Бастионът ББР

Надзорна блокада

Надзорния съвет на ББР е съставен от трима членове. Председател е доскорошният зам.-министър на икономиката Стамен Янев, за когото Петков в интервю по "Дарик радио" заяви, че е видял желание за сътрудничество. Той беше назначен едва преди година, като допреди това позицията се заемаше от Лъчезар Борисов, но той трябваше да напусне надзора, когато беше избран за икономически министър след рокадите в кабинета "Борисов 3" насред протестите миналото лято. Тогава премиерът Бойко Борисов отстрани икономическия министър Емил Караниколов, финансовия Владислав Горанов и вътрешния Младен Маринов, за да "се опровергаят внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски".

Така че реално повечето от притеснителните големи кредити са сключвани по времето и с подписа на Лъчезар Борисов, тъй като по устава на ББР за тях е нужно предварително одобрение от надзорния съвет. Другите двама членове на надзорния съвет могат да се приемат спокойно за близки до Емил Караниколов - те са бивши директори в Агенцията за приватизация от времето, когато той я управляваше, и бяха назначени в ББР, след като банката беше прехвърлена под негов контрол. Митко Симеонов е бил зам. изпълнителен директор, а Велина Бурска - директор "Следприватизационен контрол" в агенцията.

Въпреки че в началото на пандемията, след скандала около пореден отпуснат голям кредит от ББР Бойко Борисов поиска оставка на цялото ръководство на банката, като крайно чистката застигна само тогавашния главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев и пряко приближените му, а надзорният съвет и един от директорите останаха непокътнати.

Регулаторни препятствия

Смяната на надзорния съвет обаче минава през друга потенциална спирачка. За целта се изисква предварително одобрение от БНБ на новите членове, което според нормативните срокове може да отнеме и 60 дни.

Досегашната практика на регулатора специално спрямо държавната банка далеч не предполага да са необходими два месеца за целта. Например през 2017 г. самите Бурска и Симеонов са одобрени за около две седмици - исканията са подадени на 24 октомври, а заповедите на подуправителя, ръководещ "Банков надзор", са с дата 10 ноември. Малко по-рано, през септември, на БНБ е нужно сходно време да одобри Стоян Мавродиев и целия сменен борд. А в предишни периоди има и още по-експедитивни действия - например през май 2017 г. при влизането на Лъчезар Борисов в надзорния съвет на централната банка са й нужни едва четири дена.

Досега БНБ не е реагирала публично на изказванията на министър Петков. В отговор на въпроси на "Капитал" от централната банка обясниха, че "към края на работния ден на 26.05.2021 г. няма внесено актуално искане за предварително одобрение по Наредба №20 на БНБ за членове на надзорния и управителния съвет на ББР". Самият министър вече публично оповести, че е внесъл конкретни имена, така че вероятно регулаторът не е допуснал искането поради някакви процедурни пречки.

Вместо комисия - комитет

Така в кратките срокове на служебния кабинет става все по-предизвикателно да се осигури пълна прозрачност за ББР, каквато беше заявката на Петков. Неговите следващите ходове вече са очертани и включват публично изслушване на въпросните надзорници. След като комисията му за проверка беше бламирана, ведомството му вече съобщи за промени в одитния комитет на ББР.

Според отчета на ББР за 2019 г. одитният й комитет е председателстван от Красимир Йорданов - доцент в УНСС и професор в Международното бизнес училище в Благоевград. А другите членове са финансовият директор на БНТ Росица Григорова и Калина Маврова, която е била стажант в БНБ и след това експерт по маркетинг и разработване на продукти в Уникредит Булбанк.

Новите имена не бяха оповестени, но явно те ще трябва да изиграят ролята на комисията. За разлика от нея за одитния комитет има законово разписано задължение на ръководството и служителите на банката да му съдействат, така че отказването на информация ще е по-сложно.

На какво основание се отказва тя досега не е публично оповестено, но вероятно става въпрос за прословутата "банкова тайна". Според нейната законова дефиниция обаче тя не обхваща данните от кредитния портфейл, а "фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката". Кредитните портфейли на банките са скрити не заради закона, а защо са търговска тайна на самите банки. Но при очевидно надделяващ публичен интерес за банка, притежавана от данъкоплатците, това няма как да е пречка.