Нови проекти и блокада при въглищата: какво става с Плана за възстановяване

Служебният кабинет не е започнал официално предоговарянето, а 1.6 млрд. лв. за въглищните райони може да бъдат отписани през юни

Страхът от протести и от синдикатите доведе служебния кабинет до предоговаряне на Плана, въпреки, че България ще изпълни така или иначе поетите в него ангажименти по пазарни причини

Моника Върбанова

Страхът от протести и от синдикатите доведе служебния кабинет до предоговаряне на Плана, въпреки, че България ще изпълни така или иначе поетите в него ангажименти по пазарни причини © Юлия Лазарова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

България не е уведомила официално Европейската комисия за решението си за предоговаряне на плана за възстановяване.
В момента се договарят нови енергийни проекти на стойност 500 млн. евро по линия на RepowerEU.
До юни трябва да се разреши въпросът с плановете за преход от въглища на Кюстендил, Перник и Стара Загора, иначе рискът за загубата на над 1.6 млрд. лв. за тези региони значително се увеличава.

Докато в новия парламент се борят да съставят правителство и да одобрят бюджет, въпросът за европейските пари остава в сянка. А там сроковете стават все по-близки и проблемни.

Миналата седмица в предаването "Лице в лице" по БТВ вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов заяви, че България смята да предложи алтернатива на изискването за 40% по-малко CO2 емисии от въглищните централи, договорени в одобрения План за възстановяване и устойчивост.

От източници в Европейската комисия "Капитал" потвърди, че България още дори не е уведомила официално изпълнителния орган на ЕС, че смята да предоговаря плана си. В края на март служебният енергиен министър Росен Христов беше на посещение в Брюксел, но очевидно е имало само неформални разговори по темата. Според източници от комисията, за да се приеме за официално нотифициране, правителството трябва да поиска замяната на конкретен текст от споразумението с друг, обосновавайки се защо това е нужно. След това започва да тече формалното време за преговори.

В Брюксел силно се надяват на развитие по темата в спешен порядък, защото България изостава твърде много не само със заложените реформи, но и с изпълнението на проектите по плана, което значително намалява вероятността да успее да усвои всички средства в срок. Още през януари страната трябваше да поиска втория транш от ЕК. За 2023 г. има още едно заложено плащане през втората половина на годината, което почти сигурно няма да се случи.

Но това не е всичко. България изостава драматично и с други важни планове - тези за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил, които трябва да отключат над 800 млн. евро само в рамките на тази година. За да имат техническо време да се одобрят от ЕК те трябва да бъдат подадени до края на юни, а към момента няма изгледи, че това може да се случи.

Нови проекти, но тихо

За да не се лишава от временните свръхпечалби от ТЕЦ-овете и да не ядосва синдикатите преди избори, служебният кабинет се зае с предоговаряне на плана. Пет месеца по-късно обаче очевидно нещата са в застой. Според източници от ЕК официална нотификация за отваряне на преговорите по плана няма, въпреки че беше обявено от страна на София, че това ще стане до края на март.

"На всеки две седмици разговаряме с ЕК. Докъде стигнахме? Решението на парламента беше да предоговорим частта за въглищните централи. Първата стъпка беше най-важната - да убедим, че не е било възможно да намалим емисиите си с 10% през изминалата година, смятам, че тази част я свършихме", коментира Пеканов пред БТВ.

България обаче ще е изпълнила изискванията на плана дори в настоящия му вид дори преди 2026 г. След пика заради войната в Украйна въглищните мощности отново вървят към залез, със спадащо производство и растящи разходи. Технологията също става неконкурентна на базата на модернизацията и декарбонизацията при съседите ни. След няколко години централите и мините ще започнат да затварят неизбежно и 40-те процента намаление на емисиите ще са налице. Европейската комисия отлично разбира това. Знаят го и българските управници, но в името на електоралната подкрепа правят или поне говорят друго.

Според източниците на "Капитал" в момента се обсъжда единствено включването на нови проекти за зелена енергия по линия на Repower-EU - планът на ЕС за намаляване на зависимостта от руски енергийни доставки и изкопаеми горива в кратки срокове. Интересно е, че за проектите, които служебният кабинет иска да вкара в плана, липсва публичен дебат и обсъждане. За такива проекти към България са отделени близо 500 млн. евро, или 1 млрд. лева (те представляват основно релокирани еврофондове) и е не просто важно да се знае за какво ще се насочат тези пари, а е задължително.

В плана за възстановяване има заложени конкретни графици за реализиране на реформи, проекти и искане за плащания, за да може Европейската комисия да признае и възстанови разходите. Иначе през 2026 г. средствата ще да бъдат загубени и България ще е пропуснала отлична възможност хем да се реформира, хем някой друг да е платил за това.

В същото време реформите на пазара на електричество, които текат интензивно в момента в ЕС, могат да бъдат спасителен пояс за българския план за възстановяване, смята евродепутатът Радан Кънев. "Възможността се крие в това, че предложението за Реформа на пазара на електричество (Electricity Market Design) включва ново "отваряне" на Регламент (ЕС) 2019/943 относно вътрешния пазар на електроенергия. Именно този акт конкретизира забраната за субсидиране на въглищни централи", казва евродепутатът. Още повече има очаквания, че темата за капацитет на въглищни централи може да бъде отново отворена и срокът от 2019 г. възстановен и удължен. А ако България този път да успее да се възползва, ще й позволи да удължи живота на тецовете си с твърде ограничен капацитет. За момента обаче няма такъв ангажимент или предложение от ЕК. Възможността остава теоретична и зависи от това как ще защити правителството позицията си и как ще убеди съседните си държави Гърция и Румъния да подкрепят България при евентуално обсъждане в Съвета."

Напълно несправедлив преход

Най-трагична е ситуацията по линия на Фонда за справедливия преход, т.е. схемата за подкрепа на региони, силно зависещи от въглищата, които трябва да направят преход към зелена енергия. България разполагаше с 1.3 млрд. евро за трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. За да ги отключи, трябваше да представи териториални планове, които да казват какво и как ще се случи в тези региони. Такива планове, напълно умишлено, все още няма официализирани, макар черновите им да са отдавна разписани и да стоят в Министерството на енергетиката.

България вече загуби 100 млн. евро от тези пари миналата година, това ще се случи и с по-голямата част от оставащите средства (или над 800 млн. евро за тази година), ако не подадем плановете до юни. В противен случай "влизаме в рисков период, защото Европейската комисия няма да има нужното техническо време за одобрението им, както и за реализирането на целите в тях от страна на държавата", смятат източници на медията ни в комисията. Отново според източници от ЕК България е подала само работни документи към момента без посочени конкретни ангажименти за декарбонизация до 2026 г., което е основно условие за одобрението на тези планове.

Както личи в картата, пусната от ЕК днес, България остава единствената държава в ЕС без одобрени планове за справедлив преход.