"Пещерата", която дърпа всички към Лакатник

"Стана най-популярното заведение в района. Идват хора от цяла България - Монтана, Враца, Видин, София, Варна", казва Панов. "Идват хора от Плевен, които иначе нямат път насам. Идват хора от Враца, които са тук само за да обядват или вечерят. Казват, че няма такова заведение там, и пътуват, за да обядват или вечерят тук", допълва Младенов.

"Ако знаехме, нещата щяха да бъдат различни"

Началото не е безпроблемно. Младенов казва, че през първите три месеца след реконструкцията "Пещерата" не е работила, защото не е имало хора, които да работят. В крайна сметка такива се намират и в момента в заведението работят общо 30 души - половината от тях са постоянен персонал, който работи и през зимата, докато другите са или само за слънчевия сезон, или за събота и неделя, когато напливът е най-голям. И макар успехът на "Пещерата" да се измерва именно в броя хора, точно този наплив е и най-големият проблем на заведението.

"Ние мислехме, че ще направим ресторант, в който ще седнат хората и ще обядват спокойно. Когато започнахме обаче, имаше толкова много хора, че не можехме да се оправяме, и променихме концепцията. Ако знаехме, че ще има толкова много хора, нещата щяха да бъдат различни. Барът щеше да бъде по-голям, кухнята щеше да бъде по-голяма. Цялата организация щеше да бъде различна", казва Младенов.

В известен смисъл "Пещерата" е жертва на собствения си успех, а самият успех според Младенов се дължи на три неща: "Място, място, място."

Грешните очаквания идват от предишното заведение и неговите клиенти. "Ние вземахме за база предишното заведение. Там обаче имаше 12 маси. Ние сега имаме 250 места само на терасата", казва той. Добавя, че повечето заведения имат период, в който клиентите разбират за съществуването им и съответно масите се запълват градивно. Случаят на "Пещерата" не е такъв. Веднага след отварянето на реновираното заведение масите се запълват, докато новият екип още не е стикован. Това води до бавно приготвяне на храната и сбъркани поръчки, както и до най-големия кошмар на всички модерни заведения - ниски оценки в Google. "Лека-полека това се промени."

Илиян Младенов, Георги Панов и Александър Георгиев правят пълна реконструкция на "Пещерата" и дават на заведението модерен вид. Фотограф : Капитал

"Пещерата" в тон с пещерата

На въпрос защо са инвестирали тримата дават разнообразни отговори. "Като всеки друг бизнес - заради печалба и за да диверсифицираме", казва Панов. Младенов бърза да го поправи, че основната причина е била мястото, както и фактът, че и тримата са от Лакатник. "Мястото е страхотно, ние сме от там, има и носталгия." Георгиев добавя: "И липса на здрав разум и къса памет."

Инвестицията действително е голяма - не само заради заведението и особеното му местоположение между Лакатнишките скали, водопад, пещера, езеро и река Искър, но и защото то трябва да бъде обзаведено с всичко нужно за персонала - душове, перални, сушилни. "Ако го бяхме направили много по-малко, съответно и за по-малко пари, вероятно хората пак щяха да бъдат същите, защото в случая най-важно е мястото. Но ние направихме каквото можахме, за да се впише със скалите", казва Младенов.

Част от промените включват и почистване и допълнително изкопаване на самата пещера, от която идва името на заведението, която допреди няколко години беше затворена с метална порта. Сега тя понякога се ползва дори за жива музика.

Плюсовете на "Пещерата" са и част от минусите му - бизнесът е силно сезонен, но заради проблема с намирането на персонал ресторантът поддържа постоянен брой хора дори през най-студените дни, когато и камината вътре не помага. "Ние имаме голяма тераса, която променя много нещата. Хубавото е, че сезонът започва около март месец, понеже сме на южно изложение. Може да се работи докъм октомври. През другото време вътре има камина, но се пътува по-малко и хората са по-малко. Ние гледаме да работим лятото и да натрупаме средства, за да си задържим персонала през цялата зима. Защото иначе няма как да намериш хора", казва Младенов.

Как се пише меню при 40% инфлация

Когато разговорът завива към инфлацията и това, че официално по статистика е 17%, Младенов веднага казва, че това е "стъкмистика", защото при хранителните продукти реалната инфлация е около 40%, а при някои продукти като олиото - над 100%. Разходите за труд също са се увеличили.

"Проблемът е голям. Когато изготвяме едно меню, ние вкарваме в софтуерна програма складовите наличности и рецепти. Тя ни осреднява доставните цени, като те се смятат с определен процент надценка. В тази цена влизат продуктите, електроенергията, заплатите, осигуровките, всичко. И накрая трябва да ти излиза сметката. Когато обаче постоянно се увеличават цените бързо, не можеш да наваксаш", казва Младенов и добавя, че сега се налага по-честа промяна на менюто.

Георгиев казва, че има шок и от електричеството. Доскоро "Пещерата" плаща около 350 лв. на мегаватчас, но сега преминава на борсови цени (+ надценка), според които ще плаща около 900 лв. на мегаватчас. "При положение че допреди месец имахме договор за 350 лв., а преди Нова година - 250 лв.", отбелязва той. От всички тези фактори се стига и до логичното. "Хората продължават да ходят на ресторант, но първо, по-малко и, второ, вече се ограничават. Навсякъде е така", казва Младенов.

Надеждата е, че скоро цените ще се стабилизират. Междувременно "Пещерата" влиза в по-студения сезон след силен летен такъв, който да подсигури буфери при евентуални допълнителни икономически трусове. И в крайна сметка дори да има такива, най-големият актив на "Пещерата" е и най-устойчивият, който не се влияе нито от цената на олиото, нито от цената на тока - място, място, място.