България се нуждае от изцяло нова образователна парадигма

Държавите, които успяват да поддържат по-високо качество на образованието, имат по-устойчиви икономики и се възстановяват по-бързо от икономически сътресения. Но ползите от образованието не се ограничават до заетостта, доходите и икономическия растеж. Има ясни емпирични доказателства, че по-доброто образование води до по-добро здраве и по-висока продължителност на живота, по-ниска престъпност, по-качествени публични институции, по-високо обществено доверие и по-активно участие в демократичните процеси.

Сегашните резултати като заплаха

Българската система за формиране на уменията е сред най-лошо представящите се според Европейския индекс на уменията на Cedefop. Особено ниско е представянето при активирането на уменията при прехода към пазара на труда.

Нетните коефициенти на записване в образование и грижи в ранна детска възраст и в задължителното училищно образование са трайно ниски, което насърчава натрупването на неграмотност и застрашава формирането на умения.

Вече две десетилетия резултатите на българските ученици в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) са сред най-ниските в ЕС. Близо половината (47%) от 15-годишните младежи не могат да разберат смисъла на това, което четат. Около 44% от учениците не могат да използват математиката в елементарен житейски контекст. Всеки пети ученик има изключително ниски резултати едновременно и в трите познавателни области (четене, математика и природни науки), като това е най-високият дял на слабо представящи се младежи в ЕС.

Резултатите от държавните зрелостни изпити по български език и литература показват, че около половината зрелостници постигат резултат под средния. Около 70% от учениците в професионалните гимназии, чиито умения са критично важни за икономиката, трайно демонстрират по-ниски от средните резултати; над 40% от тях завършват училище практически неграмотни.

Сред всички европейски страни българските ученици в неравностойно положение имат най-малка вероятност да постигнат академичен успех. Академичното разслоение между училищата остава едно от най-високите в Европа, като разликата в средния резултат по четене на учениците, посещаващи училища, намиращи се в градски и селски райони, се равнява на повече от 3 години обучение.

За тези млади българи, които нямат базови когнитивни умения, непосредственото бъдеще, предопределяно от бърза автоматизация на производствата, дигитална трансформация и развитие на изкуствен интелект, променящи се бизнес-модели и характеристики на професиите и нарастващи нужди от непрекъснато учене, е свързано с висока уязвимост и несигурност, безработица, ниски доходи, по-малко възможности за преквалификация и кариерно развитие и живот без особени перспективи.

Няма лесна панацея

В навечерието на петата индустриална революция трудно може да се намери универсално и лесно решение, което да подобри постиженията на образователна система, проектирана да обслужва остарели икономически и обществени потребности. Настоящата дилема в образованието навсякъде по света е, че знанията и уменията, които се формират най-лесно, са всъщност точно тези, които най-бързо и най-лесно се автоматизират. Затова фокусът на много образователни системи бързо се преориентира от преподаване на знания към прилагане на знания, стимулиране на емоционалната интелигентност и развитие на много широка палитра от умения - когнитивни, метакогнитивни, дигитални, технически и социално-емоционални.

България направи определени усилия за разширяване на обхвата на училищното образование, намаляване на преждевременното напускане на училище и увеличаване на процента на завършващите, въвеждане на компетентностен подход в образованието, подобряване на заплащането и квалификацията на учителите и адаптиране на образованието към нуждите на пазара на труда. Но при сегашното експоненциално технологично развитие и съществени промени в начините на производство и моделите на заетост, реформирането "на парче" и бавното приспособяване на образованието крият много високи рискове.

