Войната дойде във Франция

Ще се търсят отговори и на това били ли са нападателите френски граждани и ако да, как са били радикализирани, въоръжени и организирани - дали във Франция, в Сирия и от кого. И защо не са били засечени от службите за сигурност, особено след уроците от Charlie Hebdo.

След две големи атаки тази година Франция изглежда особено уязвима. Опасението е, че освен Париж всички европейски градове може да са изправени пред такава заплаха. Ако се докаже сирийската връзка, големият въпрос е дали Франция ще се отдръпне от конфликта или ще увеличи ролята си в борбата срещу радикалистите. Анализатори предупреждават и за възможни ответни атаки по бежански центрове в Европа, както и цялостно изостряне на напрежението с имигрантите и опит на крайнодесни формации да се възползват от ситуацията.  

Специалистите са обезпокоени от добрата организация на терористите

Специалисти от ЦРУ обясняват пред CBS, че са обезпокоени от степента на организация на нападенията, тъй като става въпрос за едновременни атаки, включващи много хора и пазени в тайна. Всичко това изисква операционна подготовка и умения, които отдавна не са виждани. Като възможни извършители се посочват или саморадикализирали се хора в самата Франция, срещнали се в джамия или в затвора, или обучени от външна терористична организация като ИДИЛ. Според анализ на NPR войната е дошла във Франция под формата на няколко координирани нападения, извършени от "професионални" терористи, които използват нови тактики.  

Оланд заяви, че битката срещу нападателите ще бъде "без милост". Британският премиер Дейвид Камерън посочи, че е шокиран и обеща да направи "каквото мога, за да помогна". Президентът на САЩ Барак Обама говори за "ужасен опит да се тероризират невинни цивилни" и допълни, че САЩ ще работят с "французите и другите страни по света, за да изправим тези терористи пред закона". Въпросът е дали сега международната коалиция ще удвои усилията си срещу джихадистите в Сирия и Ирак.

Първите последствия

Непосредствените последствия от атентатите са налице – Франция въведе извънредно положение в цялата страна. Тази мярка се прилага за пръв път от края на Втората световна война насам. Тя позволява на властите "да забраняват свободното движение на хора и превозни средства", да въвеждат зони за сигурност с регламентиран престой и да забраняват "преминаването на всяко лице, което се опитва по някакъв начин да попречи на дейността на обществените власти". Това гласи текстът на специален закон, създаден по време на войната за независимост на Алжир. Той позволява на властите също да разселват хора, да извършват обиск без съдебна заповед и да налагат мерки за контрол над медиите.

С тази мярка, макар да гарантираха, че влизането и излизането от Франция ще бъде запазено, властите поставят на сериозно изпитание идеята за общо Шенгенско пространство. Първият резултат е, че Белгия върна контрола по границата си с Франция.

Освен това иранският президент Хасан Рухани отмени предстоящата си визита във Франция и Италия, а френският президент Франсоа Оланд отмени участието си на срещата на Г-20, която започва днес в южния турски град Анталия. Основен акцент в нея трябваше да бъде и бежанският въпрос. Отделно руският външен министър Сергей Лавров обяви, че атентатите в Париж ще повлияят на започналите отново в събота във Виена преговори за Сирия.

И дългосрочните ефекти

По-тревожни обаче са дългосрочните последствия от атентатите. Тук става въпрос не само за смъртта на много хора, но и за създаването на политически ефект, който ще отеква дълго и на много нива, заяви сутринта в програмата "Тудей" радио на ВВС 4 Питър Нойман, професор по въпроси на сигурността в лондонския King's College.

"Това, което най-много ме тревожи, е че ще станем свидетели във Франция и други европейски страни на поляризация, в която различни екстремисти ще се настроят едни срещу други. Хората от крайната десница ще се опитат да се възползват. Тук става дума за разделяне на обществото", смята Нойман. Според него дори и много по-малки терористични нападения от това на 13 ноември създават подобен политически ефект с непредсказуема верига от реакции.

За разделяне на обществото говори и парижкият блогър Ману Саадия, който обръща внимание на местата, избрани от терористите. Целите в 10-и и 11-и район са именно "местата, които кипят от живот в петък вечер". Там "младите и напредничави фраанцузи се събират за по питие и разговори". "Това е обетованата земя на хипстърите социалисти" от тези квартали, които наскоро избраха за свой районен кмет представител на Зелените, а за кмет на Париж – жена социалистка от семейство на имигранти. "Нападателите, които и да са те, удариха право в сърцето на прогресивния Париж", продължава Саадия. Според него това се потвърждава и от факта, че не са избрали туристическите, буржоазни или консервативни цели по левия бряг на Сена, като Шан-з-Елизе, Нотр дам или министерствата. Посланието се засилва и от последната цел – стадиона, "който е от малкото места във Франция, успяло да въплъти идеята за интеграция във Франция".