След 40 години: Време е Бургас да реши бъдещето на "Дупката"
Предвиденото за социалистически мол пространство се е превърнало в градска джунгла в центъра на черноморския град
Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.
Близо 40 години огромен изоставен терен над 11 дка, известен сред местните като "Дупката", грози центъра на Бургас. В края на 80-те цялото каре от стари масивни сгради от източната част на площад "Тройката" е разрушено. Изкопани са основите за Градския универсален магазин и толкова. И до днес стои огромна дупка, която буренясва в самото сърце на черноморския град. Днес мястото е обект на съдебни дела между основния собственик - община Бургас, и няколко частни собственици с парцели около 250 - 300 кв.м, най-големият от които е "Мариета" ЕООД от Стара Загора - фирма на братята Иван и Лука Ангелови, които държат марката "Градус" за пилета и пилешки продукти. Другият частен собственик е бургаският строителен предприемач Янко Кесаровски.
Историята започва през 1989 г., когато терен с площ 11 627 кв.м е отреден за "Универмаг, базар и КОО (комплексно обществено обслужване)". Тогава е учредено и дружеството "Бургаски универсален магазин" (БУМ), което е трябвало да изгради търговския комплекс. Идват промените и в годините на приватизацията - 2004-2005 г., малко преди да бъде ликвидирано, БУМ АД продава на "ГИР 2" ООД, Стара Загора, право на строеж и част от незавършена постройка. През 2006 г. "ГИР 2" е придобито от "Мариета". Това е и периодът, в който започват куп съдебни дела - има ли "Мариета" отстъпено право на строеж или не; има ли държавата собственост или не; може ли да се смени отреждането на терена заради приемането на Общия устройствен план на града или не и др.
Вариантите за изход
Днес делата се свеждат до спор за отделните парцели и тяхното разположение. През годините се говореше, че община Бургас е в диалог и ще се споразумее със собствениците да откупи дяловете им. Коментираше се сума от порядъка на 10-12 млн. лв. Този вариант изглежда все по-малко вероятен, тъй като компаниите искат да им се покрият и разходи, правени през годините. "Проведоха се редица срещи, беше постигнато принципно съгласие, въпросът беше срещу каква цена. В един момент преговорите секнаха, по мое лично мнение без сериозна причина", коментира пред "Капитал" Иво Баев, общински съветник от "Демократична България" в Бургас и председател на правната комисия в местния парламент. Той каза, че ще настоява общината да окрупни имота и "да се изработи един хубав проект за цялото градско пространство на и около площад "Тройката". "Общината има средства, може да изтегли заем, може да предложи други общински имоти като замяна", посочва той.
"Няма такава практика, няма такива средства, отчуждения се правят в много редки случаи, когато става въпрос за инфраструктура", коментира от своя страна бившият главен архитект на Бургас и настоящ председател на гражданското сдружение "Посока Бургас". Делото за делба е на втора фаза, което означава, че се изясняват квотите и местоположението на отделните собственици, подготвя се разделителен протокол и проект за делба, допълва той. Адв. Димитрина Ройдева, представител на "Мариета" ЕООД, отказа коментар на този етап.
Дори и без малките частни парцели община Бургас остава основен собственик с почти 11 декара. "Това означава, че цялата общественост трябва да е заинтересована по темата", казва арх. Бурулянов. В края на март неговата организация "Посока Бургас" организира Експертна кръгла маса за развитието на територията на ГУМ-а. Участие в събитието взеха архитекти, урбанисти, експерти по културно наследство, представители на научната общност, общинския съвет и др.
"Фокусът на кръглата маса не е собствеността, защото тя е предмет на преценката на независим орган, на който сдружението не желае да въздейства, не искаме и да разискваме юридически въпроси. Кръглата маса е насочена към градоустройствените перспективи, позитивните предложения и бъдещето на територията в цялост. Трябва да е ясно, че най-големият дял е общински и само неговата функция се обсъжда; той е публичен и след време ще се ползва от всички нас като общество", посочват от организацията. И допълват: "Всеки бургазлия трябва да знае следващите стъпки и да ги защитава редом с професионалистите. А те са: широки обществени допитвания за функцията, детайлно задание, международен конкурс, журиран от професионалисти и подкрепен от целия град проект, изпълнен качествено и служещ за пример поколения напред."
Предложенията
Една от идеите за бъдещите функции на мястото е за високотехнологичен градски минипарк, научен център за изкуствен интелект (наречен "техномеджик ленд") или зали за градска наука под шапката на университетски и академични помещения. Тя дойде от проф. Сотир Сотиров, зам.-ректор на бургаския университет "Проф. Асен Златаров". Арх. Събин Попов, председател на регионалната Камара на архитектите в Бургас, предложи съществуващите подземни нива да се ползват за хранилища - за Агенцията по вписванията или музейни експозиции, включително Музей на съвременното изкуство. Ако Агенцията по вписванията се премести в подземни части, така сградата на Стария съд ще се освободи за култура и около театъра "Адриана Будевска" ще може да се оформи творчески квартал, посочи той. Градски зелен парк, туристическа зона със заведения и обекти на местни занаятчии бяха сред другите идеи за бъдещето на "Дупката".
Най-интересната презентация по време на кръглата маса беше на Станимира Делева от Българска фондация "Биоразнообразие", която около половин година е изследвала популацията на водни кончета в Бургас и по-специално на територията на "Дупката". Оказва се, че в изоставените от 40 години 11 декара природата е иззела водещата роля. "Екосистемата се е развила по интересен начин. През 2006 г. сме изчислили, че циментът обхваща 83.6% от дупката, а в момента е само 9.46%. Преобладаващи са тревните площи. Над половината е заета от тях. Дърветата и храстите са 36%, водата е 1%. Има един период от време, около 2010 г., когато водата е била много голям процент - заради строежите наблизо", посочва Делева. Тя казва още, че на мястото са открити 139 растения, включително овошки и много големи дървета - тополи, явор, ясен и др., които би трябвало да се имат предвид при бъдещо застрояване. "Във водата установихме и риби. Това беше голямо чудене, защото има такива легенди, че е зарибявана с каракуда. Има гамбузи, които нямаме идея как са дошли, но си живеят там. Открихме пет вида прилепи, които ползват дупката като ловна територия", каза Делева и поясни, че тя в никакъв случай не иска мястото да остане градска джунгла, но тъй като природата се е възстановила до голяма степен, може да се помисли как да се използва този зелен ресурс.
1 коментар
Иван Пилето е заврял човката си навсякъде.
Интересно защо гербаджийския кмет на Бургас не му е подарил имота вече толкова години. Все пак, един и същ шеф имат.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.