Евтин и зелен ток означава PPA

Само преди две години, по време на първия локдаун, цените на електроенергията на свободния пазар в Европа бяха в диапазона 5 - 40 лв. на мВтч. Тези рекордно ниски стойности, немислими към днешна дата, се задържаха само за няколко месеца и когато икономиката започна отново да работи на високи обороти, се получи обратният ефект - цените станаха рекордно високи. От средата на 2021 г. поради сериозния йо-йо ефект тази тема се превърна и в една от най-обсъжданите в обществото и медиите, а политиците в България и други държави дори изказваха идеи, че единственото решение за справяне със стойности от над 600 - 700 лв. на мВтч на свободния пазар е замразяването на пазара чрез мораториум или чрез отпускането на компенсации към крайните потребители.

Мораториумът свърши, а политиката за компенсациите е неясна във времето, като вече все повече предприятия, малки, средни и големи бизнеси търсят възможно най-доброто решение за доставка на електроенергия в новата среда. Избухналата война в Украйна допълнително оказва натиск върху желанието на европейските държави за превключване към възобновяеми мощности, тъй като едно от горивата, доскоро смятани за крайъгълен камък в зеления преход - природният газ, беше използвано като политически инструмент и неговите доставки бяха спрени към България, Полша, Нидерландия и Дания.

Тенденцията в търговията с енергия обаче ясно показва, че по-евтината цена е възможна, от една страна, когато има дългосрочна предвидимост и дългосрочни ценови продукти, и от друга, когато се осигури зелен, неангажиран с въглеродни емисии, ток. Затова и големи компании като А1 се насочиха към частни дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия на фиксирана цена за 10 години. А разликата между дългосрочните прогнози за цените на електроенергията (фючърсите) и текущите цени на спот пазара води до сериозен интерес към този тип договори (PPA). Търсенето обаче е по-голямо от склонността на нови ВЕИ мощности да влизат в такива договорни отношения именно заради разразилата се криза в енергетиката и свързаните с нея екстремални ценови стойности.

Не е обществена тайна, че Европейският съюз се опитва да вкарва все повече регулаторни рамки, за да може да се стимулира зелената електроенергия, произведена от соларни, вятърни, хидро-, геотермални и други инсталации. Една от най-популярните политики е Fit for 55 ("Готови за 55"), която има за цел да оптимизира целите на Зелената сделка за въглеродна неутралност и да доведе до намаляване на всички парникови емисии до 2030 г. с 55%. Към тази на пръв поглед много амбициозна цел е прикрепена и конкретна рамка, според която страните в ЕС трябва да използват 40% повече възобновяеми източници в общия енергиен микс. Пътят към изпълнението на тази цел е чрез ориентиране на бизнеса към все по-голямо потребление на чиста електроенергия. По този начин се стимулират както инвеститорите във ВЕИ, така и потребителите, които искат да имат предвидима цена и произход на електроенергията. Разликата спрямо 2 години назад е, че с новото статукво в сектора вече и ценовите модели се променя т- все повече навлизат т.нар. плаващи договори, които гарантират цена с отстъпка от текущите нива на спот пазара или т.нар. стъпаловидни цени, при които се прилагат цени, които са предварително уговорени още в самия договор.