Защо Китай се спира да смаже протестите в Хонконг

"От една страна, президентът Си Цзинпин не може да позволи това да се проточи прекалено дълго, тъй като преследва китайската мечта да направи Китай отново велик. От друга, трябва да е много внимателен, защото светът гледа дали ще се справи зле с нещата", обобщава дилемата пред Washington Post Уорън Сън от Monash University в Австралия.

"Не слабост, а въздържаност"

Говорител на китайската служба по въпросите на специалния административен район предупреждава протестиращите да не "бъркат въздържането със слабост", да не "подценяват твърдата решимост на централното правителство" и да бъдат сигурни, че опитите им да принудят главния администратор на Хонконг Кари Лам да подаде оставка "няма да доведат до никъде". Той обвинява за провокирането на безредиците западни "антикитайски сили" и "намесващи се задкулисно ръце". И допълва, че "радикалните демонстрации" са довели територията "до ръба на много опасно положение". Запитан от репортери дали може да се намесят китайските военни, говорителят посочва, че Пекин е уверен, че полицията в Хонконг може да възстанови реда.

Ситуацията е следната - макар Народната освободителна армия на Китай да разполага с войски в специалния административен район, не се очаква те да се бъркат в местни въпроси, въпреки че според закона властите в Хонконг могат да поискат помощта им за поддържане на обществения ред. Което означава, че когато Пекин предупреждава, той знае много добре какво говори.

Кари Лам обвинява активисти, че използват проектозакона за екстрадиране като прикритие за истинската си цел, а именно "да унищожат Хонконг". Въпреки че документът бе временно спрян, демонстрантите искат той да бъде напълно оттеглен, настояват за независимо разследване на полицейското насилие и за амнистия на задържаните протестиращи и са категорични, че главният администратор на Хонконг трябва да подаде оставка. Според експерти, цитирани от британската ВВС, до този момент демонстрациите в голямата си част са без лидери и са непредсказуеми, като включват гражданско неподчинение в стил "флашмоб".

Ще влезе ли в употреба "ядрената опция"

Поведението на Китай – настоящото и бъдещето, е важно да бъде разчетено правилно. "През последните няколко дни виждаме много по-категоричен тон, идващ от правителствата в Хонконг и Пекин, което трябва да покаже, че те няма да търпят това вечно. В същото време китайските публични изказвания са много ясни - напълно подкрепят властите и органите на реда в Хонконг и са абсолютно сигурни, че те ще успеят да се справят с положението. Така че не мисля, че има непосредствена вероятност китайците да се намесят директно, защото това би било катастрофа за имиджа им, а и не виждат необходимост от това в момента. В крайна сметка Хонконг не заплашва стабилността и сигурността на Китай. Случващото се е неудобство и Пекин би искал да приключи колкото се може по-скоро, но досега е много търпелив и подозирам, че това търпение още не е достигнало границата си", казва пред "Капитал" Родерик Уай, анализатор от британския институт Chatham House.

Всичко зависи от това как ще се развият събитията в Хонконг. "Ако протестите станат още по-бурни и трудни за овладяване от хонконгската полиция, се отклоняваме в друга посока. А това, което наблюдаваме досега, е, че отиваме все повече към ситуация, в която не сме очаквали, че ще навлезем – не сме очаквали, че демонстрациите ще продължат толкова дълго, нито че ще имат толкова широка подкрепа от хората в Хонконг. Тоест ако ситуацията се промени, китайците ще размислят. Те дават ясно да се разбере, че търпението им не е неизчерпаемо", обобщава Родерик Уай.

"Колко време ще мине, преди да му прикипи на твърдия лидер на Китай – човек, който е свикнал нещата да се нареждат по неговия начин и на когото не е чужда употребата на сила", пита в анализ в. Guardian. И допълва, че този въпрос е жизненоважен, тъй като борбата за бъдещето на Хонконг има символно, политическо и практическо отражение отвъд границите на азиатската страна. Защото смазването на протестите би било триумф за настъпващите сили на глобалния авторитаризъм.

Все пак според Майкъл Дейвис от Woodrow Wilson International Center for Scholars и Виктория Тин-Бор Хуй от University of Notre Dame военната намеса е малко вероятна. "Пекин до голяма степен се е облагодетелствал от т.нар. автономия на Хонконг по формулата "Хонконгците управляват Хонконг". Тази договорка позволи на града да стане водещ финансов център в Азия и важна връзка между китайската и глобалните икономики. Така че Пекин има силен стимул да запази фасадата на тази автономия", твърдят двамата автори в анализ за Foreign Affairs. Те посочват, че китайските власти и без това разполагат с необходимите инструменти, за да държат изкъсо Хонконг - вместо да смазват демонстрациите военно, вероятно ще засилят други репресивни мерки за прекратяване на безредиците, без да подкопават системата, който им служи добре. Така може и да не се стигне до използването на "ядрената опция", а ефектът да е същият.