Четири идеи, които умряха в Париж

Да, уроците от Ирак и Либия са научени, но уроците от Сирия тепърва ще се изучават.

Втората идея, която атентатите в Париж посекоха, беше именно тази - че Европа може да се изолира от обкръжението си.

Тази идея разбира се, не започна да умира сега. Тя страда от доста време, а бежанската криза беше симптом на крайния стадий на тази "изолационна болест".

Обърнахме ли внимание на атаката в мол в Найроби през 2013 г., много подобна на тази в Париж днес? Обърнахме ли внимание на ставащото в Йемен, където десетки хора загиват ежедневно, част от тях при бомбардировки от външна коалиция, водена от Саудитска арабия?

Бавно и постепенно, светът навлезе в режим на война, а Европа предпочиташе да не забелязва. Постоянна, нискоинтензивна война, която се води на различни места, на хиляди километри едно от друго, но от едни и същи хора с едни и същи слогани, поставящи си различни цели

От години европейците претендират, че пожарът по границите им няма да ги засегне. Войната в Сирия започна през 2011 г., но до пристигането на първите по-сериозни вълни от бежанци, тя беше само някаква екзотична добавка в международните новини. Кристалина Георгиева, когато беше още комисар за хуманитарните кризи, търсеше отчаяно средства за помощ на страни като Йордания, където стотици хиляди бежанци се изсипваха в търсене на спасение. Въпреки всички призиви за "помощ и финансиране" на умерените сили в страните от арабската пролет, тези обещания останаха на думи и потънаха в дебрите на гръцката криза, която ангажира вниманието на ЕС. Дори сега държавите-членки едва успяват да съберат парите, които Европейската комисия иска, за да предостави някакъв адекватен отговор на бежанската вълна. Затварянето на границите ще помогне толкова, колкото би помогнало да затвориш вратата си, когато в града има наводнение.

Досега ЕС беше доволен да играе втора цигулка на САЩ в решаването на конфликти - например да финансира възстановяването на провалени държави. Двете му политики, насочени към съседите -  "Източното партньорство" и "Барселонския процес" (съответно за Източна Европа и Северна Африка) се провалиха зрелищно и почти по еднакъв начин - с войни, хаос, насилие и бежанци. Както Тихомир Безлов отбелязва в свой анализ, дебелата чекова книжка не спира тероризма. Когато си решил да бъдеш "световната Швейцария" и да се пазиш от света, вместо да участваш в разрешаването на проблемите от страх да не те заразят, тогава не трябва да си изненадан, когато пожарът на съседите дойде при теб. Колкото и добри гранични служби да имаш, те няма да те спасят. 

Което ни води до третата идея, която се клати - Шенген. Споразумението със сигурност не изживява най-добрите си дни напоследък. Кризата с бежанците засили недоволството на страните в Западна Европа, които изведнъж видяха Шенген като лесен канал за достъп до тяхната територия на тълпи от хора, идващи от Близкия Изток, Афганистан, Африка и др.

Словения, Австрия, Германия и дори Швеция последователно или наложиха отново проверки по границите си, или предложиха такива. След атаките в Париж, френският вътрешен министър Бернар Казеньов поиска "координирани и системни контроли" по границите между 26-те членки на споразумението. Какво ще се случи с него, ще стане ясно в края на тази седмица, когато вътрешните министри се събират в Брюксел спешно. Но дори преди тази среща е ясно, че в Шенген ще бъдат нанесени промени, които може да се окажат началото на едно по-трудно движение на хора и стоки между европейските граници.

"Daily Telegraph" e прав: това би било грешка за Европа. Марин льо Пен може да твърди, че "без контрол по границите няма сигурност", но истината е, че идеята за единните външни граници е основополагаща за ЕС, а връщането на граничните проверки навсякъде няма да спре тероризма. Повечето от извършителите на терористични атаки в Европа в последните години (Испания, Великобритания, Франция) са местни жители, родени и отгледани на съответната територия, които граничните проверки на Шенген нито ще спрат, нито ще забавят. Тероризмът нито се поражда, нито съществува заради липсата на гранични проверки - те са просто един от много инструменти, които достатъчно убедени хора могат да използват, за да атакуват.

Да, повече контрол по границата ще улови контрабандни мрежи, които сега се възползват от Шенген, но в замяна, Европа ще се лиши от един от основните си поводи за гордост - свободата на придвижване и ще причини нови разходи на бизнеса. Най-големите щети, които тероризмът нанася, извън човешките жертви, са винаги решенията, които правителствата взимат в гоненето на абсолютна сигурност (справка - Патриотичният акт в САЩ).

И стигаме до последната идея, която нито се е родила, нито е умряла сега, но набира сила след всеки такъв ужас. Това е илюзията, че всички човешки животи, навсякъде, струват еднакво. Достатъчно е да погледнете отразяването на западните медии на атаките в Бейрут (най-зловещите от гражданската война в Ливан насам) само часове преди тези в Париж. Да, такова имаше, но въобще не може да бъде сравнявано. Никой монумент не се освети в цветовете на ливанското знаме.

Това има две обяснения. Първото е, че масовото насилие и ежедневния тероризъм на някои места на картата - Ирак, Нигерия, Афганистан, Сирия и околните държави - превърна ужаса там в негласна даденост, на която медиите и хората в западния свят обръщат внимание само при изключително брутални случаи, когато ги засяга пряко или само за малко. Това е тъжно, но правдиво описание на съвременния свят. 

Но като оставим настрана психологическите обяснения, като например културната близост, идентификацията с жертвите, неочакваността на нападението и т.н., има и друга причина медиите (най-вече западните) да отделят такова внимание на Париж. Атаките в Бейрут са зловеща и потресаваща демонстрация, но е съмнително дали ще доведат до качествена промяна в ситуацията на терен. Атаките в Париж, от друга страна, има всяка вероятност да донесат такава. Те вече активизираха Франция да търси нова роля в конфликта с ИДИЛ, а часове след ужаса във френската столица, руският и американският президент седнаха един срещу друг на срещата на Г20 в Анталия, за да стигнат до споразумение, че войната с радикалната групировка е по-важна от въпроса дали Асад ще слезе веднага или след няколок месеца от власт (каквото и да значи тази дума в държава, която на практика вече не съществува). Според първия анализ на Citibank, рискът от терористични атаки и в Близкия изток и в Западна Европа е значително повишен, заедно с възможността за военна интервенция в Сирия, Ирак и Либия. Това е и причината терористите да искат да нанасят удари в сърцето на Запада - защото получават повече гласност и видимост. За добро или за лошо, тези атаки имат повече последствия и променят света ни по-бързо.

Това не носи успокоение на онези, които считат, че западният свят е самодоволен, затворен и арогантен както в действията, така и в страданието си. Това е част от проблема, който Европа има и част от уроците, които трябва да учи.