Периферия без център: индустрията в Софийска област

Мехатрониката и аутомотив секторът стигат до почти 50% от индустрията в региона, като две трети от работните места са в Ботевград

Георги Стоев, Велислав Илиев, Trakia Tech

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Наблюдават се ясно изразени процеси на преструктуриране, като мехатроника и аутомотив увеличи дела си в индустрията от 39% на 47% за период 7 години.
Над 84% от работните места в мехатроника и аутомотив сектора в цялата област са концентрирани в Ботевград.
В Костинброд пък са концентрирани почти всички работни места от бранша на храните и напитките.

Преработващата промишленост в област София се характеризира с няколко географски ядра, част от които имат ясно изразена секторна специализация. Това обаче не е продукт на твърде голям пазар на труда, който потенциално би бил клъстериран секторно в няколко различни локации. По-скоро това е резултат от странната география на тази административна област - тя включва голяма периферия без център. В икономически смисъл е твърде смело да анализираме областта като един пазар на труда, особено при положение че не включваме в него град София (който не попада административно в област София).

Всяка община със свой сектор

Всъщност, ако има нещо общо между отделните индустриални ядра в областта, това е относителната близост до град София. Единствено Пирдоп е отдалечен от София на разстояние, което би затруднило ежедневно придвижване на персонал. Там силно представена е процесната индустрия заради производителя на мед "Аурубис България". В Костинброд, където са заводите на "Кока-Кола ХБК" и "Олинеза", са концентрирани над половината от всички работни места в производството на храни и напитки в областта.

Но най-впечатляваща е концентрацията на мехатроника и аутомотив основно в Ботевград, където са над 84% от работните места в мехатроника и аутомотив сектора в цялата област. Това вероятно звучи изненадващо за всеки, който знае, че държавната индустриална зона "Божурище" също попада в област София. Но зоната сякаш има повече характер на логистичен парк, отколкото на индустриална зона (като изключение може да посочим производителя на климатични системи за автомобили BHTC).

Ботевградските водачи

В Ботевград секторът на мехатроника и аутомотив е доминиран от два големи работодателя, производители на електронни и електрически компоненти за автомобилната индустрия - американската "Сенсата" и филипинската "Интегрейтид микро-електроникс". Износът е 93% от приходите от продажби на сектора в областта.

Общо в споменатите географски ядра и останалите разпръснати из областта производства има около 19 000 индустриални работни места, или близо 37% от заетостта в областта. На първо четене това е застой - числото е същото като преди седем години. В същото време обаче се наблюдават ясно изразени процеси на преструктуриране на индустрията. За последните седем години мехатроника и аутомотив компаниите в региона добавиха близо 1500 нови работни места, като секторът увеличи дела си в индустрията от 39% на 47%. За сравнение - средно за всички останали области в страната (без София - град и област) този дял е 26%.

Другите големи индустриални сектори, процесно-преработвателни, се свиват в дългосрочен план. Работните места в храните и напитките се свиват с около 14% за период седем години, но оставащите работни места там имат около 22% по-висока производителност от мехатроника и аутомотив.

Малко текстил, много ръст

За разлика от други региони на България в Софийския окръг облеклата и текстилът имат незначителните под 3% от индустриалната заетост. Още около 3% са в останалите производства (включително мебели). Това означава, че индустриите в подем нямат кой знае какъв регионален резерв за растеж от хора, заети все още в дейности с по-ниска производителност.

Не е изненада, че в област София-град работните места в мехатроника и аутомотив компании са с по-висока производителност в сравнение с област София. Разходите за труд и в центъра, и в периферията растат със сходни темпове (около 9% средногодишно) - нормален резултат от интеграцията на широк пазар на труда около столицата. Но специално за областта това е свързано с подобрения в производителността, които изпреварват ръста на заплатите. Това ще държи конкурентно съотношението на производителност към разходи за труд от 2.0, което означава, че всеки 1 лев разходи за труд генерират добавена стойност в размер от 2 лв. За сравнение - този коефициент е 1.8 за всички останали области в страната (без София - град и област).