Армията явно ще се пазари със САЩ за оръжие

"Съгласно нашето законодателство крайното решение кога, при какви условия и на каква цена Република България ще докомплектува ескадрилата си с F-16 Block 70 е в правомощията и отговорностите на Народното събрание. До момента Министерството на отбраната не е получило отговор на изпратеното през август 2021 г. писмо-запитване за обвързваща оферта. Очаква се отговорът да бъде получен в средата на април, след приключване на всички процедури съгласно американското законодателство", коментираха за "Капитал" от Министерството на отбраната след запитване по повод посещението на представители на корпорацията Lockheed Martin. От ведомството на Стефан Янев уточняват, че договорът за придобиване на F-16 е сключен с правителството на САЩ, а не с Lockheed Martin и поради тази причина нашето Министерство на отбраната не може да предяви директни претенции за компенсации към компанията. "Такива евентуално може да предяви правителството на САЩ, но ние не разполагаме с информация за конкретните клаузи на договора между правителството на САЩ и Lockheed Martin, в това число и какви са неустойките за компанията в случай на забавяне на доставките", допълват от българското военно министерство.

Като жест на добра воля от щатската отбранителна компания са предложили закъснението да бъде използвано като възможност за интеграция на допълнително въоръжение "въздух-въздух" и "въздух-повърхност", без да има промяна в цената на самолетите, казват от отбранителното ведомство. Това от своя страна би разширило възможностите на българските ВВС както по отношение на спектъра от изпълнявани задачи, така за диверсификацията на източниците на управляеми и неуправляеми боеприпаси (така на теория страната ни ще може да купува ракети и бомби не само от САЩ). В момента българските F-16 са замислени приоритетно за ер полисинг и са поръчани с ограничени боекомплекти ракети за близък и далечен въздушен бой, както и само с бомби без лазерно насочване.

Ако съдим и по петъчните изказвания на Стефан Янев, правителството ще търси компенсации от САЩ именно в тази насока. "Ще бъдат направени видеоконферентни разговори, за да се изяснят възможните компенсации, които може да получи България в лицето на ВВС заради забавянето на изтребителите", е коментирал военният министър в парламента. Ако изиграе картите си по правилния начин, страната може да се договори с Пентагона и за умни боеприпаси "втора ръка" от запасите на американската армия, които да дойдат на преференциална цена или дори под формата на безвъзмездна военна помощ.

Часът на пехотата

В контекста на кризата в Украйна и произтичащото от това усилване на източния фланг на НАТО България може да извлече ползи не само по линия на ВВС, но и на пехотата, която е най-недофинансираният вид въоръжени сили в продължение на поне две десетилетия. Именно сухопътните войски би трябвало да гръбнака на армията и за жалост са онзи вид въоръжени сили, който най-трудно може да бъде допълнен от НАТО със съюзнически бойни способности, особено в условията на евентуално бързо ескалираща криза. Проектът за закупуване на поне 150 модерни бойни машини на пехотата на стойност близо 1.5 млрд. лв. се влачи от години и в крайна сметка се върна на изходната си точка в края на последния мандат на ГЕРБ и министерстването на Красимир Каракачанов, който лансираше екзотично-патриотичната идея мащабната програма да се изпълни под шапката на държавния военноремонтен холдинг ТЕРЕМ.

Явно затова сегашният военен министър си е поставил стратегическата цел да развива приоритетно пехотата, включително евентуално и с американска помощ като компенсация за проблемите с F-16. "Темата за придобиването на още осем изтребителя F-16 от България е била засегната в рамките на срещата на министъра на отбраната със съветника от Държавния департамент на САЩ Дерек Шолей, но тя не е била във фокуса на разговора. В тази връзка по отношение на въпроса за модернизацията на въоръжените сили министърът на отбраната е подчертал, че за политическото ръководство на Министерството на отбраната приоритетна е реализацията на проекта за бронираните бойни машини в контекста на усилията за изграждане на тежка механизирана бригада", коментираха за "Капитал" от военното ведомство.

Най-вероятно България първоначално ще поиска американска подкрепа при изграждането на прословутата "натовска" бойна група под българско командване. По неофициална информация е обмислян вариантът страната да поиска да получи или да използва на ротационен принцип бойни машини Stryker. Те са произведени от корпорацията General Dynamics, която стигна до финала в наддаването за нови бойни машини за българската пехота със своя по-нов модел Piranha V, конкурирайки се с финландската Patriah. В крайна сметка и двете фирми обаче надскочиха максималния бюджет от 1.5 млрд. лв. с по няколкостотин милиона.

По информация на "Капитал" военното министерство също така може да се опита да разшири обхвата на проекта за сухопътни войски, като добави към 150-те бронирани машини и поръчки за мобилна артилерия, за противовъздушна отбрана и за дронове. На първо време въпросните допълнителни бойни способности може да бъдат допълнени от други съюзнически държави в НАТО в рамките на бъдещата българска бойна група, за което неколкократно намекна и министър Янев. Ако обаче военното министерство действително реши да поръчва накуп цялото оборудване за тежка механизирана бригада, проектът ще стане още по-голям, а цената лесно ще надскочи астрономическата сума от 3 млрд. лв., твърдят източници от отбранителния бизнес. Което в крайна сметка много трудно ще може да бъде "продадено" на българските данъкоплатци, особено в условията на пандемична криза, непосилни сметки за енергия и галопираща инфлация.