Опит за преврат в МВФ

Положителният резултат от този епизод може би е прекратяването на докладите за този индекс. Преди четвърт век, когато бях главен икономист на Световната банка и Doing Business се публикуваше от друг отдел - Международната финансова корпорация, мислех, че това е един ужасен продукт. Държави получаваха добър рейтинг заради ниски корпоративни данъци и слаби регулации на пазара на труда. Данните винаги бяха "хлъзгави", като малки промени в тях водеха до потенциално голям ефект в класирането. Неизбежно страните бяха разочаровани, когато наглед случайни решения водеха до понижаване на класирането им в индекса.

След като прочетох доклада на WilmerHale, след като говорих директно с ключови участници и като познавам целия процес, цялото разследване ми прилича на безпощадна персонална атака. През цялото време Георгиева е действала изцяло професионално, вършила е точно това, което аз бих сторил (и което понякога съм правил като главен икономист): да настоявам работещите за мен да бъдат сигурни, че данните са точни или, доколкото е възможно, акуратни, предвид изначалните ограничения на информацията.

Шанта Девараджан, ръководител на отдела, наблюдаващ изработването на Doing Business, който директно е докладвал на Георгиева през 2018 г., настоява, че никога не е бил под натиск да променя данни или резултати. Служителите на банката са направили точно това, което Георгиева ги е инструктирала, и отново са проверили данните, въвеждайки минимални промени, водещи до леко подобряване в ревизирания вариант.

Самият доклад на WilmerHale е интересен по много причини. Той оставя впечатление, че е имало услуга срещу услуга: банката опитва да увеличи капитала си и в замяна подобрява класирането на Китай, за да си помогне да го получи. Но Пекин беше най-ентусиазираният привърженик на увеличаването на капитала. САЩ при Доналд Тръмп се бавеха. Ако целта е била да се гарантира увеличаване на капитала, най-добрият начин би бил да се понижи рейтингът на Китай.

Докладът не обяснява защо не са включени целите показания на Девараджан, който лично знае какво е казала Георгиева. "Часове наред разказвах моята част от историята на адвокатите на банката, които включиха само половината от казаното от мен", споделя Девараджан. Вместо това докладът се занимава основно с инсинуации.

Реалният скандал всъщност е докладът на WilmerHale, включително как Дейвид Малпас, президентът на Световната банка, се измъква незасегнат от него. Докладът отбелязва друг епизод - опит да се повиши класирането на Саудитска Арабия през 2020 г. в Doing Business, но стига до заключение, че ръководството на банката няма нищо общо със случилото се. Малпас ще отиде в Саудитска Арабия да агитира за реформи на базата на Doing Business едва година след като саудитски служители по сигурността убиха и разчлениха тялото на журналиста Джамал Кашоджи.

Изглежда, че който плаща, той поръчва музиката. За щастие, разследващата журналистика разкри далеч по-лоши неща, включително брутален опит на Малпас да промени методологията в Doing Business, за да понижи рейтинга на Китай.

Ако докладът на WilmerHale може да се опише - в най-добрия случай - като поръчка за очерняне, то какви са мотивите? Не е изненадващо, че някои са недоволни от посоката, в която МВФ пое под ръководството на Георгиева. Някои си мислят, че фондът трябва да се придържа към основната си мисия и да не се ангажира с климатичните промени. Други не харесват поврата, при който се поставя по-голям акцент върху строгите бюджетни политики и повече - върху бедността и развитието, както и върху повече осъзнаване на това, че има предели в това, което пазарите могат да постигнат.

Мнозина играчи на финансовия пазар а недоволни, че МВФ, изглежда, не действа силово като събирач на кредити - централна част от моята критика към фонда в книгата ми "Глобализацията и нейните недоволства" (Globalization and Its Discontents). В Аржентина преструктурирането на дълговете започна през 2020 г. и фондът показа, че има предел на това, което страната може да изплати, т.е. колко устойчиво е задлъжняването. Понеже мнозина частни кредитори искаха страната да плати повече, отколкото беше устойчиво, само този простичък акт промени рамката за преговори.

Тогава имаше прояви на дългогодишното институционално съперничество между МВФ и Световната банка, подчертано сега от спора кой да управлява предложения нов фонд за "рециклиране" на отпуснатите нови SDR за всички - от развити до бедни икономики.

Към това може да се добави и изолационисткото течение в американската политика, олицетворено от Малпас, избор на Доналд Тръмп - в комбинация с желанието да се отслабва президентът Джо Байдън, като се създава пореден проблем за администрацията, изправена пред толкова други предизвикателства. И, накрая, идват обикновените междуличностни конфликти.

Но политически интриги и бюрократични съперничества са последните неща, от които светът се нуждае във времена, когато пандемията и икономическите последици от нея оставиха много държави пред дългови кризи. Повече от всякога светът се нуждае от здравата ръка на Георгиева начело на МВФ.