🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Неолитното селище до с. Чавдар: при семейство Флинтстоун, на 70 км от София

Възстановката на селището от преди 6-7 хил. години е образователна и развлекателна атракция, и то не само за децата

Темата накратко
  • Археологическият парк "Тополница" се намира до село Чавдар
  • Посетителите могат да видят как са изглеждали жилищата и работилниците на неолитните хора преди 6-7 хиляди години
  • Музеят разказва историята на седемте културни пласта в селищната могила

Земите, на които днес е разположена България, са населявани от хилядолетия. Смята се, че тук е възникнала и една от най-старите култури в Югоизточна Европа по времето на неолита - между 8000 и 5000 пр.н.е. Българските археолози през годините често са се натъквали на артефакти от това време при разкопки в много части на страната - фрагменти от сечива и битови предмети, култови фигурки или украшения. Само на 70 километра от София обаче има едно място, където любопитните могат да видят как и при какви условия са живели тези наши древни предци - буквално.

Археологическият парк "Тополница", който включва възстановка на неолитно селище и музей, се намира до село Чавдар и вече десет години посреща гости. Те могат да видят как са изглеждали жилищата на неолитните хора преди 6-8 хиляди години, какви са били работилниците им и да си представят живота в тези стари общества. Музеят пък разказва историята на седемте културни пласта в селищната могила - експозицията е малка, но много богата на информация, която е поднесена по интересен и разбираем начин - нещо, което често липсва в музеите.

Старо време в модерна опаковка

За село Чавдар е писано много. Неговият кмет Пенчо Геров се прочу с изключителната си ефективност в усвояването на европейски фондове, благодарение на което Чавдар се превърна най-добре уреденото село в България - чисто, приветливо и благоустроено.

Археологическият парк на 2 км от селото не е изключение от тенденцията. Той е развиван като част от по-голям туристически продукт. До него се стига по добре поддържан път, който завършва с голям паркинг, на който има и зарядни станции за е-автомобили. Комплексът включва и заведение за хранене, заслон с барбекю, малка сцена на открито, въжен парк със спортни атракции на открито, включително стена за катерене.

На върха на хълма, доминиращ над цялата околност и над самото с. Чавдар, се намира пък параклисът "Св. Петка", откъдето се разкрива красива широка гледка.

Селището

Раннонеолитното селище до Чавдар е открито случайно през 1967 г. при подготовка на терена за засаждане на овощна градина. В следващото десетилетие са направени и разкопките, като към българските учени през 70-те години се е включила и английска експедиция от Кеймбриджкия университет.

Селището е било неголямо, обградено и защитено от три страни с вал и ров с ширина 1.5-2 м. Четвъртата страна е била защитавана по естествен път от близката река Тополница. Освен жилища тук са открити и десетина занаятчийски работилници, което сочи, че по това време е имало разделение на труда в общността. Днес в комплекса са реконструирани няколко обекта - жилищни сгради, работилници за обработка на кожа, за производство на керамични съдове и каменни оръдия на труда. Всички те са свързани чрез тесни алеи и оградени от дървен плет.

Жилищата са изградени от глина и слама, дървени колове и преплетени клони. Те са се състояли от едно общо помещение, в което важно място заема голяма глинена пещ.

Близо до пещта е имало ръчна мелница, а наоколо са били вкопавани и питосите със зърно. В центъра на всяка постройка е имало и кръгло огнище, около което вероятно се е въртял семейният живот. "Обзавеждането" е от ниски маса и столове и нарове за спане. За най-авантюристично настроение комплексът дори предлага възможност да останат и да нощуват в едно от тези древни жилища.

В работилниците пък са били произвеждани различни оръдия на труда. От камък и кости на животни са правени брадви, мотики, накити, лъжици, игли, шила и др. Кожарските работилници осигурявали на жителите на селището обработена кожа. Използвали кремъчни стъргалки, ножове и костени длета. В керамичните работилници са правени всякакви видове съдове, нужни за бита, но също и култови фигурки, обредни предмети, играчки и др.

Музеят

Атракционната част отваря апетит за повече знания за неолитния (наречен още новокаменен) период, хората и бита им, които могат да бъдат задоволени в музея. Експозицията в него разказва за случилата се някога в региона неолитна революция - първата революция в историята на човечеството, довела до установяване на едно място. Неолитизацията настъпва през 7-6 хилядолетие пр.н.е., а за носител на тази култура се смята население, мигрирало и инфилтрирало се първо в най-югоизточните части на Балканския полуостров. Постепенно за няколко столетия неолитизацията обхваща цяла Европа. Това е времето, в което започват да се развиват земеделието и скотовъдството, стартира производството на различни предмети и оръдия на труда, обработката на кожи, керамични изделия и текстил. Уседналостта и тези дейности полагат на практика основите на човешкото общество и появата на строителството, селищата, търговия и т.н.

В залата на музея редом с илюстрации и информационни пана има и витрини с предмети от бита, красива рисувана керамика с геометрични мотиви, както и най-различни култови предмети - зооморфни фигурки, антропоморфни съдове, глинени култови предмети, които вероятно са били част от различни церемонии. В неолитното общество женската фигура олицетворява идеята за бога и такива са намирани в изобилие.

В залата е изложен и макет на неолитен стан, части от който са открити на мястото, а по дъната на глинени съдове са намирани и отпечатъци от текстил, благодарение на което се знае, че неолитната тъкачна техника е заимствана от плетенето на рогозки и плетове.

Неолитното селище до село Чавдар със сигурност предлага преживявания за един приятен и интересен ден. А редом с това дава и пример за други общини, които биха искали да превърнат местните находки в истинска атракция, която да привлича и туристи.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ioa231161136 avatar :-?
    ioa231161136

    Здравейте, какво имате предвид когато споменавате че "селището е било неголямо, обградено и защитено от три страни с вал и ров с ширина 1.5-2 м. Четвъртата страна е била защитавана по естествен път от близката река Тополница." Как точно е било селището защитавано от Река Тополница от Четвъртата страна? Бих искала да знам от къде сте взели тази информация.

    Нередност?
Нов коментар