София е напът да се сбогува с парковете

Освен това за връщането на някои терени дори не става въпрос за пари, а само за бездействие. Частните парчета във вече съществуващи паркове, като например Южния парк, на практика са си общинска собственост по силата на законите, но София просто трябва да упражни правото си да си ги върне, твърди конституционният съдия Красимир Влахов.

И не на последно място, общината трябваше да реши как да излезе от собствения си капан, заложен в началото на прехода с къпалнята "Мария Луиза" или Летния театър в Борисовата градина. Но не го направи с новия подробен устройствен план за парка.

Ефектът от бездействието

За голяма част от имотите времето за отчуждения е изтекло отдавна. През 2020 г. Конституционният съд реши, че срокът от 15 години за някои видове терени, които трябва да бъдат отчуждени, е противоконституционен и дори го намали до десет години. Така за някои терени мораториумът отпадна със задна дата - от 2017 г., а за останалите - тези, отредени за зеленина, това се случи на 28 януари 2022 г.

Датата обаче няма особено значение, защото и за 10, и за 15 години общината не инвестира средства за придобиването на тези имоти. Специално за паркове общината е отделила точно 0 лв. през 2017, 2019 и 2020 г. (и едва 2.4 млн. лв. през 2018 г.). А бюджетът за 2021 г. предвиди рекордно малко средства за отчуждения - общо (за улици, училища, детски градини, зелени площи) 8 млн. лв.

Преглед на оригинала

До края на този месец ще стане ясно колко пари ще задели общината и през тази година. При всички положения обаче средствата няма как да са достатъчни на фона на десетилетие бездействие. За пример - целият бюджет на София е 1.9 млрд. лв. за 2021 г., докато само за отчуждаването на площите в паркове ще са нужни поне 4 млрд. лв. А тази сума расте с всеки изминал ден. Кметът на София Йорданка Фандъкова досега отговаряше на тези критики със заявката, че ще търси помощ от държавата. В новия проектобюджет, изготвен от екипа на финансовия министър Асен Василев, за пореден път обаче такава не се предвижда.

Сгрешената реституция

И докато милиарди със сигурност ще са нужни за реализацията на новите паркове в т. нар. Зелени клинове, има и друг казус, в който частните имоти във вече съществуващи паркове се оказват правен абсурд и връщането им на практика може да излезе на общината съвсем безплатно. Но и тук тя отново не е предприела нищо.

"Толкова ли е богата Столична община, за да похарчи такава колосална сума, за да придобие нещо, което вече притежава?", пита Красимир Влахов, който е конституционен съдия. Фотограф : Надежда Чипева

Става въпрос за т. нар. частни терени в например Южния парк или Западния парк. Според конституционния съдия Красимир Влахов да се говори за частни имоти в паркове е своеобразен правен оксиморон. Той се позовава на чл. 61, ал.4 от Закона за устройството на територията, според който зелените площи, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение - паркове и градини, когато са собственост на общината, са публична общинска собственост, която според чл. 7 от Закона за общинската собственост не може да се придобива от частни лица.

Влахов дава пример с Южния парк, който е реализиран през 70-те години на миналия век по идеен проект от 1972 г. и представлява "зелена площ за обществено ползване". През 1991 г. собствеността е прехвърлена от държавата на общината и затова в тази територия частни имоти по силата на реституция просто не може да има, казва той.

"Реституционните закони в България бяха приети след демократичните промени в периода след 1991 г., т.е. когато Южният парк отдавна беше реализиран. Частни имоти в него на основание реституция просто не може да има. Ако някой кмет на Столична община на това основание е издал заповед за деактуване на имот, попадащ на територията на Южния парк, респективно, ако поземлена комисия е постановила решение за възстановяване на бивш земеделски имот в парка, това е нарушение на закона, което обаче не прави собственик лицето или лицата, в чиято полза е извършено нарушението", обяснява той за "Капитал". Въпреки това в кадастъра са нанесени стотици самостоятелни поземлени имоти върху територията на Южния парк, а някои дори попадат частично в двора на болница "Лозенец", която е държавна собственост.

С други думи, общината не може да отчуждава имоти, които по силата на закона са останали нейна собственост - все едно човек да е принуден да изкупи собственото си жилище само защото някой без основание се е снабдил с нотариален акт за него.

"На практика общината страхливо бяга от проблема, който собствените й представители, както и държавната администрация са създали в годините на прехода чрез незаконосъобразни възстановявания на неподлежащи на реституция имоти, като предпочита да избере възможно най-безконфликтния, но и правно неиздържан и безотговорен от гледна точка на публичния интерес начин - отчуждаване или изкупуване на попадащите в парковете "частни" имоти", казва Влахов.

А според Тълкувателно решение от януари 2013 г. на Върховния касационен съд общината не е обвързана от административни актове за възстановяване на собствеността, когато предпоставките за реституция не са били налице.

Това е така само ако вече е влязло в сила съдебно решение в полза на възстановения собственик - тогава правата му не могат да бъдат оспорвани и само в тези случаи може да се говори за необходимост от отчуждаване или изкупуване на такива имоти. Въпрос на проверка е да се установи дали на територията на Южния парк изобщо има такива.

