С 600 млн. лв. газохранилището "Чирен" става най-голямото на Балканите

Българското хранилище "Чирен" е с капацитет 550 млн. куб.м, което е достатъчно да покрие 17-20% от годишното потребление на страната.

През последните 10 години постоянно се говори за неговото разширение, така че да има двойно по-голям капацитет и съответно да дава по-голяма сигурност, но напредъкът беше бавен. Процесът по построяването на нов газопровод, свързващ "Чирен" с националната газопреносна мрежа, и удвояване на капацитета на съхранение и изпомпване беше допълнително забавен от заради пандемията и борбата между различни изпълнители в съда. През миналата седмица обаче най-накрая беше подписан договор за разширение на надземната част и построяването на нова компресорна станция между държавния газов оператор "Булгартрансгаз" и консорциум около "Главболгарстрой". Това е изключително важен момент, защото показва, че всички административни пречки за разширението са в миналото, обжалванията са приключили и съвсем скоро ще може да се започнат ремонтните дейности на място.

Подземната част, която включва построяването на 13 нови сондажа, е възложена на консорциум около "Атоменергоремонт" - фирма, близка до Христо Ковачки, която си поделя строежа на новото съоръжение с ГБС. Тази част на проекта носи също огромна важност, защото именно от нея ще зависи гъвкавостта на съоръжението, изпомпването и нагнетяването.

Общо целият проект за "Чирен" е за почти 600 млн. лв., като се очаква да бъде напълно готов след две години.

Чирен на квадрат

Проектът "Чирен" беше обявен за приоритетен за газовата диверсификация в Югоизточна Европа още преди години от Брюксел, тъй като ще увеличи капацитета за съхранение от 0.55 млрд. куб.м на 1 млрд. куб.м и може да се използва не само от местни, но и от регионални търговци. Именно затова проектът получава и грант 78 млн. евро от Механизма за свързана Европа. Останалите средства вероятно ще се осигурят от БЕХ и от собствени средства на държавния газов оператор, който завърши третото тримесечие на 2022-а с над 300 млн. лв. касови наличности. Проектът получи статут на приоритетен и в рамките на инициативата "Три морета".

Новият проект ще бъде вързан и към Балкански (Турски) поток Фотограф : Цветелина Белутова

Историята обаче започва през 60-те години на миналия век, когато хранилището е било газово находище. От него навремето са добити 2.8 млрд. куб.м природен газ в рамките на десет години. Точно затова с определени технологии сега капацитетът му за съхранение може да се увеличи до над 1 млрд. куб.м.

В момента потреблението на природен газ на България е около 3 млрд. куб.м, като две трети от него е през зимата заради топлофикациите и няколко големи завода. Фактически след разширението хранилището ще може да покрива половината от зимното потребление в страната, което в ситуации като сегашната би улеснило значително нещата.

В момента газохранилището има осем руски компресорни станции - четири от 70-тe и четири от 80-те години на миналия век. Те вдигат налягането на постъпващия природен газ и така горивото тръгва към подземните 24 сондажа за нагнетяване. След модернизирането ще се добавят 10 нови сондажа и три наблюдателни. По този начин ще се увеличи и работният капацитет. Сега той е максимално до 4.5 млн. куб.м на ден и реално при криза - както стана при спирането на доставките на газ от Русия, хранилището може да задоволи само една трета от нуждите на страната, дори да е пълно догоре с газ. Просто няма как да се изпомпва достатъчно бързо съответното количество. След модернизацията ще могат да бъдат достигнати 8-9 млн. куб.м капацитет на нагнетяване и 10 млн. куб.м на добив при среднодневни зимни нужди 13 млн. куб.м.

От "Булгартрансгаз" казват, че след началото на войната в Украйна поддържането на руската апаратура в хранилището става все по-трудно заради ситуацията с Русия, като заявиха надежди, че след като бъде изградена новата компресорна станция, тя ще работи паралелно със старите в рамките на 1-2 години, преди да поеме изцяло дейността по нагнетяване, и няма да има такива зависимости.

Драма с поръчките

Работата по разширението на "Чирен" всъщност трябваше да започне още миналата есен, но в средата на юни 2022 г. проектът бе спрян от "Булгартрансгаз" заради промяна в параметрите и включването на допълнителния газопровод до с. Бутан, свързващ газовото хранилище с националната газопреносна мрежа.

На въпрос какво най-много забави проекта в последните години директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов заяви, че лоша шега е изиграла пандемията, тъй като се е разчитало на чужда компания да извърши сеизмиката на място. "Те просто изоставиха оборудването си не се върнаха две години", заяви още той. Освен техническото забавяне много бавно се движеше проектът административно, като няколко пъти бяха пускани обществените поръчки, след това спирани, а когато бяха обявени победители, загубилите започнаха да обжалват пред Върховния административен съд.

