Какво ще стане, ако Америка спре да плаща дълга си

Една невъобразима хипотеза стана твърде реална

Преговорите между президента Джо Байдън и Кевин МакКарти, републиканският председател на Камарата на представителите, завършиха с принципна договорка, която може да предотврати дефолт по американския държавен дълг

Ексклузивно съдържание от The Economist

Преговорите между президента Джо Байдън и Кевин МакКарти, републиканският председател на Камарата на представителите, завършиха с принципна договорка, която може да предотврати дефолт по американския държавен дълг © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Американската конституция отрежда на Конгреса законодателната власт. През следващите дни политическият орган може да придобие и метафизическа сила: да трансформира напълно немислимото в твърда реалност. Ако не успее навреме да повиши тавана на американския дълг, Конгресът може да доведе страната до първия ѝ суверенен дефолт в съвременната история. Срив на фондовите пазари, скок на безработицата, паника в цялата глобална икономика - всичко това вече е в полето на възможното.

Как ще се случи това е ясно. Америка има време приблизително до 1 юни да повиши лимита на дълга си - политически определения таван на общите брутни федерални заеми, който в момента е 31.4 трлн. долара - или ще ѝ свършат парите, с които да покрива задълженията си: от заплати за военните до чекове за пенсионерите и обслужване на облигационни плащания.

Епизод пореден от сагата с дълга

Страната и в миналото се е сблъсквала с подобни крайни срокове, което успокоява наблюдателите, че в последния момент тя отново ще повиши лимита на дълга си. Но нейните политици са по-неотстъпчиви, отколкото при предишни противопоставяния. Републиканският председател на Камарата на представителите Кевин Маккарти настоява за драстични съкращения на разходите, за да запази своето тясно, войнствено мнозинство. Предложението на републиканците през 2024 г. някои федерални разходи да се върнат на нивото от 2022 г. би представлявало приблизително 25% намаление в реално изражение, което почти ще унищожи законодателните постижения на президента Джо Байдън за инвестиции в зелена енергия и може да хвърли икономиката в дълбока рецесия.

Очаквано, това не е работещ план за демократите, които освен това се противопоставят на исканията на републиканците за затягане на изискванията за получателите на социални помощи. Преговорите се провалиха няколко пъти през последната седмица, преди да бъде постигната договорка. Сложността се допълва от намесата на Доналд Тръмп, който отбеляза, че последствията от това Америка да фалира "може да не са нищо особено" - знак на безразличие, който насърчи републиканците. Цялостното спокойствие на фондовите борси през последния месец отразява всеобщото мнение сред инвеститорите, че в крайна сметка ще бъде постигнат компромис. Това може да се окаже прибързано. Освен това всяко споразумение може просто да удължи тавана на дълга само с още година или две, което означава, че вероятно Америка за пореден път ще се окаже в същата каша.

План Б

Министерството на финансите в сътрудничество с Федералния резерв има резервен план, ако Конгресът не повиши тавана на дълга. Известен като "приоритизиране на плащанията", той би предотвратил неизпълнение чрез плащане на лихви по облигации и допълнително орязване на други задължения. Но поставянето на притежателите на облигации пред пенсионерите и войниците би било неприятно и може да се окаже неустойчиво. Нещо повече, приоритизирането ще разчита на продължаващи редовни аукциони, които да заменят падежиращите държавни облигации. Няма гаранция, че инвеститорите ще се доверят на такова нефункционално управление. С всеки изминал ден американският фалит ще се очертава като все по-сериозен риск.

Дефолтът може да дойде в две форми - кратка криза или по-дълга. Въпреки че последствията и от двете биха били пагубни, второто би било много по-лошо. Така или иначе Фед ще играе решаваща роля в удържането на последиците; тази роля обаче се свежда до ограничаване на щетите. Независимо от действията на централната банка всеки пазар и икономика по света ще почувстват болката.

