Как българските градове могат да "позеленеят"

Основните "замърсители" в градовете са транспортът и производството на електроенергия, които реално са свързани и допринасят за 70% от емисиите в градовете. Сградите също генерират емисии заради нивото на потребление на енергията, която се произвежда от ТЕЦ-ове, въглищни, газови централи.

Повечето планове на държавите за енергетика и климат предвиждат нискоемисионни или беземисионни зони в градовете, в които се ограничава влизането с автомобил с двигател с вътрешно горене или други показатели. В противен случай се плащат по-високи данъци и такси. В София нискоемисионната зона се очаква да бъде въведена в края на 2022 г., като още четири други града също имат подобни намерения.

Друга стъпка е подобряване на публичния транспорт, за да може хората от периферията да се откажат от колата, но и да се придвижват бързо.

София и други градове има какво още да направят по темата. "Когато работих по нашия план, ние само маркирахме възможностите, без да имаме конкретни цели. Споделихме, че ще електрифицираме публичния и междуградския транспорт, но това електрифициране означава, че не можем да произвеждаме ток от въглища или газ, ако искаме да постигнем целите. Защото тези коли няма да замърсяват, но ТЕЦ-овете ще замърсяват. Точно заради това трябва да се мисли интегрирано. Не можеш да мислиш за транспорта само като транспорт. Трябва да мислиш за развитието на града като инфраструктура, строежи, центрове с бизнес развитие и т.н.", споделя Павлин Стоянов.

#2 Енергетика

Затова е важно откъде се доставя енергията за градовете - дали централно, от АЕЦ или ТЕЦ, дали от вятърни перки или местни енергийни общности със соларни панели. Интересна е и идеята за фотоволтаици върху блоковете в някои квартали, което би позволило самите места да се грижат сами за себе си и само при нужда да взимат ток от централен източник.

Но отново зависи какви са индивидуалните нужди и проблеми. В италианският град Уго индустриалният квартал например преживява зелена трансформация. Обособени са зелени зони, които са органични - без химикали и замърсяващи препарати. "Но не е достатъчно само да засадиш дървета, устойчивостта е нещо за бъдещето. Сградите, които се строят там, не се строят от обичайните бетон и стомана, които трябва да дойдат с кораби и което е замърсяващо, ами измислят технология, която да може да оползотвори местен материал. По този начин те стимулират местната икономика, а това, че материалите са тамошни, води до доста по-малко емисии", разказва експертът.

Соларните панели върху сградите в жилищните квартали също са интересна опция, която би довела до по-малко емисии. София също обмисляше такава идея, но проблемът беше в неизвестния отговор на въпроса кой ще отговаря за управлението и поддръжката им. Според Павлин Стоянов това може да е отговорност на едно общинско дружество или дирекция. А някои градове вече са опитвали по различни начини.

"Има т.нар. ESCO модел - energy services company. Идеята е, че едно дружество, което има експертиза, каквато общината няма, анализира сградата: колко потребява, какво може да й се сложи като източник на енергия, дали например лампите могат да светят със сензори, дали да се направи саниране, дали не. Това дружество инвестира в тези промени и общината с годините изплаща тази инвестиция", обяснява той, като допълва, че този модел обаче сработва навсякъде. В България също - заради законови и счетоводни недомислици, които отказват дружествата.

#3 Сметосъбиране и рециклиране

Другата стъпка към устойчивите градове е промяната в начина, по който се събира боклукът. Пълните кофи в София и камионите с работници сочат, че тук това не се случва по правилния начин. Не навсякъде има и възможност за разделно събиране. Бъдещите стъпки, предвидени от ЕК, обаче са много амбициозни. На първо място, материалите, които се произвеждат, трябва да имат възможност за рециклиране, т.е. да са биоразградими. На второ място, трябва да има осигурена възможност за разделно събиране. И последно - завод, който да рециклира, казва Стоянов.

Последните планове на София обаче са за строителството на завод за горенето на RDF боклук, за който има екологични спорове. Дела в съда между кандидатите забавиха процеса.

#4 Енергийни общности

Друг проблем за столицата е мръсният въздух заради отоплението на твърдо гориво през зимата. Докато програмите за смяна на старите печки буксуват, ЕК чертае планове за енергийни общности. На тях тя гледа като начин за справяне с енергийната бедност, защото позволяват на хората да бъдат енергийно независими - сами да произвеждат ток, а и да го продават, което позволява да печелят пари. Това може да се случи както с ВЕИ, така и с батерии, разказва Павлин Стоянов.

"Предвидени са енергийните общности, децентрализирано производство на енергия, умни мрежи. Те позволяват уредите да потребяват при определени условия. Например, когато духа вятър, да се включи миялната машина, тоест, когато има ток в мрежата, а като няма - да спре. Ако има големи батерии, те могат да върнат ток на мрежата, а когато има свръхпроизводство на вятър, батерията да се зареди", обяснява той.

Расте и интересът към геотермалната енергия, защото в България има много минерални извори. В това бизнесът вижда много потенциал. "Има много хора, които са готови да проучат възможностите, но не намират подкрепа от държавата или общината. Те искат да направят проучването, а после да имат възможност да изградят такава инсталация, но в момента регулациите не позволяват такова нещо. Интересно е да се види дали и общинските сгради ще прегърнат идеята, вместо да се чудят как да се санират - защото санирането е скъпо и не толкова ефективно", казва Стоянов.

Соларни панели могат рядко да се срещнат върху обществени сгради в града, но засега все още не и върху жилищни Фотограф : Цветелина Белутова

Потенциалът и трудностите

Макар и всичко това да звучи някак далечно за българските градове, които страдат от страховете на политиците от въвеждането на "непопулярни мерки", със сигурност ще се наложи да сменят курса. "Липсата на дейности в градовете ще направи държавата уязвима, т.е. ще бъде най-малкото санкционирана от ЕК. Но Европейската комисия гледа на темата за устойчивостта извън санкциите: тя казва, че ако не се изпълнят тези политики, след 20-30 години животът в този регион, в този град ще е много по труден, с много повече проблеми, защото те ще са се натрупали", обяснява експертът.

А София дори е от градовете, които имат повечето "условия" наготово - има биоразнообразие, планина, паркове и дървета.

Една от идеите на ЕК е и изработката на регламент за механизъм, по който градовете да купуват квоти за изхвърлените от тях емисии, по подобие на замърсяващите предприятия - сега ТЕЦ-овете например купуват CO2 квоти, за да могат работят.

Целта е даден град да си купува толкова квоти, колкото вредни емисии изхвърля в атмосферата. Това значи, че общината ще трябва да взима тези средства от някъде, а единствената възможност е увеличение на данъци и такси, по-скъпо паркиране в центъра например или по-висока такса смет. "Това ще доведе до оскъпяване на живота в града и хората по естествен начин ще се стимулират да променят навиците си", разказва Стоянов.

Той дава пример с холандска община, която на блокчейн основа стимулира зелени и социални решения. Създала е криптовалута, която позволява в един от кварталите бедни хора да събират и носят пластмасови отпадъци и срещу тях да получават права за използването на обществени заведения - столове или приюти. По този начин те събират боклук, той се рециклира, а после се създава продукт от него, от който се печелят пари. Тези средства се инвестират в социални дейности, а хората, които ги ползват, реално са тези, които се трудят - да го донесат и да получат жетони. Така може да се мисли за криптовалутите като на гарант, който дава различни права - например за ползване на градския транспорт.