Земеделие

Как фермерите ще печелят от нисковъглеродно земеделие

ЕК иска да регламентира търговията с емисии, уловени и съхранени в почвите чрез агроекологични практики. Моделът ще е и нов източник за доходи за стопаните

Ани Коджаиванова

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

ЕК иска да регламентира търговията с емисии, уловени и съхранени в почвите чрез агроекологични практики.
Моделът ще е и нов източник за доходи за стопаните.
Той ще допринесе и за намалянето на вредните емисии от земеделието.

Въглеродното земеделие e зелен бизнес модел, при който фермерите следват определни земеделски практики, които не само не отделят емисии, но и помагат на почвите да поглъщат и задържат излишен въглерод от атмосферата. Идеята е производителите, от една страна, да могат да получават стимули от програмите за финансиране на агросектора в ЕС, за да развиват такива практики, а от друга - да се създаде общоевропейски пазар за търговия с въглеродни квоти от агросектора.

Амбициозната визия на ЕК за въглеродното земеделие все още е в начална фаза, като предстои да се създаде законодателството за отчитане и сертифициране на отстраняването на въглерод. Брюксел планира това да стане до края на годината, а някои страни искат дори по-ускорени действия. Примерите от САЩ и някои от големите европейски икономики, където в последните години започна да се създава подобен пазар, макар и още със силно ограничен обхват, са много позитивни. Самите фермери също виждат потенциал и възможности във въглеродното земеделие, но настояват развитието му да се движи основно от пазара.

Какво е въглеродно земеделие

Основната му цел е в селското стопанство да се използват такива практики, при които земята да поглъща въглероден диоксид от атмосферата и да го съхранява в почвата. Така агросекторът ще допринася за битката срещу изменението на климата, вместо да допринася за него. За целта се използват различни земеделски методи:

залесяване, повторно залесяване и секвестиране на въглерод в почвите чрез агроекологични или регенеративни земеделски практики - използване на междинни култури, покривни култури, консервационна обработка и др. Идеята е да няма оставена "гола", разорана земя, която освобождава въглероден диоксид;
опазване на почвите, намаляване на загубата на почва чрез ерозия и подобряване на органичния въглерод в почвата върху деградирали обработваеми земи;
поддържане и възстановяване на пасища с висока природна стойност;
агролесовъдство (дървета върху земеделска земя) и други форми на смесено земеделие със системи за отглеждане на култури и/или животни на една и съща земя;
възстановяване на деградирали торфища и влажни зони, което намалява окисляването на съществуващите въглеродни запаси и увеличава потенциала за улавяне на въглерод;
възстановяване и поддържане на здрави гори и др.

Цели и реалност

Амбициозната визия на ЕК за нисковъглеродното земеделие все още е в начална фаза, като концепцията е съвсем нова. За пръв тя се споменава в стратегията "От фермата до трапезата", която цели да намали употребата на химически пестициди с 50% и торове с 20% преди 2030 г. Идеята е нисковъглеродното земеделие да надгради пакета и от други зелени инициативи на Брюксел, залегнали в новата Обща селскостопанска програма (ОСП), която ще влезе в сила от 2023 г.

Как работи търговията с агровъглеродни емисии

Търговията с агровъглеродни емисии в момента е "гореща" тема в САЩ, а борси се развиват в цялата страна. В някои западноевропейски страни като Испания, Финландия, Швейцария и други също има работеща търговия с агровъглеродни емисии.

В момента тези пазари работят най-вече на частен принцип (в Калифорния обаче има някои правителствени регулации на местно ниво), като най-често компании плащат на фермери да поддържат практики на въглеродно земеделие и така да улавят въглерод. След това те продават "компенсацията", позната като въглероден кредит (carbon credit) или въглероден компенсатор (carbon offset), на корпорации или частни лица, които са големи причинители на замърсяване. Самият Бил Гейтс например наскоро обясни, че плаща близо 5 млн. долара годишно, за да компенсира въглеродния отпечатък на семейството си.

