Не расте и вече старее
Към 2050 г. населението на София ще намалява и много жилища ще останат празни, защото местата около града са по-привлекателни
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Софиянци живеят предимно в блокове - старо строителство, а младите са концентрирани в пет квартала.
- Прогнозата е, че към 2050 г. населението на София ще намалява и много жилища ще останат празни, защото местата около града са по-привлекателни.
- Пътуванията с градски транспорт намаляват през годините въпреки пускането на метрото, показват анализи на общинското предприятие "Софияплан".
Човек на 41 години, който живее в соцпанелка и дава 40% от заплатата си за наем на жилището, най-често работи в администрацията, IT сектора или преработващата промишленост. Заплатата, която получава, е средно 1753 лв. (към 2019 г.) и се е увеличила почти двойно в сравнение с 2013 г.
Такъв е портретът на средностатистическия софиянец според анализи на "Софияплан" към подготовката на плана за интегрирано развитие на Столичната община - "Програма за София", която ще насочва финансирането от ЕС за периода 2021 - 2027 г. Целта на програмата е да бъдат избрани най-необходимите за града проекти, които са реалистични и изпълними от гледна точка на бюджет, срок на изпълнение и източници на финансиране. В следващите фази предстои да бъдат определени зоните с най-големи нужди, както и проектите, които ще се реализират в тях.
Залезът на "софийската мечта"
София винаги е привличала младите хора въпреки очевидните недъзи като трафика и мръсния въздух. Вече са се оформили и пет "младежки квартала" - "Витоша ВЕЦ Симеоново", "Младост" 1 и 3, "Манастирски ливади" и "Студентски град". Минусът е, че в тях има много деца, но няма достатъчно детски градини. Този проблем в комбинация с презастрояване и липсата на зелени кътчета обаче води до нова тенденция - все по-малко хора идват да живеят в града и по-скоро хвърлят замечтан поглед към покрайнините.
В условията на пандемия идеята за къща със зелен двор близо до София стана особено примамлива. И ако тази тенденция продължи, столицата има голяма вероятност да се окаже с много "празни" жилища - докато населението нараства с едва 2.5% в периода от 2010 до 2019 г., жилищната площ се е увеличила с 6%, а на фона на задълбочаващата се демографска криза Общият устройствен план на града дори предвижда жилища за още 1 млн. души. Прогнозата на НСИ е, че през 2050 г. населението на София ще бъде почти същото като през 2020 г. - 1.242 млн. души. То ще нараства до 2028 г., когато се очаква да достигне 1.250 млн. души, след което се очаква трайна тенденция за намаляването му. В момента най-гъсто застроените места близо до града са с. Бистрица, с. Герман и кв. "Курило" в Нови Искър.
Столицата е разделена по два критерия - строителство и качество на живот. Макар и да разполага с концепция за развитие на северните територии и ограничаване на инвестициите в южните, ОУП реално предвижда 85% от новото жилищно застрояване да бъде в южната половина на града, пише в анализа на "Софияплан". От друга страна, мащабно проучване на "Визия за София" от 2019 показа, че в столицата са се оформили "зони на неравенство", т.е. места, където се живее много по-добре от други.
Те съвпадат с тези за строителството - в редица отношения жителите на западните и северните квартали на столицата се чувстват по-необлагодетелствани. В същото време хората в централните градски части и квартали като "Лозенец", "Дианабад", "Яворов", "Гео Милев" например дават висока оценка за удовлетвореност от живота. Те са високообразованите, заети в частния сектор, с добри доходи. Доста по-умерени са жителите на "Овча купел", "Славия" и "Факултета", а най-скептични към качеството на живот в София са в "Красна поляна", "Разсадника", "Западен парк" и др.
София на няколко скорости
С най-високи декларирани заплати са живеещите в южната част на центъра и южните квартали на София, а на срещуположния полюс са районите в северната част на София и на общината, пише в икономическия анализ на "Софияплан", изготвен съвместно с Института за пазарна икономика. Заплатите в Столичната община (виж графиката) отстъпват единствено на някои регионални центрове с концентрация на предприятия от енергетиката и добивната промишленост.
По данни от 2016 г. над 50% от приходите на компаниите в Столичната община се концентрират в районите "Младост", "Лозенец", "Триадица", "Възраждане", "Средец" и "Витоша". "Район "Младост" дърпа отчетливо напред с над 13% от приходите на компаниите в столицата, като бележи солиден ръст през последните 10 години, подкрепен от концентрацията на офис площи (клас А) и притока на чуждестранни инвестиции. Район "Люлин", макар и с най-голямо население и съответно икономически активни лица, има по-скоро жилищни функции, като концентрира под 3% от приходите на компаниите в столицата", пише в икономическия анализ.
