Новите улици: частни или дарени на общината

Един от големите инвеститори в региона - "Тракия икономическа зона" - изгражда за своя сметка инфраструктура за индустриални паркове. После тя става собственост на общината, върху чиято територия е реализиран проектът - най-често Марица, Раковски, Куклен.

Пламен Панчев - изпълнителен директор на ТИЗ, коментира, че една от възможностите за подкрепа на инвестициите в пътна инфраструктура е Законът за насърчаване на инвеститорите в частта, отнасяща се до инвеститори клас "А". И уточнява, че по този закон имат финансова подкрепа само за довеждащата инфраструктура. "Добрият пример е проектът и изпълнението на новия завод за електрически велосипеди на фирма "Пиерер&Макском мобилити". Там подкрепата в инфраструктура е за около 7 млн. лева" - казва Пламен Панчев.

За съжаление финансовите възможности на общините, на чиято територия се изграждат индустриалните паркове, не позволяват те да финансират тази пътна инфраструктура, въпреки че тя реално е общинска. Така те молят държавата за помощ - на едно от последните заседания на правителството например бяха раздадени няколко милиона на общините около Пловдив за такъв тип строителство. Това обаче е рядка и не особено устойчива помощ (още повече с липсата на редовни правителства).

Така по необходимост инвестицията в довеждаща и вътрешна мрежа от пътища и улици се прави от собствениците на терените или съвместно с инвеститорите в индустриалните паркове. По наблюдения на Панчев цената на това е между 5 и 10 процента от цялостната инвестиция. "Вече повече от 20 години се занимаваме и с решаване на инфраструктурни проблеми между компаниите, които се установяват в един индустриален парк. Когато се изострят взаимоотношения, има случаи да се затворят вътрешни пътища в индустриалната зона и да не пускат останалите да минават оттам. Досега винаги сме намирали някакво решение - разумен компромис от всички, защото бизнесът е взаимно свързан. Но не е лесно", казва той.

Улиците в новите комплекси

В последните години Пловдив се сдоби с няколко нови големи жилищни комплекса. Поради мащаба си те също се сблъскват с уличния проблем. Инвеститорът минава т.нар. парцеларни планове, с които показва къде минават улицата, каналът за обратни води, чистата вода, за да се свържат към вече съществуващото. Тези процедури са вменени на самите инвеститори и са част от промяната на предназначението на земята.

„В Пловдив няма и не може да има частни улици“

Димитър Ахрянов

главен архитект на Пловдив

След като приключи с документите, идва моментът инвеститорът да се заеме с изграждането на тази инфраструктура. "Имам съмнения, че инвеститорът, за да пести, не прави улиците в парцела според инженерните изисквания и те бързо се износват. Има и предприемачи, които си "спестяват" административното ходене по мъките, направят си там 50 - 100 метра път, без да го декларират. А общината - я го види, я го не види. А и да го види, си стисне очите, защото направеното - направено", споделя Христо Томов. Томов има опит, защото е един от големите строители в града - собственик е на фирма "Стройко лукс" и специализира изграждане на жилищни комплекси от затворен тип в Пловдив, някои от които носят името му.

"В момента имам случай в квартал "Остромила" - от 16 декара поземлен имот около 1 декар ще отиде за построяване на улица. Никой не казва: Томов, хайде да видим пазарната цена или пък покупната цена на този 1 декар и да ми възстановят тази сума. Сметката е приблизително по 100 евро на квадратен метър", коментира предприемачът.

Той обаче е категоричен, че няма особен избор, освен да строи и да прехвърля. Частната улица е огромен проблем - собственикът ѝ трябва да я кърпи, поддържа, да я чисти. И най-сетне - да ѝ плаща данък недвижими имоти.

Единственото засега изключение е в близост до Гребната база, "Стройко лукс" купува голям урегулиран поземлен имот и го разделя на двадесетина части. Върху всеки от тях предприемачът Томов строи къща. По средата между всички имоти има още един, който става улица. Продавайки всяка къща, компанията му продава и идеална част от пътя. Така пътят е собственост на всички, които са си купили къщи. Жилищният комплекс се нарича "Чадърите" и собствениците на къщите в него бранят достъпа с бариера отпред.

"Собствениците на къщи не пожелаха да дарят улицата си на общината. Искат да им бъде платена, защото те са я платили, а и смятат, че е тяхно право като граждани на Пловдив да имат улица до домовете си. За мен това е справедливо виждане", казва Христо Томов. Подобна е схемата в софийския "Резиденшъл парк", където дружеството, което управлява комплекса, управлява и поддържа инфраструктурата, а цената за това се поема от живущите.

В пловдивския случай обаче това не е така лесно. ВиК - Пловдив, например казва на новодомците, че не може да присъедини къщите, тъй като пътят не е общински. "Накараха ни да си направим шахта пред комплекса, докъдето те доставят услугата и засичат потреблението. Сега комплексът има един общ водомер и хората си разпределят заплащането на водата на база на собствени контролни водомери. Честно казано, това води до напрежение и разправии, защото има и загуби на вода", разказва Томов.

Добри примери

Пламен Панчев твърди, че България е изостанала ужасно много в прилагането на публично-частни партньорства. "Всички сме длъжници на тази добра практика в Европа. Този успешен инструмент у нас не се използва. Публично-частното партньорство е една от формите за изграждане на инфраструктурни проекти с различна големина. Не е малък опитът в Източна Европа. Има добри примери в Полша. Аз лично съм гледал интересни проекти в Англия, реализирани по този начин."

Проблемът с тази форма на сътрудничество, разбира се, е историята на близкото минало, когато под прикритието му мнозина бизнесмени успяха да се сдобият с публични активи. "Допуснахме общественото мнение да се настрои срещу този тип партньорства. А какво лошо в това частни капитали да се инвестират в проекти от обществен интерес? Не казвам, че това е някаква изключителна форма, но е време да намерим разнообразни финансови инструменти, за да си решаваме трудностите от битието. Това не е нещо ново за света, когато заинтересованите заедно решават проблем от общ интерес. Разбира се, важно е това да стане прозрачно, легално, законно", казва Панчев.

Той дава пример и за частните пътища. Практиката е такава: построяваш си път до вилата, който те свързва с основния път. После предоставяш разходите в общината, а данъчните служби приспадат от данъците ти разходите, които си направил. Резултат - селските пътища във Франция са хубави.