Свят

МВФ: Развиващите се икономики трябва да са готови за потенциална дългова криза

Очаква се фондът да повиши прогнозите си за глобалната икономика

Във виртуална реч преди пролетните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица Кристалина Георгиева заяви, че затягането на финансовите условия може да предизвика "значителни" изтичания на капитал

Мери Иванова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Светът трябва да е готов за дългова криза в развиващите се страни, тъй като глобалната икономика започва да излиза от пандемията и нарастването на лихвените проценти може да доведе до отлив на капитал от уязвимите страни. Това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгива.

Във виртуална реч преди пролетните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица Кристалина Георгиева заяви, че затягането на финансовите условия може да предизвика "значителни" изтичания на капитал. Тя припомни, че доходността на американските държавни облигации се е повишила до най-високото си ниво от януари 2020 г. Отливът на капитали от развиващите се икономики с нарастването на лихвените проценти в САЩ "ще създаде големи предизвикателства, особено за страните със средни доходи с големи нужди от външно финансиране и повишени нива на дълга", смята управителят на фонда, цитирана от Financial Times.

Натискът върху развиващите се икономики ще бъде засилен, защото много от тях разчитат на силно ударени от пандемията сектори като туризма, които ще имат нужда от повече време за възстановяване.

Позицията на Кристалина Георгиева последват тези на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който заяви пред Financial Times, че опитите за справяне с финансовите последици от пандемията са били "твърде ограничени и твърде късно са предприети".

Облекчаване на финансовия натиск

Георгиева призова членките на МВФ да подкрепят усилията за облекчаване на финансовия натиск в страните със средни и по-ниски доходи, включително плана за издаване на 650 млрд. долара нови специални права на тираж (СПТ) във фонда, което ще даде на държавите допълнителни финансови възможности, без да поемат повече дълг. Споразумение за СПТ е вероятно да бъде обявено на пролетната среща следващата седмица, след като страните от Г-7 подкрепи този ход миналия месец.

Като цяло глобалното възстановяване се оказва по-силно от предвижданията на МВФ и други международни институции в началото на годината. Георгиева заяви, че фондът е готов да повиши прогнозата си за глобален растеж от 5.5% за 2021 г., отчасти в отговор на фискалния пакет стимули на президента Джо Байдън за 1.9 трлн. долара. Така глобалният финансов отговор на кризата достигна 16 трлн. долара.

"Без тези синхронизирани мерки глобалното свиване през миналата година би било поне три пъти по-лошо", казва Георгиева.

Въпреки това скоростта на излизане от кризата е различна - двете най-големи икономики в света - САЩ и Китай, вероятно ще се възстановят бързо през следващите месеци, според управляващия директор на МВФ.

Справянето с това ще бъде основното предизвикателство за световната икономика и международните организации тази година. "Това, което правим сега, ще оформи посткризисния свят. Така че трябва да постъпим правилно. Това означава да се справим с вероятните белези от пандемията Covid-19, като например увредени перспективи за заетост на младите, нискоквалифицирани жени и тези на несигурни работни места", казва управителят на фонда.

Пред британското издание източник от JPMorgan Asset Management коментира, че: "Когато в САЩ има парти, целия свят получава покана за него", но картината изглежда различна. Неравното разпределение на ваксини, нарастващата бедност и зависимостта на много от развиващите се икономики от туризма вещаят бавно съвземане. Георгиева изказа притесненията си относно разпределението на ваксините, предупреждавайки, че страните без достъп изостават и рискуват да пропуснат възможността за икономическо разрастване в следващото десетилетие, съобщава Reuters.

Още повече че значително по-голям икономически растеж на САЩ би могъл да доведе до рязко покачване на лихвени проценти. В резултат на това, чужди инвеститори ще се оттеглят от развиващи се пазари. Бедните страни ще бъдат най-уязвими, с покачващ се държавен дълг и недостиг на чужди инвеститори, в съчетание със слаб туризъм и по-малко ваксинации.

Кристалина Георгиева препоръча на членките на фонда да приемат план за възстановяване от кризата с коронавируса, в който да има мерки за продължаване на стимулите, по-голям достъп до ваксини и трансформация на икономиката в по-зелена и дигитална посока. Но тя предупреди, че само най-богатите държави имат финансовия ресурс да следват този план.

Кристалина Георгиева е наясно, че проектът е крайно амбициозен и "по-бедните страни са изложени на риск да пропуснат историческата трансформация към нова глобална икономика, изградена върху зелени и цифрови основи". Според данните, които представи, бедните страни членки на МВФ ще се нуждаят от повече от 200 млрд. долара през следващите 5 години, за да се измъкнат от икономическите ефекти на пандемията.