Регламентацията на новия модел обаче едва ли ще е финализирана до края на годината, въпреки че страните членки виждат потенциала и ползите от този модел, а някои настояваха дори за още по-бързи действия. Сега войната в Украйна обаче донесе известни рискове за продоволствената сигурност и принуди Брюксел да се фокусира към максимална производителност на земеделските земи в ЕС, макар и с цената на поне временен компромис с някои агроекологични цели. От друга страна, настройките на концепцията за нисковъглеродно земеделие все още са в период на обсъждане, като има и някои спорове по визията за модела. Така тепърва предстои и да се създаде нужното законодателството и да се изгради системата за отчитане и сертифициране на отстраняването на въглерод.

Две визии

Първоначалният финансов тласък за развитието на нисковъглеродното земеделие може да се случи през ОСП. "Държавите членки, които изберат тази посока - а бих искал всички те да я поемат и да я приведат в съответствие със своите стратегически планове - ще могат да плащат на земеделските производители за тези добри практики. Това е един от начините за получаване на средства", коментира преди няколко месеца еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски. Някои страни дори вече са тръгнали по този път - Испания например е включила практики като екстензивна паша или консервационно земеделие в своите екосхеми, финансирани чрез ОСП.

Според други обаче, включително и според представители на агросектора, нисковъглеродното земеделие в основата му трябва да се развива и насърчава предимно с пазарни инициативи и най-вече през търговията с тези уловени и съхранени в почвите емисии. "Не бива ОСП да стимулира развитието на новия вид въглеродно земеделие. То трябва да остане на пазарен принцип", казва Пека Песонен, ген. секретар най-голямата земеделска асоциация в Европа Copa-Cogeca, цитирана от Euractive. В сектора се притесняват, че бюрократизирането на нисковъглеродното земеделие през ОСП може да доведе до допълнителна тежест, да увеличи разходите и потенциално да намали производителността и общите доходи на земеделците. Вместо това те искат чисто пазарна схема - фермери, които ползват практиките на този тип земеделие, да бъдат сертифицирани от ЕК и да могат да продават тези емисии.

Самите страни членки също не са съвсем единодушни за модела на финансиране на нисковъглеродното земеделие. Така например Франция подкрепя по-скоро визията за въглеродните пазари, докато Австрия иска въглеродното земеделие да остане в рамките на ОСП. Моделът, който ще бъде приет в крайна сметка, вероятно ще е комбинация от двете - стимули през ОСП за първоначалното адаптиране на стопанствата към новия модел, а при последващото му развитие водещ двигател да е и пазарният принцип. Практиките на нисковъглеродното земеделие наистина вече се прилагат доброволно от някои фермери в ЕС и с новата инициатива те могат да продължат, а и да бъдат доходоносни за стопаните.

Агровъглеродната търговия има и критици

Част от зелените организации в ЕС критикуват въглеродната търговия, тъй като според тях въглеродните компенсации са основно начин корпорации и милиардери да избягат от отговорност за създаваното от тях замърсяване, като си плащат за него, вместо реално да намалят емисиите си.

Друг проблем според екозащитниците е, че няма механизъм, който да гарантира, че съхранението на въглерода в почвите ще бъде дълготрайно (в рамките на векове) и че емисиите няма да се върнат обратно в атмосферата - например, ако фермерът реши да се върне към конвенционално земеделие по някаква причина или пък ако в сертифицирана гора избухне пожар. Не е ясно кой и как ще понесе отговорност за тези рискове, които биха направили въглеродния цикъл неустойчив.

Дали тези опасения ще бъдат избегнати ще стане ясно, след като се разкрият конкретните параметри, касаещи въглеродното земеделие в ОСП по-късно през годината. Видимо е обаче, че идеята за него се възприема изключително позитивно от страните членки и в близкото бъдеще то ще бъде факт.