Стига толкова жилища
С най-много разрешения за строеж е район "Витоша" (виж графиката) - близо 20% от всички разрешителни през последните 10 години. Наблюдава се интензивен инвестиционен интерес и от двете страни на южната дъга на Околовръстното шосе, която привлича както шоурумове и офис сгради, така и големи жилищни комплекси. Същата тенденция се забелязва и при разрешенията за строителство в районите "Младост", "Студентски", "Лозенец", "Триадица" и "Овча купел".
Градът обаче вече няма нужда от нови терени за жилищно строителство на зелено, защото населението му през следващите години няма да се увеличи особено. Дори сега според анализите има немалко необитавани жилища. Съществуват и хипотези, че почти 1/4 от жилищата в столицата (или около 150 хил. жилища) са необитавани. Вместо това София се нуждае от "масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и от повишаване на неговата използваемост", пишат от "Софияплан". Показателно е, че 70% от столичани живеят в блокове, строени преди 2000 г.
Покупката на жилище става все по-достъпна през последните години най-вече заради увеличението на средната заплата в столицата - с 10% на година през последните две десетилетия. Въпреки че това звучи добре, в София все още процентният дял, който един жител на столицата трябва да отдели за наем спрямо средната месечна заплата, е над 40% (България е на предпоследно място преди Гърция в Европейския съюз по този показател). "Цената на 1 кв.м жилищна площ се равнява на около 100% от средната месечна заплата в София", пише в анализа на "Софияплан".
Градският транспорт не е алтернатива
Данните на "Софияплан" показват, че в града на 1000 души се падат 663 автомобила, което е увеличение с 28.7% спрямо 2016 г. За сравнение - много от големите европейски градове имат нива на моторизация под 450 автомобила на 1000 души.
Градският транспорт пък не се справя със задачата да бъде алтернатива на автомобила - пътуванията с обществен транспорт плавно намаляват независимо от разширението на метрото. Общото намаление на годишния брой пътници с обществения транспорт за периода 2011 - 2017 г. е 8.6%.
Анализите реално показват няколко проблема, които общината ще трябва да реши - регулиране на строителството (особено на жилищното) в определени зони, обновяване на съществуващия жилищен фонд, подобряване на качеството на живот на север и на запад, както и въвеждането на ред в превзетата от автомобили столица и редовен и свързан градски транспорт.
8 коментара
София е едно огромно задръстване, около което са построени блокове.
Съдейки по написаното в статуята, то излиза, че инвестицията в имот сега няма да носи доходност след 20-30 години.
Олекна ми! Нивото на положението е без изменение
Средностатистическият профил на купувач на апартамент на зелено в София - имигрант в Англия/Германия/някъде другаде от над 5-10 години, търси да вложи спестяванията си в нещо "щото банките дават много малка лихва бате".
Защо? Защото в България няма качествени инвестиционни фондове, както и леснодостъпни борсови инструменти... И накрая всичките арбайтъри, който си купуват кутийки мислейки си, че ще изкярят от цена и наем ще остана с пръст в уста, щото България след 20 години я дават 5 милиона, от които половината ще са бай Мангал по селата и малките градове.
Повече от 70 години, България инвестира само и единствено в София. Това доведе до "засмукване" на младото, в репродуктивна възраст население, и това невероятно изкриви демографията на държавата. Докато днес в София не достигат места за детски градини и паралелки за 1-ви клас, в "провинцията" се закриват училища, съкращават се паралелки и се ликвидират детски градини. Само до преди 30 години в Северна България имаше 5 големи града с население над 100 хил. жители - Варна, Русе, Плевен, Добрич и Шумен, днес останаха Варна и Русе .
По протежение на цялата северна граница на България, най-дългата граница на държавата ни с Европа, няма нито една построена или предвидена за строеж магистрала, в същото време имаме изградени към Турция и Сърбия, държави извън ЕС. В цяла Северна България днес живеят почти колкото са жителите на София.
До коментар [#] от "":
и колкото повече хора се преместят да пътуват от провинцията, толкова по-големи ще стават задръстванията. Порочният американски модел на разхвърляните предградния и зависимостта от автомобилите.
До коментар [#6] от "Test testov":
Защо трябва да пътуват в заръствания? Вече не сме 1995-та година, комуникации всякакви и съществуват и други градове освен София. В момента сякаш вървим в посока децентрализация, което и най-добрия ход (хвала корона-вируса).
До коментар [#] от "":
По принцип съм изцяло за децентрализацията, ако наистина става въпрос за това. Но ми изглежда по-скоро като тенденция за напускане на града и заселване по покрайнините, което е доказано лош модел.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.