Над половината от българите отчитат влошаване на стандарта си на живот заради растящи разходи
Над 70% от европейците одобряват подкрепата на ЕС за Украйна. В България - 49%, показва проучване на Евробарометър
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Мерките на държавата за справяне с кризата срещат негативна оценка от 76% от българите.
- Най-често посочваното предимство на членството в ЕС са по-големите възможности за работа.
- Бедността и социалното изключване, опасността от разрастване на войната в Украйна и риска от ядрени инциденти са сред най-големите притеснения за българите.
Кризата с покачващите се разходи за живот, предизвикана от войната в Украйна и пандемията, е най-голямото притеснение както за българите, така и за европейците като цяло. Близо половината от жителите на ЕС споделят, че стандартът им на живот вече се е влошил вследствие на растящите разходи, а в България този дял достига 51%, показва актуално проучване на Евробарометър.
- Какво да очакваме в икономиката, технологиите, геополитиката през 2023 г. (инфографика)
- Близо три четвърти от глобалните мениджъри се подготвят за икономически спад тази година
На този фон над три четвърти от българите са недоволни от мерките, които държавата предприема, за да смекчи кризата. Подобни са нагласите и сред останалите жители на ЕС, макар негативните оценки да са малко по-умерени (64%). Недоволството срещу отговора на европейските институции е по-слабо, което може да се отдаде на тяхното непознаване (делът на хората без мнение по този въпрос е по-голям). Проучването е проведено през октомври-ноември миналата година сред 26 хил. души от 27-те страни от съюза.
Сред най-засегнатите от кризата
Едва една пета от анкетираните в България и Гърция успяват без проблем да посрещат разходите си с настоящите си доходи, което нарежда двете държави на дъното по този показател. За сравнение, в северните страни като Швеция, Дания, Финландия и Нидерландия, които водят класацията, над 80% от жителите са удовлетворени от своите доходи. Именно в Гърция и България най-голяма част от хората изпитват и затруднения да плащат битовите си сметки.
Бедността и социалното изключване, опасността от разрастване на войната в Украйна и риска от ядрени инциденти са следващите най-големи притеснения за българите. Общо сред жителите на съюза тревогите са идентични, с тази разлика, че при тях климатичните промени се изкачват в топ 3 на проблемите.
Европейците стоят твърдо зад Украйна, българите се колебаят
Въпреки покачващите се разходи за живот, причинени от руската инвазия, или пък донякъде благодарение на тях, над 70% от европейците са настроени положително към подкрепата, която ЕС оказва на Украйна, и към санкциите срещу Русия. Най-силни тези настроения са във Финландия и Швеция с по над 90% одобрение. Междувременно у нас едва 49% подкрепят позицията на ЕС спрямо конфликта в Украйна, макар да остават с малък превес над неодобряващите.
Малко повече евроскептицизъм
Подкрепата за ЕС остава стабилно висока във времето, като 62% от европейците считат, че членството в съюза е добро за страната им, а едва 10%, че то е лошо. В България обаче този дял пада малко под 50%. За две трети от европейците е важно тяхната държава да е част от ЕС, но за България този дял е сред най-ниските - 54%. В крайна сметка във всяка от 27-те държави мнозинството от хората смятат, че ползите от членството са повече от вредите, като в повечето страни този дял надхвърля 70%.
Като най-голямо предимство на ЕС се посочва поддържането на мира и укрепването на сигурността в региона. Сред ползите са още сътрудничеството между страните, засилването на икономическия растеж и това, че чрез ЕС думата на европейците има по-голяма тежест на световната сцена. Сред българите обаче най-често посочваното предимство на ЕС са по-големите възможности за работа. Жителите на Хърватия, Словакия, Унгария и др. също изтъкват това като най-голяма полза. Проблеми обаче остават, че отделните хора чувстват, че имат малко въздействие върху решенията на европейските институции, а мнозина също така смятат, че някои въпроси най-добре се решават от националните власти.
3 коментара
неусетно, за 3 години 5ети поред избори. Цената на безотговорните политически каламбури е над около 400 милиона лева. Ако някой може да му хване края, тези пари можеше да се използват за социално подпомагане. Не мога да си представя, че в България има хора, които се оплакват, че са бедни и гласуват за неграмотни недоразуемения, които нямат потенциала да направят нещо положително за страната.
До коментар [#1] от "Peter Tomov":
Тия 400 млн, както ги смятате, не се хвърлят през прозореца, а освен цената на хартията се изсипват в потребление- заплати, гр,договори и т.н. При първото превъртане тия 400 млн генерират 77 млн ДДС.
Не там е проблемът, а че трябват още много ялови избори, за да се смени яловата полит.класа.
Постижимо е спиране развитието на сегашната инфлация.
Накратко:
Сега държавната власт осъществява метод за държавни финанси със силно влияние за неустойчива покупателна способност на официалната валута. Сгрешеният метод за държавни финанси е водещата причина за сегашната инфлация. Всеки е с щети.
Задържането на слабостта увеличава щетите. Поради недостатъкът в държавното управление, колкото повече e икономическия растеж – толкова повече възникват щети. Министър-председателят е с подсигуряван политически провал.
Финансовата грешка е враг на националното стопанство. За отлагане на икономически крах – с пари от заеми, държавната власт заплаща щети от управленския порок. Заради лошия метод за държавни финанси, правителството има сегашните дългове.
Постижимо е устойчиво развитие. В съответната държава, прекратяването на финансовата грешка спира развитието на сегашната инфлация.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.