Съмненията около ефективността на ваксината на AstraZeneca се засилват. Какво значи това за България?
Препаратът, на който страната ни разчита за масовата ваксинация, дава по-слаба защита срещу южноафриканския щам, но все пак спира тежкия COVID-19
Първите почти 29 хил. дози от дългоочакваната ваксина на фармацевтичния гигант AstraZeneca и Oxford пристигнаха в България през уикенда. По същото време обаче се появиха и обезкуражаващи новини, свързани с ниската ѝ ефективност към все по-активно разпространяващия се южноафрикански щам B.1.351 (или 501.V2) - едва около 22% превенция на леки и среднотежки случаи, причинени от него. При този вариант се наблюдава необичайно високо ниво на мутации и учените се опасяват, че той ще се разпространява по-агресивно, ще е по-заразен и ще е по-опасен за здравето на хората.
Това не са първите притеснителни данни за ваксината на британско-шведската компания. Още преди одобрението ѝ от европейския регулатор (ЕМА) в края на януари стана ясно, че няма достатъчно данни за ефективността й при хора над 65 г. Макар ЕМА да разреши ползването на ваксината за всички над 18 г., впоследствие редица държави от ЕС решиха да не я прилагат във възрастовата група над 65 г, а някои дори и над 55 г.
Миналата седмица пък Швейцария директно отказа одобрение за препарата на AstraZeneca заради липсата на необходимата информация за вземане на решение, а регулаторите в САЩ също бавят решението си заради недосттатъчно данни.
Тези новини не са особено окуражаващи за България, която разчита именно на ваксината на AstraZeneca за голяма част от масовата имунизация. Споредпредставители на здравните власти тя вероятно ще може да започне в началото на март при възрастните хора, тъй като дотогава се очаква да пристигнат по-големи количества от препарата на британско-шведската компания. Изборът пада точно върху тази ваксина, защото тя не изисква ултраниски температури за съхранение и логистиката ѝ в страната ще е много по-лесна в сравнение с тази на Pfizer/BioNTech. Освен това България е поръчала и най-големи количества от нея - 4.5 млн. дози до края на годината. По тази причина България засега се въздържа да ограничи използването й при хора над 65 г по примера на други страни в ЕС.
По-големите доставки, които се очакват този месец у нас, ще бъдат и реален тест за ефективността на организацията за имунизациите. До момента България е последна в ЕС по дял на ваксинираното население, като обективна причина дотук бяха ограничените доставки.
Сега обаче страната ни чака над 260 хил. дози от AstraZeneca и над 100 хил. дози общо от Pfizer и Moderna до края на февруари. И трите компании имат известни проблеми с доставките, но дори така България този месец ще има шанса да поставя по минимум10 хил. дози дневно, а може би и повече. Това изглежда нищо на фона на държави като Чили например, които от петък до неделя ваксинираха 566 хил. човека, но България до момента не е поставяла повече от 4719 дози на ден, и то в изолирани дни, а не постоянно за дълъг период. А има и дни, в които са поставяни и по 20-тина ваксини - отминалата неделя например бе сред тях.
От успешното провеждане на ваксинационна кампания зависи кога ще приключи здравната част от кризата и ще може да започне реално икономическо възстановяване. Сега към въпросителните за броя поръчани в България ваксини, както и за капацитета по поставянето им се добавя и тази за устойчивостта на новия щам.
Проблемът с южноафриканския щам
В неделя бяха публикувани обезпокоителни данни от малко клинично проучване, според което ваксината на AstraZeneca осигурява само "минимална защита" срещу леко и среднотежко протичане на болестта, предизвикана от южноафриканския вариант на вируса. Изследването все още не преминало през рецензиране от независими изследователи и не е публикувано в научен журнал, така че не може да се приема за окончателна присъда спрямо новата ваксина. Въпреки това обаче още същия ден здравните власти в Южна Африка обявиха, че временно преустановяват имунизирането с въпросния препарат, докато учените установят какъв ще е най-ефективният начин за използването му.
За момента това не е спешен проблем пред България, тъй като няма данни засега този щам да се разпространява у нас. В по-дългосрочен план обаче той може и най-вероятно ще се превърне в реална заплаха, тъй като страната ни заложи на ваксината на AstraZeneca за масовата имунизация, а мутиралият вариант вече е регистриран в съседна Турция и Гърция (и по-точно в Солун).
Новото изследване, проведено от Университета в Уитуотърсранд, Южна Африка, обхваща под 2000 здрави доброволци на средна възраст 31 г. Според Шабри Мадхи, професор по ваксинология в университета, първоначално продуктът на AstraZeneca е осигурявал намаляване на леките случаи на коронавируса в около 75%. Когато обаче новият щам е станал доминиращ на територията на ЮАР, броят на хората, неразвиващи симптоми на болестта, е спаднал до 22%. Ученият все пак изрично прави уговорката, че за момента тези данни все още се считат за ненадеждни и нямат достатъчно голяма статистическа тежест, за да се правят генерални изводи, тъй като се касае за много малък брой пациенти.
