🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Българската икономика: В очакване на забавяне

2023 г. ще е по-тежка от изминалата, но кризата ще се усети леко тук

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от темата на първия брой на "Капитал" за годината - "2023: Още война, пак избори и по-малко инфлация", за важните събития и процеси, които ще определят тенденциите в политиката и икономиката в България и света през следващите месеци, както и ефектите от войната в Украйна върху международните отношения.

В нея ще намерите още:

"2023: Светът се променя, България ще определя посоката си на избори"

"Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ местна власт"

"Ново начало за парите от Европа, но с препятствия"

"Още война: Путин ще нападне Украйна с нова, мобилизационна армия"

"Лихвите се насочват към върховете"

"По-евтин ток за бизнеса, но и много неизвестни"
Темата накратко
  • Засега нито една от институциите, които следят страната, не залагат на рецесия в прогнозите си за 2023 г.
  • Новите клиенти на банките ще се сблъскат с осезаемо по-висока цена за финансиране на проектите си или покупката на имот
  • Фокусът на бизнеса изглежда в момента повече върху проблема с недостига на кадри и нуждата от увеличение на възнагражденията

Тази година една трета от глобалната икономика ще е в рецесия, включително половината от европейските. Или накратко - 2023 г. ще е по-тежка от изминалата, предупреди преди дни Международният валутен фонд. Прогнозите за икономическо забавяне не са новина и всъщност то се очакваше дори по-рано. Шокът от войната в Украйна и санкциите срещу Русия обаче беше по-приглушен, а повишаващите се лихви за овладяване на инфлацията действат със сигурност, но със закъснение.

Но когато големите икономики тръгнат надолу, това няма как да не се усети и тук - България лесно "внася" кризи, тъй като е отворена икономика с малък арсенал за реакция. Въпреки това засега нито една от институциите, които следят страната, не залагат на рецесия в прогнозите си. Но очакват през тази година икономиката да е в застой, а цените да продължават да се повишават, макар и с по-ниско темпо от това през 2022 г.

Прогноза с много неизвестни

Да се закове точна прогноза за развитието на икономиката ще е трудно, тъй като има много неизвестни. Например засега повечето анализатори очакват рецесията в еврозоната да е кратка и плитка, но това може да се промени в зависимост от развитието на войната в Украйна. Всяка ескалация може да доведе до нови проблеми с доставки на важни суровини и до ново повишение на цените на енергоизточниците или до отлив на туристи през лятото заради близостта на страната ни по море до военните действия. Друг фактор е повишението на лихвите - то ще започне да се усеща от клиентите на банките през тази година. Засега плановете на финансовите институции в България са това да става плавно и на много малки стъпки. Но неминуемо новите клиенти на банките ще се сблъскат с осезаемо по-висока цена за финансиране на проектите си или покупката на имот. А това няма как да не се отрази и на прегрелия пазар на жилищни имоти и на икономиката като цяло.

Очакванията за инфлацията пък са, че тя вече е преминала пиковите си стойности и ще започне леко да се забавя. През ноември за втори пореден месец НСИ отчете леко забавяне на индекса на потребителските цени до 16.9% на годишна база. По-ниското число обаче идва основно от газа и горивата, чиито цени на световните пазари остават нестабилни. А почти всички групи продукти, включително храните, продължават да поскъпват с още по-бързи темпове. Това вероятно ще свие потреблението въпреки продължаващия ръст на заплати и пенсии. За третото тримесечие на миналата година например Евростат отчете, че разходите за труд в България растат с най-висок темп в сравнение с целия ЕС - 16% на годишна база при средно 3.4% в съюза.

Политическата криза в страната също носи риск - прокарването на каквито и да било политики или реформи е блокирано вече почти две години, а за сметка на това предизборният режим, в който работят всички политически субекти, ги тласка към популистки мерки за подпомагане и компенсиране на всички заради инфлацията. А те в крайна сметка действат като бумеранг - увеличените доходи водят до по-голямо потребление, което пък в общия случай тласка цените допълнително нагоре.

Засега - добре

Междувременно повечето статистически индикатори към ноември миналата година все още не показват криза - бизнес климатът се повишава, износът расте, промишленото производство също. Към това може да се добавят устойчива заетост, ръст на заплатите и все още активно кредитиране.

Бизнес анкетите, които повечето работодателски организации правят сред членовете си в края на годината, пък показват, че около една трета от мениджърите са оптимисти за приходите на компаниите си през тази година. Процентът на песимистите леко се увеличава, но като цяло фокусът на бизнеса изглежда в момента повече върху проблема с недостига на кадри и нуждата от увеличение на възнагражденията и по-малко върху евентуална задаваща се криза.

И все пак - предупрежденията за задаваща се зима в основните световни икономики остават. За сметка на това пък много от тях започнаха да отчитат забавяне на темпа на инфлация. Този процес обаче е все още бавен и крехък и нов проблем с енергийните доставки или пък недостиг на някоя важна суровина може бързо да обърне тенденцията. Ако има нещо сигурно, то е неминуемото покачване на лихвите, което в България засега обаче се усеща много леко. И предимно от фирмите.