Политика

2024 – година с потенциал за големи промени

Големите рискове за управлението у нас са свързани с ротационната формула, която се оказа единствената възможност да се състави правителство

Даниел Смилов

доцент в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Член на групата експерти по политическите партии на (ОССЕ).

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

2024 г. няма да бъде обичайната нова година, от която да очакваме още от същото. Това ще е третата година от войната срещу Украйна, в която вероятно нейният изход ще започне да се изяснява. Първата част от годината в ЕС ще е доминирана от изборите за ЕП, които ще дадат политическа насока на нашия континент. През есента ще се проведат федералните избори в САЩ, на които е възможна радикална политическа промяна под формата на завръщане на Доналд-Тръмповата форма на популизъм. Всичко това няма как да не окаже влияние върху българската политика - от период на екстремна вътрешна нестабилност и неспособност да се състави правителство страната ни може да премине в период на сериозна външнополитическа турбуленция. Въпросът е дали България е готова за нея. Дали политическата ни система е достатъчно устойчива, за да удържи на потенциални външнополитически сътресения?

Ротационната формула

Големите рискове за управлението у нас са свързани с ротационната формула, която се оказа единствената възможност да се състави парламентарно правителство, без да се ходи на нови избори. Тази формула получи сериозно потвърждение на отминалия местен вот и към момента се очаква тя да издържи поне до изборите за ЕП напролет. Най-вероятно ротацията, при която премиер ще стане Мария Габриел, ще се състои към края на март. Въпросът е дали при тази ротация ще бъде запазен съставът на кабинета и парламентарното мнозинство.

По отношение на състава на кабинета е много вероятно в правителството официално да влязат министри от ГЕРБ, макар че едва ли ПП-ДБ ще се съгласят на паритетно представителство или на отстраняване на знакови политически фигури от техния състав (Асен Василев или Атанас Славов например). По отношение на парламентарното мнозинство възможно е ГЕРБ - ДПС да опитат да създадат свой управленски формат с "Възраждане" или БСП и по този начин да отстранят ПП-ДБ от властта. Засега обаче този вариант изглежда по-малко вероятен: ако той беше изгоден за ГЕРБ - ДПС, те биха го осъществили и преди ротацията, а такива индикация няма. Оставяйки ПП-ДБ да доминират в правителството, ГЕРБ - ДПС непрекъснато ги нападат и се опитват да се разграничат от управлението, като по този начин се надяват да натрупат точки при евентуални предсрочни избори. Кога и дали изобщо тази калкулация ще се окаже вярна, предстои да видим. Но тази калкулация е основната причина за нестабилността на правителственото мнозинство към момента.

Конституционните реформи

Един от другите основни подводни камъни пред управлението на страната са конституционните реформи - ако те се провалят, безспорно ще има сътресения в отношенията между ПП-ДБ и ГЕРБ - ДПС. Вероятно е обаче конституционните промени да бъдат приети във вариант, който удовлетворява почти всички в достатъчна степен. Най-малкото общо кратно е разделянето на ВСС на два магистратски съвета, ограничаването на правомощията на главния прокурор и продължаването на работата на стария парламент до съставянето на нов. Консенсус може да се търси и при ограничаването на дискрецията на президента при съставяне на служебно правителство, както и при възприемането на модела - типичен за почти всички демокрации - с парламентарни правителства в оставка до избора на ново правителство от нов парламент. Всичко това е доста широка основа за парламентарно разбирателство, което подсказва, че с минимална добра воля управляващото мнозинство може дори да се заздрави в хода на конституционните промени.

Корупцията

Борбата с корупцията по високите етажи на властта до голяма степен стана жертва на управленската формула и на продължаващата доминация на ГЕРБ - ДПС (особено ДПС) в съдебната власт. Знакови дела по скандалите "Божков", "Барселона" и т.н. отново бяха поставени на трупчета след рокадата Гешев - Сарафов. Интересното е, че по отношение на Бойко Борисов в тези дела няма окончателност - те продължават да висят на шията му като дамоклев меч. Делян Пеевски е далеч по-спокоен в това отношение, тъй като българските институции дори и не работят по казуси, свързани с него, въпреки присъствието му в списъка "Магнитски" и британския еквивалент на този инструмент.

