Защо токът за бита няма да поскъпва, а парното скача с 30-40%

Как се определя цената на тока

За разлика от бизнеса, битовите потребители в България все още получават електроенергията по регулирани цени. Това означава, че Комисията за енергийно и водно регулиране избира най-евтините производители на ток и ги задължава да продават част от енергията си по определени от нея тарифи. Така свръхпечалбите, каквито виждаме сега на борсата, са изначално премахнати.

Всъщност истината е, че за повечето от българските електроцентрали няма никаква или е налице твърде малка промяна в разходите за производство. Или казано по друг начин, това, че енергията се търгува на борсата на два-три пъти по-високи цени от преди година, не означава, че себестойността на тока се е повишила. Просто сделките се заключват на най-високата постигната стойност, която заради войната и нарушените доставки на газ е екстремно висока. И това генерира огромни печалби за въпросните електроцентрали. Например АЕЦ "Козлодуй" продължава да произвежда ток на около 60 лв./мВтч, но го продава за над 400 лв./мВтч на борсата.

Объркването със стряскащите проценти увеличение на цените идва оттам, че първо различните производители на електроенергия, разпределителните и снабдителните дружества изпращат в КЕВР своите заявки - казват какви цени искат, без обаче да се съобразяват с общия поглед върху пазара. Именно от тези заявки идват и обявените в медиите 20-30% скок на цените на тока.

Регулаторът обаче действа по друг начин. Първо, за да формира съответната цена на самата електроенергия, той прави микс от тока на най-евтините производители, за да подсигури нуждите на домакинствата. В случая за година са нужни около 12 млн. мВтч. От тях КЕВР е преценила, че 5 млн. мВтч ще дойдат от АЕЦ "Козлодуй" на цена 60.96 лв./мВтч. Още малко над 1 млн. мВтч ще осигурят ВЕЦ-овете на НЕК при цена 80.98 лв./мВтч. Малките ВЕИ, които все още продават директно на НЕК, ще дадат още 350 хил. мВтч на средна цена 205.91 лв./мВтч. Останалите 5.7 млн. мВтч ще се допълнят от т.нар. американски централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица 3" при средна цена около 350 лв./мВтч. Впрочем тук е добре да отбележим, че и без никакви компенсации цените на тока от тези централи, които преди време бяха наричани скъпи, сега са много по-ниски от борсовите. И реално помагат за това българските домакинства да имат по-евтин ток.

Така миксът на НЕК, определен от КЕВР, ще има средна стойност 212 лв./мВтч с включена добавка за самата Национална електрическа компания. От тук регулаторът включва Фонда "Сигурност на електроенергийната система", който се пълни от продажбата на национални квоти CO2, и понижава цената на микса до 81.9 лв./мВтч.

Имено това е новата цена на електроенергията, която ще се прилага след 1 юли (възможности са малки корекции при окончателното гласуване). За сравнение - сега действащата е 108.37 лв./мВтч. Или ефективно цената на тока за бита ще се понижи с близо 25%.

Тук обаче идва второто действие на КЕВР при определяне на крайната тарифа за електроенергията на бита - мрежовите такси. Това са парите, които се начисляват от Електроенергийния системен оператор и разпределителните дружества на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про" за пренос на енергията от централите, през цялата територия на страната, вътре в градове и селата, та чак до домовете на хората. За тази услуга на пръв поглед пак не би трябвало да има промяна в разходите, тъй като не зависи от външни фактори. Но това не е така. Операторите на мрежите имат т.нар. технологични загуби - около 10% от пренесената енергия се губи по мрежата и ако например от АЕЦ "Козлодуй" тръгнат 2000 мегавата към София, до столицата ще стигнат само 1800 мВт. Останалите 200 мВт трябва да бъдат закупени от борсата на съответните цени за деня. При средно 400 лв./мВтч за месец май това прави по 80 хил. лв. на час само за покриване на описания пример. При 12 млн. мВтч на година, които са нужни на домакинствата може да се предположи, че технологичните загуби ще са около 1.2 млн. мВтч. При сегашните борсови цени това прави половин милиард лева.

За да компенсира тези разходи, КЕВР ще повиши цените на пренос и достъп до мрежата. Това повишение до голяма степен ще неутрализира ефекта от понижаването на цената на самата електроенергия. И в крайна сметка пълната цена на електроенергията за бита (самият ток и мрежовите такси) ще се повиши с 3-4% спрямо сегашната. Което реално няма да бъде усетено - средногодишните месечни сметки за ток в страната са около 50 лв., което означава, че увеличението ще е най-много с 2 лева.

При парното не е така

Съвсем различна е ситуацията при топлофикациите. Повечето от тях работят на природен газ и са пряко зависими от цените му. Затова бяха поискали и повишаване на цените с до 330% - в "Топлофикация Велико Търново". България няма собствен добив на газ и съответно КЕВР няма какво да направи. Но и тук има детайли.

Освен парно и топла вода топлофикациите произвеждат и електроенергия, за която получават специални премии. С други думи - имат нещо като бонус за това, че са "ефективни", работят като когенерации. Точно чрез този "бонус", изплащан пак през Фонда "Сигурност на електроенергийната система", се получава и компенсацията за скъпия газ и туширането на цените на парното и топлата вода.

Така например, вместо цената на топлинната енергия на "Топлофикация Велико Търново" да се увеличи над три пъти до 464 лв./мВтч, КЕВР ограничава скока до 156 лв./мВтч, но пък увеличава премиите за изкупуване на електроенергията до 390 лв./мВтч. По този начин дружеството пак ще получи съответните приходи, но те няма да бъдат платени от крайните потребители, а от ФСЕС и продажбата на въглеродни квоти. Тъй като бюджетът на фонда все пак е ограничен, регулаторът насочва съществена част от него към крайната цена на тока, който ползват всички, и каквото остане - дава на топлофикациите, които са само в няколко големи града в страната.

Поглед в бъдещето

С голяма доза сигурност може да се каже, че още тази зима за домакинствата ще бъде много по-изгодно да се отопляват с климатици вместо с парно или природен газ. Какъвто и да е развоят с войната в Украйна, цените на природния газ и петрола трудно ще се понижат значително преди следващото лято. От друга страна, токът ще остане на сегашните си нива поне до 30 юни 2023 г., докато заедно с инфлацията и доходите на населението ще тръгнат нагоре. Което ще направи електроенергията още по-достъпна.

Освен това при тока има реални възможности за скорошно понижение на цените. С пускането на новите мощности от ВЕИ - най-вече соларни панели за собствените нужди на бизнеса, предлагането ще превиши търсенето. С последните промени в законодателството, които парламентът прие миналата седмица, този процес значително ще се ускори. А с реализацията и на по-големите проекти за соларни и вятърни централи както в България, така и в региона някъде към 2025 г. електроенергията ще е поне два пъти по-евтина от сега.