Протекция срещу тежко развитие
В официално изявление представители на AstraZeneca също подчертават, че става дума за малко изследване с участие на 1765 доброволци, които са приоритетно млади и клинично здрави. От фармацевтичния гигант все пак са убедени, че ваксината им ще предотвратява развитие на тежка форма на болестта и при новия щам. Същото твърди и проф. Сара Гилбърт, ръководител на екипа от Оксфордския университет, разработил препарата. Тя отбелязва, че ваксината работи ефикасно срещу британския вариант, но отбелязва, че "съществуващите ваксини имат намалена ефективност срещу някои варианти". Според Гилбърт в момента учените работят по модифициран вариант на ваксината, който да защитава и срещу B.1.351 и който ще бъде пуснат до началото на есента.
Ваксината на AstraZeneca не е единствената (но е първата сред вече одобрените), която демонстрира намалена ефективност срещу южноафриканския щам. От Johnson & Johnson обявиха, че техният препарат осигурява 66% защита срещу развитие на леки и средно тежки форми на COVID-19, но само 57% спрямо мутацията B.1.351. При Novavax обаче процентът спада по-сериозно - от 89% на 50%.
Според Салим Абдул Карим, епидемиолог от Колумбийския университет и част от комисията, която съветва ЮАР в борбата с епидемията, все пак ваксината на Johnson & Johnson доказано намалява случаите на тежко прекарване на болестта и респективно хоспитализациите, що се отнася до новия щамq и тъй като AstraZeneca използва подобна технология (вирусен вектор), подобен ефект може да се очаква и при нея. "Както изглежда, може да не намаляваме общия брой на случаите, но осигуряваме защита срещу смърт, хоспитализация и тежко прекарване на болестта", отбелязва и проф. Сара Гилбърт за ваксината на AstraZeneca. "Това е изключително важно за функционирането на здравните системи - дори ако само преминем основно към леки и асимптоматични случаи, при което няма да има нужда от постъпване в болница, това ще има огромен ефект", обобщава тя.
Шанс за ускорение на ваксинациите в България
В неделя вечер България получи първата, макар и намалена като обем, пратка ваксини от AstraZeneca - 28 800 дози при очаквани по план над 48 хил. дози.
Проблемът с намалените доставки, който AstraZeneca обяснява официално с производствени затруднения, е общ за ЕС и стана повод за изостряне на напрежението между Брюксел и компанията. В крайна сметка договорката е тя да достави 40 млн. от първоначално планираните 75 млн. дози за първото тримесечие за ЕС (или 53%), като компенсира разликата след това.
По план България очаква до края на февруари да получи близо 262 хил. дози от AstraZeneca, но здравното министерство досега не е уточнявало дали това са очакваните количества по първоначален график или след обявеното намаление. Първата доставка например е е редуцирана. Но дори с намалени количества страната ни ще получи поне около 140 хил. ваксини до края на месеца - доста повече, отколкото България реално е имала от началото на годината дотук общо. Редом с това този месец по график би трябвало да дойдат и общо над 100 хил. дози от Pfizer (75 хил.) и Мodernа (32 хил.). Това ще позволи ускоряване на темповете на имунизация.
Достатъчно ваксини обаче е само един елемент за провеждане на успешна масова имунизация, друг е добрата организация за поставянето им. Ако за февруари България разполага с поне 140 хил. дози от ваксината на AstraZeneca, то в идните 20-ина дни страната ни трябва да ваксинира по около 7 хил. души на ден. Ако са 260 хил пък могат да достигнат и 13 хил души на ден. Здравните власти вече обявиха, че няма да пазят вторите дози, тъй като се очаква доставките на компанията да са сравнително редовни, а интервалът между тях може да достигне и 12 седмици.
Отделно през месеца трябва да се разпределят и над 100 хил. дози от Pfizer и Moderna, т.е. да бъдат ваксинирани още 50 хил. души (при тази ваксина втората доза се запазва) или поне около 2000 на ден (и повече със застъпването на втората доза).
Така в рамките на този месец на практика ще видим дали здравните власти са създали достатъчно добра организация за ваксинирането на между 10 и 15 хил. души дневно. Ако съдим по техни досегашни изказвания, страната ни има капацитет да ваксинира "и до 100 хил. души на ден". Реалността обаче сякаш е по-предизвикателна.
България за разлика от други държави няма да разчита на масови ваксинации в големи публични пространства като спортни и концертни зали, а инжекциите ще се правят основно в болниците и от личните лекари. Специално при ваксината на Pfizer, от която се чакат общо 3.9 млн. дози тази година, това ще е, меко казано, трудно, тъй като тя се съхранява при -70 C, a трайността й при хладилна температура е само 4 дни. Това означава хиляди лични лекари и стотици болници в цялата страна да бъдат редовно снабдявани със сравнително малки количества. Така по-вероятната стратегия е тази ваксина да бъде използвана в големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас), където има условия за съхранението, както и в най-близките им населени места.
В голяма част на страната за масовата ваксинация ще се разчита на AstraZeneca, при която съхранението е в обикновен хладилник и логистиката е много по-лесна. Как ще се справи България с тази задача, ще се разбере през следващите седмици.