Няма развитие и при други ключови политически фигури като Владислав Горанов - бивш министър на финансите на Борисов - който също е в черните списъци. Без да се влиза в повече детайли, би трябвало да се каже, че при съществуващата управленска формула през 2024 г. не може да се очаква пробив в борбата с корупцията. Дори конституционните реформи да се приемат и те да са успешни, ще измине доста време до заработване на истински независими съдебни и прокурорски органи, които да се произнесат по висящите казуси или да отворят дела там, където те неоправдано отсъстват.

Разбира се, корупционната тематика в България е непредвидима по природа и тя може да избухне по всяко време заради неразбирателство между партньори вътре в страната или заради нова информация от чужбина. Но ако такива извънредни събития не се случат през 2024 г., вътрешните сили за справяне с корупцията вероятно ще се окажат недостатъчни

Политическата нестабилност и трудности в областта на върховенството на правото и корупцията са дългосрочно наследство в българската политика. В периода 2021 - 2023 г. обаче се появиха и нови теми, по които ще има развитие през следващата година:

Новата фискална политика

През 2021 - 2023 г. страната премина през плавна фискална експанзия - увеличиха се пенсиите и доходите на големи групи от населението, както се предвидиха и значими средства за публични услуги и инвестиции. Всичко това се случи при спазването на маастрихтските критерии за дълг и дефицит, което запазва шансовете на страната за еврозоната. Ефектите от тази нова фискална политика засега са положителни - България бележи значителен икономически растеж през периода, като БВП вече достигна заветните 100 млрд. евро. Нещо повече - само за две години в резултат на новата политика неравенството в страната, измервано с индекса GINI, спадна от стойности над 40% до 38%. При средни нива на ЕС от малко под 30% нашето "постижение" е доста скромно, но посоката е правилна.

Въпросът е дали новата фискална политика ще се окаже устойчива във времето и дали и бюджет 2024 ще се окаже успешен, колкото неговите предшественици от 2021 - 2023. Ако това е така, България ще е дала правилен отговор на въпроса с догонващото развитие на ЕС по отношение на доходи и икономически растеж. Защото беше видимо, че с предходната фискална политика от периода 2009 - 2020 г. България изостана значително спрямо преки конкуренти като Румъния.

Еврозоната и Шенген

Най-добрият аргумент в полза на настоящото управление е, че с него България има най-големи шансове да се присъедини към еврозоната. Шансовете за това не са малки и добрите новини от агенциите по кредитния рейтинг на страната са само един пример в тази посока. Трябва да се каже обаче, че България ще има нужда от изгоден геополитически момент и подкрепа от партньорите от ЕС за приемането в еврозоната и Шенген. Изпълняването на критериите няма да е достатъчно - за Шенген те така или иначе вече са изпълнени. Ще е нужна много енергична дипломатическа дейност, за да се направят някои компромиси от страна на ЕС, особено по въпроса с инфлацията.

Въоръжаване и интеграция в НАТО

През 2024 г. не бива да се разчита само на най-позитивните сценарии по отношение на войната в Украйна и изборите в ЕС и САЩ. Напълно възможно е НАТО и ЕС да влязат в кризисен период, а военните действия в Украйна да не се развиват в полза на нашите съюзи. Възможни са и военни усложнения в Близкия изток и на други места. Досега България се е ползвала от изключително добра външна среда, но страната е необходимо да функционира и в по-сложна обстановка. Снабдяването с ракети срещу кораби е един пример от 2023 г., който ни напомня за някои необходимости, които може да станат неизбежни. Но още по-важно е страната да е плътно интегрирана в структурите на НАТО и да може да разчита пълноценно на защита от съюзниците ни. За тази цел ще е необходимо както ние да засилим участието си в общи програми, така и да се ползваме от повече ресурси на НАТО чрез сили на съюза на наша територия. Тези въпроси най-вероятно ще станат много остри през 2024 г. и от тяхното успешно решаване ще зависи сигурността на България за десетилетия напред.

Накратко, 2024 г. носи потенциала за големи промени у нас и по света. Страната ни е на път да се превърне в развита европейска икономика, влязла в клуба на държавите с високи доходи. Но възможни са и негативни сценарии, при които устойчивостта на българските демокрация и икономика ще е поставена на изпитание. Страната има и финансовите, и човешките ресурси, както и съюзите с партньори, чрез които да се справи с всяка евентуалност. Но ще е необходимо и много отговорно управление, а то понякога е дефицитно.