Не можеш да ме върнеш в града

Допреди появата на частното училище основната възможност за детска градина и училище за родителите в Осойца и съседните села се намира в Горна Малина, като за децата от околността е осигурен училищен автобус.

Отварянето на частно училище в малкото населено място е един от показателните моменти, че животът в по-малките населени места около София се е завърнал, и то с пълна сила. Трендът започва преди години и става напълно очевиден по време на пандемията и паническия устрем на столичани да избягат от затворения град. Цените на имотите скачат в пъти, а търсенето продължава и днес. За голяма част от емигриралите на село това не е просто втори дом, а основен, който трудно биха заменили обратно за тесните стени на апартаментите в града.

Бумът не заселниците обаче изпреварва развитието на инфраструктурата в селата, транспортните връзки със столицата, електроснабдяването. Животът на село е почти немислим без наличието на поне един личен автомобил, особено за семействата с деца, които учат в града, и възрастни без възможност за пълен хоум офис, като повечето родители прекарват часове в автомобилите. Силата на общността за облагородяване на средата в малките населена места обаче остава значително по-голяма отколкото в големия анонимен град.

Да попаднеш и останеш на село

Ирина Табакова е сред ветераните, избрали живота на село (първо в Осойца, а понастоящем в Негушево). Отива там преди 14 години в стара семейна къща, превърната във вила. Всичко започва с пробен период за три месеца. "Всъщност никога повече не се върнахме", казва тя. В продължение на 10 месеца фигурира и мансарда под наем в София като план Б, но тя влиза в употреба една-единствена нощ.

По това време Ирина работи в сферата на ивент мениджмънта и е постоянно сред хора. "Имах нужда от другата крайност. Да се прибирам на тихо, да се прибирам на спокойно, да се прибирам на самотно. Да няма хора около мен. Това беше причината тогава да искам да остана там и никога повече да не се върна в София", спомня си тя. Другото, което я задържа, е, че само за 40 минути има възможността да получи един напълно различен свят - на града и забързания му ритъм, работата, хората. Или два крайни паралелни свята.

Няколко години след преместването си на село Ирина напуска работа. "Животът на село ми промени основно живота, напълно. В бранша, в който работех, всичко беше едно огромно парти. Но партито има край и като свърши партито, имах нужда от нещо по-истинско. Имах нужда от някакво заземяване", казва тя. Сега има собствен бизнес, като произвежда солетите и бисквитите от лимец с марката "Гризети" и може да го управлява отвсякъде.

Адриана Кръстева също от години e свързана с Елин Пелин, където живее със съпруга си и двете си деца. "Родена съм в град Елин Пелин, учила съм там до 7 клас, а след това в София, но бях постоянно приходяща - всяка събота и неделя се връщах. Това обстоятелство не се е променило и до ден днешен. От април до септември съм предимно в Елин Пелин и по 1-2 дни в месеца в столицата", разказва тя. Студените месеци семейството е предимно в София, като междувременно поддържа и имот близо до Елин Пелин - в село Лесново. Подобно на Ирина, и Адриана не е избрала напълно едното или другото.

Дори за относително скоро напусналите града преходът към селото се оказва лесен. Ивайло Иванов попада в групата на изселилите се от София около пандемията. "Тогава работех за голяма рекламна агенция и всички в средата на март трябваше да излезем в хоум офис, който продължи за мен до юли", обяснява той. Тогава заедно със семейството на братовчед си, които са собственици на къща в Осойца и са се завърнали от чужбина, решават да споделят един покрив.

"Ковид беше една от причините, другата е, че си направихме една комунка с деца покрай нас и изкарахме две прекрасни лета", казва Ивайло. "Те отново заминаха в чужбина, а аз си останах като пазителя на къщата", разказва Ивайло.

По-чисто, във всеки смисъл

Преходът към селото е плавен. "Тогава девет месеца бях останал без работа и имах цялото свободно време на света. Свикнах с друга обстановка, подейства ми доста по-успокояващо, бях натрупал доста стрес. Вдигнах лице от компютъра и започнах да се занимавам с неща, които като деца баща ми ни е показвал - да цепя дърва, да кося ливада. Спомних си думите на баба кое се плеви", смее се той.

Адриана също вижда само плюсове да живееш в по-малък град като Елин Пелин, особено с деца. "Има широк пешеходен площад, нови детски площадки, нови спортни съоръжения около стадиона на града, хубави детски градини, хубави обучителни центрове, богата културна програма с ежеседмични дейности. И най-важното - живеем в двор", казва тя.

Чистият и простият в най-красивият смисъл на думата живот задържа и Ирина на село. "Много често ми се е случвало да се прибера вечер и да видя пред къщата си табла с цвете или някои е направил баница, или ми е оставил бутилка вино. Или в петък късно вечерта, когато се върнеш от почивка и нямаш нищо в хладилника, за по-малко от два часа съседите да ти дадат домати, сирене, луканка. Много е чисто и мило, далеч съм от мисълта това да се случва в София", разказва с усмивка тя.

Тя продължава да обича града, иска детето й да учи в хубаво училище в София и идва в столицата почти през ден - на кино, театър, ресторант, за среща с приятели. "Аз си харесвам градския живот, но предпочитам селския, защото е по-чист във всякакъв смисъл на думата", обобщава тя.