В крайна сметка трите търга изглеждаха по следния начин: за надземната част с прогнозна стойност 300 млн. лв., което включва построяването на нова компресорна станция; за подземната част за 133 млн. лв. и газопровода до с. Бутан за 84 млн. лв.

Изборът на изпълнители обаче беше забавен с няколко месеца заради обжалване от страна на някои от участниците. Най-шумно се възпротиви чешкото обединение "Дженаралел енд Еменди газ" (формирано от две фирми - "ДС инвест" и "КБ систем"), което публично обяви, че наличието на три отделни поръчки е нелогично и би могло да доведе до корупция, защото и трите части от проекта са повсеместно свързани и трябва да се работи заедно с другите изпълнители. По този начин реално чужди фирми не бяха допуснати до края.

В крайна сметка на 20 януари беше подписано споразумение с обединението "Тех енерджи експанжън", в което влизат "Главболгарстрой", дъщерното ѝ "Главболгарстрой интернешънъл", "Протрейсинг", както и полското дружество "Техмадекс". Поисканата цена е малко под прогнозната - 298 млн. лв. Оборудването ще се достави от американските компании "Солар Търбайнс Юръп" и "Ханиуел".

Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов и генералният мениджър на "Главболгарстрой холдинг" Калин Пешов при подписване на споразумението Фотограф : Цветелина Белутова

Все още договор липсва за подземната част, която трябва да се строи от консорциума "Атоменергоремонт" - "Чирен дрилинг 2022", в който влиза още "Ай Ей Ем билд". Интересно е, че при прогнозна цена на обществената поръчка 133 млн. лв. офертата на близка до Ковачки фирмата е 199 млн. лв. Но според Малинов това не е проблем, защото поръчката е била с индикативна прогнозна стойност, а не с максимална. Така е можело повече компании да участват и да предложат реални оферти за изпълнение, които включват и самото проектиране. Очаква се споразумението да бъде подписано съвсем скоро също.

Все още предстои да бъде обявено и кой ще строи газопровода до с. Бутан, който свързва газовото хранилище с мрежата. Вероятно това ще стане до края на този месец. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов обаче заяви, че "проектът също така предвижда да бъде включен към "Балкански поток" ("Турски поток)". Това е интересно, защото тръбата е с почти напълно запазени от "Газпром" капацитети и подобна връзка ще служи на руската компания да балансира потоците.

Интерес към Чирен

Един от най-важните моменти е, че след като бъде приключен ремонтът и бъде въведена новата компресорна станция, хранилището ще може да работи в реверсивен режим и ще може бързо да реагира, в случай че трябва да се нагнетява газ през зимата или да се добива такъв през лятото, което е нетипично. До момента само една от функциите беше възможна и до голяма степен това е причината работата в "Чирен" през годината да е разделена на две - 6 месеца се нагнетява и 6 месеца се добива.

Така "Чирен" ще предизвика повече интерес от страна на газовите доставчици и ще стимулира търговията, особено след пускането на газовата връзка с Гърция. За момента единствената "конкуренция" са хранилищата в Румъния.

Мястото, където ще бъде построена новата компресорна станция, надземната част на проекта е в размер на 300 млн. лв. Фотограф : Цветелина Белутова

По време на подписването на споразумението беше заявено, че няколко държави вече са заявили интерес след 2025 г., когато се очаква да завърши ремонтът, да запазят капацитети. Сред тях са Гърция и Северна Македония. Също така освен българския доставчик "Булгаргаз" още 11 компании имат нагнетени количества в хранилището.

По думите на Малинов е напълно възможно да се пристъпи и към дългосрочна продажба на капацитет от разширеното хранилище. По този начин инвестицията ще може да се възстанови по-бързо.

Какво правим със скъпия газ

Един от най-противоречивите казуси в момента обаче е какво ще се прави с наличния газ в хранилището. В предишни години подобен проблем би бил немислим, тъй като количествата се изчерпват почти напълно до април. Но не така стоят нещата сега.

"В момента в "Чирен" има около 450 млн. куб.м нагнетен газ", заяви Малинов. Това е над 80% запълняемост. Проблемът не е, че имаме газ, а че нагнетеният газ е изключително скъп - купуван е миналата есен, когато борсовите цени бяха много високи. Дори по средата на отоплителния сезон се правят опити той да не бъде използван, защото употребата му би увеличила средната цена на микса през съответния месец.

До абсурдната ситуация се стигна, тъй като през ранната есен всички държави трябваше да спазят директивата на Брюксел за нагнетяване над 80% до 30 септември, за да може да се посрещне зимният сезон. Така в момента средната цена на нагнетения газ по данни на "Капитал" е 120 евро/мВтч, докато цените на спот пазара сега са около 60 евро.

Нагнетените количества нa доставчика "Булгаргаз" към момента са 200 млн. куб.м, които трябва по някакъв начин да бъдат използвани в следващите два месеца.

Една от добрите новини е, че в процеса на обновяване на хранилището то няма да спира работа, а ще продължи да функционира. А това е важно, за да може страната да се подготви за следващата зима.