Бюджет 2022: Още пари за всеки протестиращ - от БАН, през земеделци до таксита

Предложенията тепърва ще се обсъждат в ресорната комисия и в зала, където не са изключени изненади. А и управляващите вече дадоха заявка и за актуализация на бюджета в средата на годината, която да отрази част от политиките, заложени в коалиционното споразумение. Пак преди ден председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански (ИТН) увери, че предстоящата актуализация през лятото няма да е "голямо харчене". "След като видим каква част от капиталовите разходи са реализирани и как се движат, е възможно да има намаление на дефицита", заяви той пред "Нова".

Дребни поправки от управляващите, идеи за милиарди от опозицията

Срокът за внасяне на предложения за промени на Закона за бюджета между двете четения изтече, а входираните текстове от управляващи и опозиция са общо 108. От тях става ясно, че мнозинството е решило да не влиза в схватка с БАН и предлага да му бъдат отпуснати допълнителни 20 млн. лв. за увеличение на заплатите. Средствата за това ще бъдат за сметка на бюджета на прокуратурата. В мотивите се посочва, че се предлага намаление на текущите разходи "предвид отчитането на необходимостта от спешно реформиране и преструктуриране на прокуратурата, с оглед постигане на по-висока ефективност".

Има и още предложения за дребни допълнителни разходи - 7.2 млн. лв. за Министерството на външните работи с цел осигуряване на средства, свързани с членството на България в различни международни институции, 4.8 млн. лв. за командировки на преподаватели от висшите училища, 1 млн. лв. за заплати на българските културните институти в чужбина и 1 млн. лв. повече за заплати на музиканти и хористи на щат към БНР. По 200 хил. лв. се заделят за подкрепа на български общности в чужбина, за неправителствената организация Съюз на тракийските дружества в България и за стопанската академия в Свищов. Повечето от тези нови разходи се предлага да бъдат покрити от фонда (общо за 317 млн. лв.), който правителството обяви, че заделя за преструктуриране на администрацията и за изплащане на обезщетения при съкращения. Така излиза, че е свиването на държавния апарат няма да е в първоначалния размер.

Предлага се и да бъдат заделени още 5 млн. лв. за еднократна подкрепа на дребни и микро земеделски производители, като тези пари ще са за сметка на намаление на капиталовите разходи на МРРБ.

Заради намаления патентен данък на таксиметровите шофьори (на 300 лв.) се предлага общините да се компенсират с трансфер от държавния бюджет. Така секторът, в който от години доходите са на тъмно, и съвсем наскоро получи административно вдигане на цените, получава нов подарък.

Извън общите предложения, от ИТН искат да бъдат заделени 20 млн. лв. за повишаване на заплатите в държавните висши училища, като те да са за сметка на 10 млн. лв. от парите за извънкласни дейности и 10 млн. лв. за сметка на заделените средства за съкращения в публичния сектор. Пак от този фонд ИТН предлага да се вземат още 600 хил. лв. за подкрепа на родителите на деца, които не са приети в общинска ясла или детска градина.

Депутати от ИТН предлагат още държавната субсидия за партиите да стане 1 лв. за глас.

От "Демократична България" пък са внесли текст, който предвижда с ваучерите (които ще са освободени от данъци и осигуровки вече до 200 лв. месечно) да се плащат не само битови сметки за ток и за вода, но и за топлинна енергия и газ.

Председателят на земеделската комисия Пламен Абровски (ИТН) пък настоява БАБХ и ИАГ да останат под шапката на земеделското министерство (идеята на правителството е те да минат към Министерския съвет), както и 10% увеличение на парите за заплати в тези две структури и земеделското министерство. Между другото подобни текстове има и в предложенията на ДПС. Освен това Абровски предлага и плодовете и зеленчуците да се облагат с 9% ДДС.

Най-активни от опозицията пък са ГЕРБ, които настояват за повече средства за множество регионални проекти, чийто сбор вероятно би надхвърлил милиард.

Според ДПС приходите в бюджета са подценени с малко над 1 млрд. лв. заради по-ниска прогнозирана инфлация през тази година. Затова предлагат да бъдат предвидени още разходи - 200 млн. лв. за земеделски помощи.

Казусът с осигурителните прагове

Един от най-дискутираните въпроси при първо четене на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване беше за увеличението на максималните осигурителни доходи, както и този за земеделските производители. Поне засега явно партиите от коалицията са се обединили около предложението на финансовия министър Асен Василев максималният праг да се вдигне още от 1 април на 3400 лв.

Предложения в посока той да остане 3000 лв. са направили и от ГЕРБ, и от ДПС. Движението е внесло още няколко щедри текста. Единият предвижда да отпадне задължението на работодателите да изплащат първите три дни болничен. Другият - от 1 юли пенсиите да се индексират по променена формула за швейцарското правило за 2022 г. В нея по-голяма тежест да има инфлацията и по-малка ръстът на осигурителния доход (съотношение 75 към 25).

Другият спорен момент е свързан с предлаганото увеличение на осигурителния доход на земеделците - от 420 лв. на 710. Правителството иска това да стане рязко, докато на ДПС предложението е той да се увеличи до 460 лв, а на ГЕРБ - 470 лв. Пламен Абровски (ИТН) е внесъл текст, с който предлага този праг да се увеличи до 420 лв., но впоследствие си го е оттеглил.