Домакинствата консумират средно с 50% повече електроенергия спрямо 2002 г.

"При потреблението на електроенергия може да се очаква бъдещо увеличение, независимо от мерките за енергийна ефективност, защото има дългосрочна и целенасочена политика за фаворизирането му в транспорта и отоплението", споделя за "Капитал" енергийният експерт Калоян Стайков.

Преди година служебният кабинет на Румен Радев представи 30-годишна енергийна стратегия, в която прогнозира, че потреблението в България ще се удвои, аргументирайки нуждата от няколко нови ядрени мощности, ВЕЦ на Дунав и запазване на въглищните централи. Документът не беше приет сериозно от повечето анализатори в сектора, но той обърна внимание на един сериозен въпрос - ще намалява или ще расте търсенето на електроенергия и ако да, какво ще движи съответния процес.

50% повече търсене или не съвсем

Равносметката за средното потребление на електроенегия от българските домакинства наистина показва, че за последните две десетилетия то е нараснало с 50%, според официалните данните на Евростат. В същото време обаче общо консумираният ток расте много по-бавно - с около 20%

Причината е, че населението на България е намаляло с около 25% за същия период. С други думи, хората в България като цяло използват толкова ток колкото и преди, въпреки че са по-малко.

Ако се погледне енергията като цяло (всички видове горива, ток, парно и т.н.), домакинствата потребяват с 30% повече спрямо началото на века. А на фона на все повечето други големи консуматори на ток като електромобилите консумацията, поне на хартия, ще продължи да се увеличава.

Но проблемът с тезата, че консумацията постоянно ще расте и това оправдава нови големи мощности, е, че не се взима предвид собственото производство на домакинствата. В следващите години все повече къщи в страната ще инвестират в соларни инсталации не само заради ниските цени на фотоволтаиците, а и заради либерализирания пазар на бита от тази година. Освен това има куп програми, които стимулират именно това.

Повече ток с повече пари

"България винаги е употребявала по-малко електроенергия от средното европейско ниво", казва Ивайло Алексиев пред "Капитал" за разликите между България и другите европейски държави. В същото време западните държави се намират в доста по-различна ситуация - в Германия предстои огромен процес на електрифициране в следващите години. Електрификацията там, както и на други места, е на по-заден етап заради природния газ, който дълги години беше номер едно по отношение на дял в енергийното потребление на средния европеец. Във Франция обаче газ почти не се използва и страната има голяма консумация на ток. Въпреки това и в двете държави, които са и най-големи икономики в ЕС, потреблението на електроенергия в последните години спада, и то с над 10%.

Има и друг прочит на прогнозите - според последния анализ за енергийна ефективност на АУЕР енергийната интензивност в България реално намалява, защото се взима предвид ръстът на покупателната способност на домакинствата. От 2008-а до 2021 г. тя се увеличава с 33% и въпреки че потреблението на енергия също расте, то икономическите възможности на българските домакинства се ускоряват много по-бързо и това води до по-ниска интензивност.

Според Ивайло Алексиев енергийната ефективност ще ограничи ръста в потреблението на ток. "В следващите години ще има достатъчно политики за енергийна ефективност, които трябва да ограничат темпа нагоре. Това трябва и ще е тяхната роля", заявява той.

Докато България достигне средното европейско ниво на потребление, домакинствата ще потребяват повече и повече ток. Но има голям шанс сметките да се променят в момента, в който държавата спре да субсидира битовия пазар и хората започнат да плащат пазарни цени. Това е една от причините, поради които в последните години в Европа има спад, който е възможно и да продължи занапред - при високи цени никой не иска да потребява повече. В България има още няколко месеца, в които няма да е ясна посоката, но щом всички домакинства излязат на свободния пазар, ще има яснота дали и накъде сме тръгнали.