На ръба

Идващата година едва ли ще бъде добра за демократите

Балансиран и под контрол?    ©  Reuters

Голяма част от първите две години на Джо Байдън като президент бяха изядени от опитите му да създаде консенсус сред конгресмените и сенаторите от собствената си партия. През следващите две години тази задача ще се превърне в нещо още по-сложно, дори невъзможно. След междинните избори през ноември републиканците спечелиха мнозинство, макар и минимално, в Камарата на представителите. Това означава разделено правителство, което ще управлява от 2023 г. до президентските избори през 2024 г. Трудно е да си представим, че от него ще излезе нещо продуктивно.

Някога наличието на председател на Камарата на представителите от една партия и президент от другата не означаваше смъртен акт за всякакви законодателни инициативи. Наскоро обаче ролята на председателя се превърна по-скоро в главен мъчител на президента, отколкото в човек, който да смекчава законодателството - така, както беше с Тип О'Нийл и Роналд Рейгън.

Няма особени причини да се надяваме, че Кевин Маккарти, републиканският наследник на Нанси Пелоси, ще надскочи тези очаквания. Има все по-малко въпроси, по които републиканците и демократите са съгласни едни с други, като изключим общия им скептицизъм към Китай и големите технологични компании. Републиканците, изглежда, са сплотени не толкова от общи визии и политики, колкото от ненавистта им към демократите и техните съюзници в бизнес и културните елити.

Каквото и да не е свършил Байдън до края на 2022 г., едва ли ще бъде свършено и след това.

Важната, но слабо забележима работа на Конгреса като общите гласувания на финансови пакети за отбрана може да продължи. Всичко останало ще се забави неимоверно при разделено правителство. Байдън едва ли ще направи нещо, което да добави към свършеното до края на 2022 г.

Това ще направи демократите още по-изнервени. Прогресивните гласоподаватели се надяваха, че Байдън ще се възползва от контрола на демократите над двете камари на Конгреса и ще наложи нова ера на големи разходи в социалните помощи и борбата с климатичните промени. Президентът имаше някои успехи, но не толкова големи, колкото на някои им се искаше.

Байдън вероятно ще премине към издаването на бързи нови регулации по отношение на замърсяването и големия бизнес като заместител на законодателството. Това едва ли ще задоволи онези в партията, които очакваха "голяма структурна промяна", по думите на сенатор Елизабет Уорън. Това вътрешно напрежение, постоянни разследвания от републиканците в Конгреса и самата му възраст може да накарат много хора вътре в партията на президента да го сметнат за негоден за изборите през 2024 г.

Ако е така, това означава началото на състезание за негов наследник. Дълбокото разцепление, което се появи между по-умерените и по-прогресивните демократи на първичните избори през 2020 г., ще бъде отново на дневен ред. Пререканията между претендентите ще доминират демократическите кръгове през 2023 г. предвид непопулярността на вицепрезидента Камала Харис като потенциален наследник на президента.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved