Италианските мивки от Ботевград

За бизнес клиенти

Компанията е регистрирана през 1998 г. в Ботевград и започва производство следващата година в малко помещение под наем в индустриална зона "Микроелектроника". Бизнесът постепенно се разширява и през 2006 г. дружеството купува собствена сграда наблизо, като в момента разполага с 18 хил. кв.м производствена площ. В началото предприятието произвежда душ плата (душ корита) от лят мрамор, но впоследствие тази линия е преместена в един от двата завода на Nicos International в Италия. В момента "Булсан" прави умивалници за баня и плотове за умивалници, които са подходящи за вграждане.

"Булсан" произвежда както стандартни продукти, така и клиентски изделия, включително за сегмента "частен етикет" за различни партньори. Изработката на продуктите по поръчка отнема от 10 до 12 седмици, като клиентът предоставя скица, на базата на която компанията изготвя технически чертеж, прави прототип, изработва матрица и след като отделните етапи бъдат одобрени от клиента, започва серийно производство.

Компанията работи изцяло в B2B сегмента, като основните клиенти са производители на мебели, а продуктите са в средния до високия ценови сегмент. Около една трета от продажбите са към компанията майка в Италия, а другите по-големи пазари са Испания и Обединеното кралство. "На българския пазар почти не разчитаме", каза мениджърът "Продажби" Нели Микова.

Продуктите на "Булсан" са в средния до високия ценови сегмент Фотограф : Надежда Чипева

По-ефективно

Основната причина италианската компания да избере България за инвестицията си са ниските разходи. "Сега вече те са по-високи, но преди години със сигурност са били предимство", казва Роберто Дардуин, който е управител на "Булсан" от 2018 г. По думите му обаче, ако се вземат предвид разходите и стандартът на живот, заплатите в българския завод са по-високи от тези в Италия.

В момента в компанията работят около 200 души, но преди няколко години са били почти два пъти повече. Макар че и оборотите тогава са били по-големи, като цяло ефективността е била по-ниска. Това е била и една от основните промени, предприети от новото ръководство, след като Дардуин е назначен за управител. "Намалихме много персонала и увеличихме производителността си. Преминахме от работа на три смени от понеделник до събота на работа на две смени от понеделник до петък със същите резултати, което ни позволи да увеличим и заплатите", обясни той.

Хора обаче няма

Както и другите големи компании в Ботевград, където практически безработица няма, за работници "Булсан" разчита на хора от други градове като Ловеч и Враца и на селата около тях. "Организираме транспорта, като взимаме работниците си от 50-70 км. Иначе тук няма хора", каза Дардуин. По думите му е трудно да се намират нови оператори, а и въобще млади хора за други позиции, които искат да работят, да учат и да се развиват. Текучество също има, макар и по-малко сега. "Тъй като хората трябва да пътуват, работата им отнема повече часове, което често е причина да се откажат. Много хора пък решават да работят по няколко месеца в чужбина и след това да се върнат. Ако са били добри оператори, ги взимаме, но не може да го правим с всички", обясни той.

От компанията отчитат, че недостигът на кадри донякъде може да бъде компенсиран с автоматизация на производството, но това невинаги е възможно. "Проблемът е, че правим модели по заявка на клиента, които не са стандартни. Когато имаш голямо производство на едни и същи бройки, е лесно да автоматизираш, но когато всяка бройка е различна от другата, ръчният труд става почти неизбежен", обясни финансовият мениджър Иво Иванчев.

Ефектът на ковид

Компанията използва суровини от региона, което й гарантира по-ниски разходи и независимост от дълги и несигурни вериги на доставки. Калциевият карбонат се внася основно от Гърция, а смолата се купува от Румъния и Сърбия. Покритието пък идва от Италия. "За нас най-важното е качеството, защото без него няма клиенти", казва Дардуин.

Ковид кризата обаче е оказала влияние върху бизнеса на "Булсан", като през 2020 г. продажбите й са намалели с близо една четвърт (виж таблицата). "През първите месеци на пандемията клиентите ни бяха изплашени и заявките намаляха", обясни Иванчев. По думите му компанията е използвала помощта 60:40, което много е помогнало. Успоредно с това е приела и стратегия за намаляване на разходите.

Макар че през миналата година оборотът нараства, според Микова пазарът все още не се е възстановил напълно. "Имаме потенциал да произвеждаме повече", каза тя.

Все по-скъпо

Сега обаче новото предизвикателство са растящите цени на суровините и енергията. "Суровините поскъпнаха с около 30% за последната година, енергията повече. В момента правителството ограничава цената на тока, но това е временно решение", посочи Иванчев. Компанията използва основно електричество, но газът ще бъде проблем през зимата, тъй като с него се отопляват помещенията. А те са доста големи. "Опитваме се да намерим решения. Обмисляли сме да монтираме соларни панели, макар че засега не предвиждаме. Разглеждаме други горива като пропан-бутан, но това ще отнеме време", каза Дардуин.

Транспортът също е голям разход, защото пазарите на компанията са основно в Европа, където продуктите се превозват с камиони. Част от продукцията пък се доставя за Австралия и Нова Зеландия с кораби, които също поскъпнаха значително.

Трудностите обаче имат и друга страна. "Тези кризи ни накараха да оптимизираме бизнеса си, да произвеждаме по-ефективно. Засега имаме добри резултати, успяхме да повишим продажните си цени няколко пъти и клиентите проявяват разбиране, защото всички са в тази ситуация", обясни Иванчев. И добави: "След като през 2020 г. оборотът ни падна до 14 млн. лв., през миналата се повиши до около 16.5 млн. лв., толкова очакваме и за тази."

Със сигурност обаче компанията е решена да продължи да развива бизнеса си тук. "Идеята е да се инвестира повече в автоматизация и оборудване, което ще направи работата по-лека за нашите оператори. Това няма да стане изведнъж, но посоката е тази", категоричен е Дардуин.