Русия въвежда извънреден данък, за да събере 300 млрд. рубли от олигарсите

Войната в Украйна продължава да създава финансови проблеми на Кремъл

На фона на рецесията в еврозоната през първото тримесечие на 2023 г. Путин обеща икономиката да нарасне с 1.5-2%, макар да призна, че бюджетните разходи дълбаят дупка в бюджета и правилата за финансова дисциплина вероятно ще трябва да бъдат коригирани

Ния Раденкова

На фона на рецесията в еврозоната през първото тримесечие на 2023 г. Путин обеща икономиката да нарасне с 1.5-2%, макар да призна, че бюджетните разходи дълбаят дупка в бюджета и правилата за финансова дисциплина вероятно ще трябва да бъдат коригирани © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Русия въвежда извънреден данък върху големите компании, за да събере около 300 млрд. рубли (3.2 млрд. евро) от олигарсите, тъй като войната в Украйна продължава да създава финансови проблеми на Кремъл. Предложеният данък, описан в проектозакон, представен миналата седмица, ще изисква руските компании, които от 2021 г. насам реализират печалби в размер на над 1 млрд. рубли почти (11 млн. евро) годишно, да плащат еднократен данък в размер до 10% от печалбите, съобщава Financial Times.

Новият закон идва на фона на нарастващите бюджетни разходи, а руският президент Владимир Путин заяви по време на международния икономически форум в Санкт Петербург, че правилата за финансова дисциплина вероятно ще трябва да бъдат коригирани. Освен това Путин обеща икономиката да нарасне с 1.5-2%, а бюджетният дефицит от 42 млрд. долара от началото на годината се дължи основно на преизпълнението на планирани разходи.

Един от високопоставените служители на кабинета твърди, че идеята за данъка е дошла от самите компании, които са осъзнали, че през периода са реализирали "гигантски" печалби, които трябва да бъдат обложени по подходящ начин. Този ход е част от поредица мерки за укрепване на държавните финанси, след като намаляващите приходи от петрол заради наложените западни санкции и рязкото увеличаване на разходите за отбрана, свързани с войната, доведоха до бюджетен дефицит от 3.41 трлн. рубли от началото на годината.

Държавен натиск

Въпреки че парите няма да отидат директно за финансиране на инвазията на президента Путин в Украйна, новият данък показва нарастващото влияние на руската държава върху големия бизнес, тъй като тя укрепва контрола си върху икономиката.

Най-големите руски металургични, минни и химически компании се отказаха от плановете за подобен извънреден данък през 2018 г., който щеше да събере допълнителни 7.5 млрд. долара за социални разходи, след като цените на акциите им се сринаха.

Данъкът ще е еднократен и ще е в размер до 10% от печалбите.

Първият заместник министър-председател Андрей Белоусов, който е движещата сила на двете инициативи, заяви, че руските олигарси доброволно са се отказали от печалбите си в знак на патриотичен жест.

"Ще ви кажа една голяма тайна: идеята за този данък от 300 млрд. рубли дойде от бизнеса, а не от държавата, заяви Белоусов пред руския бизнес вестник РБК в интервю. Те са умни и добре информирани. Те разбират, че имат колосални свръхпечалби за 2021 и 2022 г., просто гигантски."

Но плановете се оказаха спорни сред руските олигарси, които в продължение на месеци лобираха за смекчаване на мярката.

"Не разбирам идеята...Ако ви трябват пари, просто вдигнете данъците", заяви пред Financial Times един от олигарсите, които вероятно ще бъдат засегнати от данъка. "Имам чувството, че [Путин] за пореден път е надхитрил всички, включително и себе си."

Русия започна да обсъжда новия данък, който според анализатори вероятно ще засегне най-силно металургията и торовата промишленост, по-рано тази година, след като западните санкции за първи път започнаха да намаляват приходите на страната от износ на петрол. Новият данък ще засегне и най-големия кредитор в Русия - държавната Сбербанк. През април нейният главен изпълнителен директор Херман Греф оцени потенциалния принос на банката към извънредния данък на 10 млрд. рубли, което представлява повече от 3% от общия размер на данъка.

"Ще ви кажа голяма тайна: идеята за тези 300 млрд. рубли [3.2 млрд. евро] дойде от бизнесите, не от държавата."

Андрей Белоусов, вицепремиер на Русия

Въпреки че повечето руски олигарси са подложени на западни санкции, много от техните индустриални и селскостопански конгломерати са избегнали ограниченията благодарение на важната роля, която играят в глобалните вериги за доставки.

Тимур Нигматулин, анализатор в руската инвестиционна компания Finam, заяви, че очаква новите плащания да бъдат "непрозрачни" за външните наблюдатели, за да се сведе до минимум рискът компаниите да бъдат санкционирани за подкрепа на войната.

В очевиден опит да избегне това финансовият министър Антон Силуанов заяви, че Русия ще похарчи допълнителните приходи за семейства с деца. Кремъл желае да се възползва от печалбите, които много от нейните износители на суровини са реализирали преди влизането в сила на западните санкции, които са помогнали за стабилизирането на руската икономика, но не са намерили пълно отражение в публичните финанси.

Износителите на петрол и газ, които осигуряват около 45% от приходите на руския бюджет, вече са изправени пред допълнителни данъци, за да компенсират недостига. "Газпром" изплати еднократен дивидент в размер на 21 млрд. долара миналата година на фона на рекордни печалби и ще плати допълнително 1.8 трлн. рубли през следващите три години като нов данък върху износа на газ.