Цъкаща бомба в Борисовата градина

Ефектът от частните парчета в парковете се разразява с пълна сила в емблематичната за София "Борисова градина". През последните години управляващите обещаваха, че ще си "върнат" къпалня "Мария Луиза", а гаранцията за това остана в приемането на Подробния устройствен план. След като беше преработен след общественото обсъждане от 2019 г., новият му вид беше представен в средата на януари. Но отново не даде решение на въпроса с частните терени.

Летният театър в Борисовата градина е частна собственост и софиянци нямат достъп до него Фотограф : Надежда Чипева

Тук казусът е по-различен, защото не става въпрос за реституция - общината сама си е виновна за положението, в което се намира в момента, и по всичко личи, че няма желание да излезе от него. По време на бурния софийски преход тя доброволно се е лишила от къпалнята. Това става през лятото на 2003 г., когато е създадена специално смесена фирма, в която са апортирани голяма част от Борисовата градина, къпалнята и летният театър в капитала на смесеното дружество "Парк Мария Луиза" АД без търг или конкурс.

Фирмата е учредена на 26 март 2003 г. Съучредители са "Софийски имоти" и дружеството "Енджел" ООД. Съдружници в него са Румен Андреев и "ВАИ холдинг", представлявано от боса на ВИС Георги Илиев. Любопитно е, че близки до ВИС хора преди това са били наематели чрез фирмите си на къпалнята и летния театър. Което води до заключението, че в един момент вероятно са сметнали за по-разумно да заменят договорите за наем с документи за собственост.

И така досега Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Към днешна дата останалите 58.04% са разпределени между две фирми - "Карплеон" и "Юромарк асет мениджмънт" и отвеждат към връзки с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка.

Сега главният архитект Здравко Здравков "успокои", че Столичният общински съвет вероятно ще задели средства за отчуждаването на частните имоти в Борисовата градина. Но кога и дали не е ясно. А това събуди много притеснения у граждани, общински съветници и активисти, че за пореден път общината ще бездейства.

Планът може да предвижда нещо, но ако реално частният собственик не е съгласен с тази визия, инструментите за въздействие са ограничени. Затова смятам, че за да има едно стабилно решение, за да може да бъде защитен общественият интерес максимално, е добре принципно да вземем такова решение и общината да върви в тази посока частните имоти да бъдат придобивани и всичко да стане общинска собственост"

инж. д-р Константин Павлов-Комитата

районен кмет на "Лозенец" по време на общественото обсъждане на ПУП-а на Борисовата градина

Отпор срещу ПУП-а

Проблемът е, че ако общината приеме Подробния устройствен план на Борисовата градина, ще започне да тече срокът за отчуждаване, който според общинския съветник от "Демократична България" Борис Милчев е пет години за обектите на социалната инфраструктура (чл. 208, ал. 1 от Закона за устройство на територията). Ако това не се случи в тези рамки (което никак не би било изненадващо на фона на досегашното бездействие), собствениците ще могат да реализират плановете си. Затова и в своето възражение срещу ПУП-а Милчев пише, че обектите трябва да се предвидят за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост като обекти на социалната инфраструктура, както и към Плана да се изготви финансова обосновка, която да съдържа индикативни стойности и срокове за отчуждаването на имотите.

"Общината не трябва да приема това като ваканция и да чака изтичане на сроковете, а после да казва, че ѝ е свършил мандатът. Именно затова е важно заедно с приемането на плана да знае и да се каже как ще се изпълнят нещата, записани в него. Това може да стане чрез програма, която посочва за какво и кога ще бъдат отделяни средствата", коментира Милчев за "Капитал"

В момента ПУП-ът позволява реконструкция на къпалнята, като я залага в зона с "ограничен достъп". Според кмета на район "Средец" Трайчо Трайков това може да значи, че ако собствениците отворят къпалнята - с ограничен достъп - с билети, няма гаранция, че няма например да сложат 500 лв. цена и да го превърнат във ВИП клуб.

Той е започнал работа и по предложение за промяна на резервната част на парка, така че към нея да се добави и територията, на която се намира къпалнята. Според него така вече няма да има апетити за строителство и тя ще бъде отворена за хората.

С проблемите в ПУП се ангажираха и много граждани, които поискаха по-ясно бъдеще и реални действия от общината. "Настояваме в последващо обществено обсъждане да се представи стратегия за решаване на проблемите с частната собственост в полза на обществените интереси и стратегия за отчуждаване на частните имоти", коментира Гергана Пирозова, която е основател и администратор на фейсбук групата "Да спасим Борисовата градина, като това искане е включено и във възражението срещу плана. Общинският съветник от "Демократична България" Марта Георгиева също алармира за възможност от застрояване в парка, както и за масова сеч на дървета.

Възражение подготвиха и от инициативата "Зелени закони", които искат всички частни обекти да бъдат предвидени в проекта за "обекти на социалната инфраструктура публична собственост" с цел да се осигури тяхното придобиване, както и да бъдат разделени в отделни урегулирани поземлени имоти.