Търсенето на повече уют и тишина кара Ирина през годините дори да смени селата. След шест години в по-населеното Осойца тя се мести в по-спокойното бутиково Негушево, известно като софийската Ковачевица заради каменните улички, където допреди пандемията постоянно живеещи се водят около 20 души. След пандемията обаче те вече са нараснали на около 100 и притесненията й са как ще се развие обликът на селото заради масовото строителство и паническото търсене на къщи и имоти от софиянци.

Църквата, читалището, хората

Основен двигател за развитие на малките населени места са хората там. В селото на Ирина в старата църква се правят различни събития. В нея няма поп, но всичко се върти около нея. Всяка събота през лятото в двора й има лятно кино. Всеки е добре дошъл да почисти, да подреже, да посади. Различни инициативи се организират през групата във Facebook от почистване на селото, през бране на лавандула и продаване на ароматизатори до реставриране на чешми.

В съседното село Осойца се набляга на по-традиционни фолклорни мероприятия и отбелязване на празници и също не липсват усилия по облагородяване на мястото. "В разстояние на 3-4 месеца успяха да приобщят едно неизползваемо местенце зад общината и го направиха детски парк с катерушка, люлка, батут, пейки, самоделно, но направено с много желание и много хъс и в момента има може би 15 - 20 хлапета", разказва Ивайло.

Елин Пелин също се променя в добра посока, разказва Адриана. "Нова визия на някои от административните сгради и училища, нови детски площадки, нови спортни съоръжения, LED осветление в междуградските алеи, много нови фирми и работни места", казва тя. Има инициативи на общината за засаждане на фиданки и цветя или за разделно събиране на различните отпадъци, но местните жители играят силна роля. Самата Адриана е сред активните инициатори. "На събития за почистване, които съм организирала, са идвали предимно от новите заселници", които в града се наричат "прикари"... За да има добър облик едно село или град, много зависи и от нас самите", казва тя.

Маршрутката невъзможна

Някои неща обаче остават извън силата на местните жители. "Често, когато има буря, токът спира за неопределено време. Особено зимата е много неприятно", казва Ивайло. Друг проблем е например липсата на единна канализационна система.

Основно предизвикателство остава и логистиката, един от двата основни разхода за живеещите на село. Вторият е отоплението през зимата. Намирането на превоз, различен от личния автомобил, за някои от населените места като Осойца се оказва задача с повишена трудност. "Всеки се спасява поединично. Всеки си е взел автомобил. Ако разчиташ на маршрутка, ще си много ограничен, защото тя е с много неудобно разписание", казва Ивайло.

"Никъде няма информация как можеш да се движиш от и до града. Няма такава и по селата. Дори на спирките няма информация кой ден и в колко часа идва маршрутка в едната или в другата посока", казва Ирина.

Въпреки че спирката на влака е на около три километра от самото село Негушево, все пак то е сред по-облагодетелстваните, през които минава БДЖ, като пътуването до гара Подуяне отнема около 30 минути. От Елин Пелин също има удобен междуградски транспорт за Адриана. Не такъв е случаят с Лесново. "Транспортът от селата след Елин Пелин към София не е чест и трудно може човек да работи или учи в столицата", казва тя.

Разчита се основно на личния автомобил, като до ден днешен Ирина, пътува по два пъти на ден в посока, или общо 200 км и към четири часа. "Идвам в града като родител, за да водя и взимам детето си на училище, защото съм избрала да учи в по-алтернативно училище в София, казва тя, и това ме задължава да идвам по два пъти на ден в София - веднъж да го докарам и обратно и веднъж да го откарам и обратно."

Никой обаче не е в състояние да се откаже от живота на село заради по-сложната логистика. "По-скъпо идва, но тези 40 минути, вместо да ги прекарвам в градския транспорт и да се прибера в някакъв панел, се прибирам на двора", казва Ивайло, който пресмята, че горивото му струва около 400 лв. на месец, и то в по-добрите години, преди да удари цени от 3.20 лв., като сега глътка въздух идва по линия на новата му работа и възможността за два-три дни хоум офис в седмицата.

Lidl, пекарни и добра организация

Ивайло не би избрал отново да живее в града, като основното, което му липсва на село, е Lidl. Храната се оказва основна тема и отговор на въпроса за недостатъците на малките населени места, като доскоро на Адриана в Елин Пелин й е липсвал хубав хляб. От година и половина обаче този проблем се е разрешил, като се е появила много приятна хлебарна, споделя тя.

Пазаруването е и сред основните теми, които интересуват приятелите на Ирина, когато я разпитват как се справя с живота на село. Според нея обаче всичко е въпрос на изграждане на навици и самодисциплина, защото на село нищо не ти е на ръка разстояние.

Два пъти в седмицата обаче в Елин Пелин има селски пазар за пресни домашно отгледани плодове и зеленчуци, яйца, мляко. Има и супермаркет "Фантастико". "Всичко това ми е на 15 минути път, ако нещо ми липсва, се качвам на колата, отивам и си го взимам. Ако ми трябва нещо по-специфично, е въпрос на самодисциплина да си го взема от София, когато съм в града. Можеш да си го поръчаш online до най-близкия офис на "Еконт" или "Спиди". Те също така три пъти в седмицата минават и доставят в селото. Има малък магазин, в който има неща от първа необходимост", разказва тя.

За нея като майка основната липса в селото са децата. Затова и синът й е на целодневно училище в София. "И от двата свята получава най-доброто", казва тя. Единят свят обаче остава по-желан за всички от другия. А връщането за постоянно в града - само при крайна необходимост.

Фотограф : Надежда Чипева