Америка е най-големият пазар на държавен дълг в света: с 25 трлн. долара облигации в ръцете на обществото, той представлява около една трета от целия глобален пазар. Държавните ценни книжа се разглеждат като най-добрия безрисков актив, който предлага гарантирана възвращаемост за корпоративни парични мениджъри, други правителства, големи и малки инвеститори; и като основа за ценообразуване на други финансови инструменти. Те стоят в основата на ежедневните парични потоци. Краткосрочното "репо" кредитиране в Америка на стойност около 4 трлн. долара на ден, което е свежата кръв на световните финансови пазари, до голяма степен се осъществява, като използва трежърита за обезпечение. Цялата тази инфраструктура ще бъде поставена под съмнение.

Денят X

По дефиниция неизпълнението първоначално би представлявало краткотраен разрив. Служител на Фед казва, че то би наподобявало ликвидна криза. Да приемем, че правителството просрочва задълженията си по бондове и облигации, дължими след "датата Х", когато му свършат парите (по изчисления на Министерството на финансите това е 1 юни, или може би малко след това, в зависимост от данъчните постъпления). Търсенето на дълг с по-късен падеж може да остане стабилно благодарение на допускането, че Конгресът скоро ще се вразуми. Всъщност вече се вижда как ще изглежда разминаването. Съкровищните бонове с падеж през юни в момента имат годишна доходност около 5.5%; тези през август са по-близо до 5%. Тази разлика вероятно рязко ще се разшири в случай на неизпълнение. Цената на застраховката срещу дефолт на американския държавен дълг, измерена чрез суапове за кредитно неизпълнение, рязко скочи през последните няколко месеца до рекордно високо ниво.

Ролята на Фед

Първо, Федералният резерв ще третира просрочените ценни книжа така, както третира обикновените, като ги приема за обезпечение за заеми от централната банка и потенциално дори директно ги купува. На практика Федералният резерв ще заменя обезценения дълг с добър дълг, приемайки, че правителството ще извърши плащане по неизпълнените ценни книжа с известно забавяне. Въпреки че през 2013 г. председателят на Федералния резерв Джером Пауъл описа подобни стъпки като "отвратителни", той също каза, че "при определени обстоятелства" би ги приел. Федералният резерв внимава както да се не въвлече в политически спор, така и да не предприеме действия, които, изглежда, пряко поддържат федералния дефицит. В крайна сметка обаче желанието му да предотврати финансов хаос почти със сигурност ще надделее над тези опасения.

Отговорът на Фед би създал парадокс. Доколкото неговите действия успеят да стабилизират пазарите, те ще намалят необходимостта политиците да правят компромиси. Освен това управлението на финансова система, отчасти базираща се на неплатени ценни книжа, би донесло предизвикателства. Системата за сетълмент на трежърита Fedwire е програмирана да заличава книжата след изтичане на падежа. Министерството на финансите заяви, че ще се намеси и ще удължи оперативните падежи на просрочените ДЦК, за да гарантира, че ще могат да се прехвърлят. Въпреки това е лесно да си представим как тази импровизирана система в един момент се разпада. Най-малкото инвеститорите биха поискали по-висока лихва, за да компенсират риска, което ще доведе до затягане на кредитните условия на световните пазари.

Ударни вълни

Както и да се развие този процес, Америка вече ще е в плен на екстремни фискални ограничения. Правителството няма да е в състояние да заема пари, което означава, че ще трябва да съкрати разходите с разликата между текущите данъчни приходи и разходи - еднократно намаление от около 25%, според анализатори от тинк-танка Brookings Institution. Изследователската фирма Moody's Analytics изчислява, че непосредственият ефект от фалита ще е свиване на американската икономика с близо 1%, а нивото на безработица ще се повиши от 3.4% на 5%, оставяйки около 1.5 млн. души без работа.

В сценария на кратка криза Конгресът ще отговори, като повиши тавана на дълга, което ще позволи на пазарите да се възстановят. Неизпълнение, което продължава няколко дни, би било петно върху репутацията на Америка и вероятно би предизвикало рецесия. Но все пак с умело управление това няма да е кошмарно.

