заетите през 2021 г. е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като сред периферните с най-много заети са Несебър (9.8 хиляди) и Поморие (9.4 хиляди), а най-малко са те в Малко Търново - едва 777 души.

На фона на доброто представяне на местните пазари на труда заплатите на работещите в общините на Бургас остават ниски. Три общини - Царево, Приморско и Руен - остават с под хиляда лева средно брутно месечно заплащане през 2021 г. Най-високите заплати са в община Бургас - 1360 лева/месец, но те също изостават зад останалите водещи икономически центрове.

Останалите общини се разполагат в диапазона 1000 - 1200 лева месечно. Възможно обяснение за ниските според статистиката заплати може и да е водещата роля на сектора на хотелите и ресторантите в много от общините.

Образователните предизвикателства

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. С над 20% висшисти сред населението на седем и повече години са Несебър (24%) и Бургас (32%). Очаквано предвид възрастовата сегментация на данните от преброяването в повечето общини доминираща е групата на хората със средно образование, като делът ѝ е най-висок в Несебър и Приморско (по 51%), а в повечето общини тя съставлява 45 - 50%. В някои от най-малките общини обаче най-голям дял имат хората с основно и по-ниско образование - в Руен те са цели 63%, в Сунгурларе - 56%. Има видим проблем и с неграмотността, като в Малко Търново, Сунгурларе и Средец те съставляват по 5% от населението на 9 и повече години, а единствено в Несебър и Бургас неграмотните са под 1% - в резултат, областта има една от най-негативните структури в цялата страна. Това до голяма степен ограничава потенциала за развитие на малките и отдалечени общини по линия на уменията на работната сила.

На сходен извод навеждат и резултатите от изпитите, провеждани на различните етапи от училищното образование. На последното издание на зрелостния изпит по български език и литература единствено община Бургас постига средна оценка над Добър (4), а почти половината общини - Сунгурларе, Камено, Созопол, Средец, Малко Търново - са със средна оценка под Среден (3). Това говори за сериозни проблеми на местната образователна система в малките общини да осигури дори базисна грамотност на много от учениците си.

Демографското предимство

На фона на изключително негативните демографски процеси в почти цялата страна общините на Бургас постигат относително добри резултати. В състава на областта е и една от петте общини в страната, която регистрира ръст на населението в периода между преброяванията от 2011 и 2021 г. - Несебър, чийто ръст от 6.3% в рамките на десетилетието я поставя на второ място от 265-те общини в страната, зад Божурище. Относително добър резултат постига и Созопол, където спадът на населението е 5%, както и Приморско (-7.4%) и областният център (-7.7%), което е сред по-добрите резултати на големите градове в страната. Най-бързо намалява населението на граничната община Малко Търново, където спадът е с почти 1/3 в рамките на десетилетието, но всички останали се задържат под 20% спад. Общините в Бургас се представят относително добре и от гледна точка на застаряването, като единствено Малко Търново е с дял на хората над 65 години над 30% от общото население, а в областния център той е 21%.

Положителната демографска динамика е пряк резултат от миграционните и естествени процеси на общините. Балансът между смъртността и раждаемостта навсякъде е отрицателен, но стойностите са сред по- благоприятните в страната - по 7‰ за 2021 г. в Несебър и Руен, 8‰ в Бургас, а много по-нисък е той единствено в Малко Търново (-30‰). Основен фактор в Бургаска област са миграционните процеси, като в резултат на тях през последната година Несебър е увеличил населението си с почти 4%, Приморско и Царево - с по 3.3%. Областният център също се радва на положителен миграционен баланс от 0.6% за 2021 г. след отлива на население, характерен за всички големи градове през 2020 г.