България има нужда от изцяло нова образователна парадигма, която да определи визията, целите и методите на модерното образование. Тази концептуална рамка следва да послужи за основа на добре обмислени и съгласувани реформи във всички свързани области на образованието, включително:

• подобряване на достъпността и намаляване на неравенствата;
• фундаментална промяна на учебните програми и учебното съдържание за посрещане на нарастващите (и бързо променящи се) нужди от широкоспектърни умения;
• персонализиране на ученето и гъвкаво развитие на талантите и компетентностите на учениците;
• целенасочено и качествено обучение на учителите;
• предоставяне на по-голяма академична автономия на училищата и развитие на училищното лидерство;
• въвеждане на нов подход за оценяване на знанията и уменията на учениците, насочен към ефективно подпомагане на напредъка на всеки ученик, а не толкова на оценяване на наученото на определен етап;
• разработване и прилагане на система за управление на качеството и съответни надеждни инструменти за неговото измерване;
• обвързване на финансирането с качеството на образованието;
• изграждане на по-силни връзки между образованието и икономиката, включително активно ангажиране на бизнеса в процеса на развиване на умения.

Не е нужно да откриваме топлата вода

Все повече държави извършват фундаментални промени в образователните си модели и учебни програми, за да адресират обстоятелството, че светът повече не "възнаграждава" учениците за това, което знаят, а за това, което могат да направят със знанията си. В Европа има много примери за добре структурирани и успешно проведени образователни реформи, които могат да се адаптират към българския контекст.

Pерсонализиране на ученето и гъвкаво развитие на талантите и компетентностите на учениците e само една от многото нужни реформи Фотограф : Цветелина Белутова

Естония и Полша са добри примери за държави, които положиха целенасочени усилия за подобряване на стратегическото управление на образованието и успяха относително бързо да приспособят и модернизират образователните си системи. Естония наложи ориентиран към ученика образователен модел, чиято цел е да се открие това, в което отделният ученик е добър и което му доставя удоволствие, за да може да се постигне най-доброто за него.

Наред с това на училищата и учителите беше предоставена голяма степен на автономия, а учебната програма дава само минимални предписания. Решенията в образованието са изцяло базирани на данни. Системата за външен контрол, известна в много страни като "инспектиране", в Естония е по-скоро система за образователни консултации. И резултатите не закъсняха - през 2018 г. естонските ученици заеха първото място в Европа и в трите познавателни области на PISA.

Полша също успя да се премести в групата от страни с най-добри резултати в Европа благодарение на пакет от реформи, включващ увеличаване на автономията на училищата и учителите, модернизиране на учебните програми, промени в системата за професионално развитие на учителите, разработване и прилагане на система на добавената стойност при измерването на напредъка на учениците в прогимназиален и гимназиален етап и др.

През последните 5 години Уелс подготви и предприе една от най-мащабните реформи в света като част от усилията да превърне образователната си система от ориентирана към оценките и с тясна насоченост, към такава, която цели да помогне на младите хора да се превърнат в амбициозни и способни учащи, готови да учат през целия си живот; предприемчиви и творчески личности, готови да участват пълноценно в живота и работата; етични и информирани граждани; здрави и уверени личности, способни да водят пълноценен живот като уважавани членове на обществото.

Обучението се преструктурира около шест области на учене, които интегрират всички досегашни предмети, като наред с това се развиват три "междусекторни" компетентности - езикова грамотност, математическа грамотност и дигитална компетентност и четири "интегрални" компетентности - креативност и иновации, критично мислене и решаване на проблеми; лична ефективност и планиране и организиране.

Централизираната учебна програма, структурирана по предмети и предписваща подробно теми и учебно съдържание, беше заменена с обща рамка, като училищата получиха пълна автономия да разработват свои собствени учебни програми. За да се гарантира, че училищата могат да оползотворят ефективно тази широка автономия, предварително в продължение на няколко години бяха реализирани целенасочени мерки за подобряване на капацитета и качеството на педагогическите специалисти и училищните лидери. Наред с това беше разработена и реализирана ясна комуникационна стратегия, която създаде добро разбиране и стабилна обществена подкрепа за успешния преход към новите учебни програми.

Какъвто и модел на реформи да се възприеме в България, той трябва да e добре подготвен и да се приложи относително бързо, за да не стане безнадеждно късно и да не се окаже, че много млади хора без нужните умения ще останат трайно в периферията на обществото, технологичният прогрес няма да може да се превърне в икономически растеж, а страната вместо да се доближава, ще се отдалечава от приемливото ниво на благосъстояние.