По-продължително неизпълнение би било по-опасно. Марк Занди от Moody's го нарича потенциален "момент на TARP", визирайки есента на 2008 г., когато Конгресът първоначално не успя да приеме Програмата за облекчаване на проблемни активи (TARP) за спасяване на банките, което остави световните пазари да се сринат. Продължаващ провал да се вдигне таванът на дълга дори след настъпване на неизпълнение може да има подобно въздействие.

The Council of Economic Advisers, агенция към Белия дом, изчислява, че през първите няколко месеца на неизпълнение фондовият пазар ще се срине с 45%. Moody's смята, че ще падне с около 20%, а безработицата ще се увеличи с пет процентни пункта, което би означавало някъде около 8 млн. американци да загубят работата си. Правителството, ограничено от тавана на дълга, няма да може да отговори на спада с фискални стимули, което ще задълбочи рецесията. Политическата динамика е трудна за предвиждане, но няма да е приятна.

Лавина от понижения на кредитни рейтинги би допълнила тези проблеми. През 2011 г., по време на предишен конфликт за тавана на дълга, агенцията Standard & Poor's понижи рейтинга на САЩ до ниво под най-високия ѝ рейтинг ААА. След фалит рейтинговите агенции ще бъдат под огромен натиск да направят същото. Това може да доведе до неприятна верижна реакция. Рейтингите на институциите, зад които стои американското правителство, включително ключовия източник на ипотечно финансиране Fannie Mae, също ще бъдат понижени, което ще доведе до по-високи лихви по ипотечните кредити и ще подбие изключително важния имотен сектор. Доходността на корпоративните облигации ще скочи, докато инвеститорите търсят кеш. Банките ще отдръпнат кредитирането. Паниката ще се разпространи.

Ще има странни, непредсказуеми обрати. Валутите на страните в неизпълнение обикновено страдат. В случая с Америка инвеститорите може първо да се насочат към долара, виждайки го като убежище от кризата, както обикновено се случва. В Америка хората може да насочат депозитите си към "твърде големите да фалират" банки, вярвайки, че каквото и да се случва, Фед ще застане зад тях. Но всеки знак на устойчивост ще носи огромно предупреждение: Америка ще е нарушила доверието, което светът отдавна ѝ гласува. Въпросите за алтернативите на долара и на американската финансова система ще придобият спешност. Вярата, веднъж унищожена, не може лесно да бъде възстановена.

// От "Капитал"

Какво договориха Байдън и Маккарти?

В неделя вечерта преговорите между президента Джо Байдън и Кевин МакКарти, републиканският председател на Камарата на представителите, завършиха с принципна договорка, която може да предотврати дефолт по американския държавен дълг, ако събере необходимата подкрепа в Конгреса. "Споразумението представлява компромис, което означава, че не всеки получава това, което иска", каза Байдън. Сигналите са, че умерените среди в двете партии са готови да одобрят сделката, докато по-крайните фракции както сред демократите, така и сред републиканците, са недоволни от споразумението.

Замразяване на тавана. Според сделката таванът на дълга няма да бъде повишен, а на практика ще бъде замразен до 2025 г. Това ще позволи на американското правителство да взима още заеми и да обслужва задълженията си до малко след президентските избори през ноември 2024 г.
Ограничаване на разходите. Разходите на федералното правителство, различни от тези за отбрана, ще бъдат замразени през 2024 г., а през 2025 г. могат да нараснат едва с 1%. Така републиканците не получават значителното орязване на харчовете, за каквото настояваха, но все пак определят ограничаването им като значително постижение.
Социални програми. Сделката предвижда по-строги критерии за получаване на помощ по програмите за справяне с бедността, по искане на републиканците, макар победата им в тази сфера да е частична.
Енергетика. Сделката запазва данъчните кредити за чиста енергия по Закона за намаляване на инфлацията, които републиканците искаха да премахнат. Новият момент е съгласието за облекчаване на правилата за разработване на енергийни проекти - както такива за възобновяема енергия, така и за изкопаеми горива.