Петролните пазари се освобождават от страха за по-голяма война след иранския удар по Израел

Азиатските капиталови пазари бяха слабо активни. Китайският бенчмарк индекс CSI 300, включващ акции, листвани в Шанхай и Шънджън, се повиши с 1.9%, тъй като инвеститорите се съобразяват с новите насоки на регулатора на ценни книжа в страната.

Хонконгският индекс Hang Seng спадна с 0.7%, а японският бенчмарк Topix - с 0.5%. Йената отслабна с 0.4% спрямо долара до 153.77 йени.

Цената на златото, което е актив убежище, се повиши до 2355 долара за тройунция, "благодарение на значителните покупки от централните банки на развиващите се пазари и Азия, включително Китай, както и на силното търсене на дребно", заяви пред Financial Times Тарек Хорчани от Maybank Investment Banking Group.

Даниел Хайнс, старши стратег по суровините в ANZ Bank, заяви, че калибрираният характер на атаките и фактът, че те са били добре разгласени предварително, са намалили опасенията на петролния пазар.

"Цената на петрола се повиши преди уикенда, така че геополитическата ценова премия вече беше вложена преди това събитие", каза той.

Пазарът зависи от отговора на Израел

Президентът на САЩ Джо Байдън призова Израел да предприеме премерен подход в отговора си. Военният кабинет на премиера Бенямин Нетаняху се събра в неделя, но не е взел решение за това как ще реагира страната. Експертите предупредиха, че остър отговор от страна на Израел може да засили конфликта, да ограничи доставките на петрол от региона и да повиши цените.

"Значителен израелски ответен удар може да предизвика дестабилизиращ цикъл на ответни действия и да придвижи този конфликт нагоре по стълбицата на ескалацията", предупреждава Хелима Крофт, ръководител на глобалната стратегия за суровините в RBC Capital Markets и бивш анализатор на ЦРУ. "При такъв сценарий смятаме, че рискът за петрола не е незначителен."

• Израел претегля отговора на безпрецедентната атака от Иран

Според нея, макар че Иран не разполага с възможност да затвори Ормузкия проток, той очевидно е в състояние да повтори наръчника от 2019 г. за нападения срещу танкери, тръбопроводи и критична енергийна инфраструктура.

През последните седмици след нападението срещу Дамаск петролните пазари се изкачиха до най-високото си ниво от октомври насам, тъй като преценяваха потенциала за ескалация на конфликта, която може да засегне доставките в Персийския залив.

Боб Макнали, президент на консултантската компания Rapidan Energy и бивш съветник по енергийните въпроси на Джордж Буш, заяви, че последиците от удара все още могат да доведат до повишаване на цените "до, ако не и над 100 долара за барел".

"Пазарът се беше успокоил, че конфликтът в Газа се разширява и включва Иран и следователно представлява съществен риск за производството и износа на нефт и [втечнен природен газ] от Арабския залив", каза той.

Изострянето на конфликта рискува да разклати и без това свития петролен пазар в световен мащаб, тъй като търсенето се увеличава в големи икономики като САЩ и Китай, докато производителите от ОПЕК+ ограничават предлагането.

"САЩ и Китай могат да загубят от разрастването на конфликта, тъй като това ще се отрази значително на износа на енергия от региона, на цената на петрола и на световната икономика", смята Айхам Камел, ръководител на практиката за региона на Близкия изток и Северна Африка в консултантската компания Eurasia Group.

Евентуален скок на цените ще дойде в особено деликатен момент за президента на САЩ, който се опитва да "продаде" икономическите си постижения на избирателите преди изборите през ноември на фона на упорито високата инфлация. По-нататъшно покачване на цените на суровия петрол заплашва да изостри вече нарасналите цени на горивата месеци преди американците да отидат до урните. Средната цена на бензина в САЩ е 3.63 долара за галон, по данни на автомобилната група ААА, което е с около 15% повече от началото на годината. "Трудно е да се преувеличи колко нежелан би бил геополитическият скок на цените на петрола както за икономиката, така и за преизбирането на президента Байдън", казва Макнали.