Как се задръстиха всички граници

Войната, която затвори както Украйна, така и Русия и Черно море, е такава непредвидима причина. Пресъхването на Дунава - основен транспортен канал, е друг удар по логистиката. Те се насложиха върху вече натрупаните проблеми след пандемията, които промениха веригите за доставки. Така стоките започнаха да се движат повече по суша и от по-близо, превръщайки един краткосрочен фактор в дългосрочна промяна.

Дългосрочно обаче е ясно, че страната не се подготви адекватно за натоварването. С влизането в ЕС граничните пунктове реално спряха да бъдат нейна граница и се превърнаха в европейски. Такъв пример е Капитан Андреево, който е границата на Турция с Германия, или Кулата и Маказа - на Румъния с Гърция.

Преглед на данните сочи, че в топ 5 на най-натоварените пунктове на страната в последните 10 години са се появили цели два нови - Кулата и новият мост при Видин (виж графиката). Това говори за мащабни промени в направленията на трафика, в плановете на бизнеса и хората. Ние се движим повече и пътуваме повече навън, нашите съседи също. Българските фирми изнасят все повече, околните държави - също. Не е случайно, че двете нови натоварени направления са именно онези, където се появи нова инфраструктура: магистрала "Струма" и вторият мост. Ние сме много по-свързани с околните държави, отколкото пътищата и границите ни предполагат, и много по-неподготвени за бъдещето, което данните сочат.

Какво се случва по границите

Националната стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2020 - 2025 г. отчита, че се наблюдава устойчив ръст на входящия и изходящия трафик, в това число и на транзитно преминаващите лица и пътни превозни средства през България.

Данните от "Гранична полиция" сочат, че на моста край Русе, на турската граница и на сръбската ръстът за последното десетилетие - от 2012 г. насам, е между 270% и 340%.

Причините за увеличението на движението през ГКПП са свързани с нарастване на туристическия пътникопоток от съседни и други държави, навлизане на нискотарифни превози на пътници по въздух и суша, увеличаване на международния стокообмен, облекчаване на визовите изисквания спрямо гражданите на трети страни, включително съседни на България и други.

За товарния трафик данните от Агенция "Митници" са показателни. През 2021 г. на всички пунктове са обработени 4.2 милиона товарни пътни превозни средства (ППС), което представлява номинално увеличение от 698 хил. спрямо предходната година. В процентно изражение ръстът спрямо 2020 г. е 20%, а в сравнение с предпандемичната 2019 г. - 27%.

Според една от големите спедиторски компании в България - "Гопет транс", ръстът на износа за Западна Европа само за един летен месец от тази година е между 10 и 15%.

Шест от пунктовете в страната обработват 81% от трафика: Дунав мост - Видин, и Дунав мост - Русе, Калотина, Капитан Андреево, Лесово и Кулата.

Една трета от този трафик преминава директно през двата северни пункта с Румъния, което се дължи на вътрешноевропейската граница. Само за 2021 г. са били обработени около 1.44 млн. тежкотоварни автомобила на двата моста на Дунав - Видин и Русе.

Стратегии и реалности

Стратегията на "Гранична полиция" отчита, че увеличаването на трафика изисква осигуряване на достатъчен персонал, за да се гарантира плавното му преминаване при качествен граничен контрол. Лесно е да се види, че това не е така. По наблюдения на източници на "Капитал" на моста на Русе например често от четирите будки с граничари на изход от българската страна работи само една. На работа отиват доста по-малък брой граничари, отколкото изисквания по договор - двама от общо четиридесет.

Другите разписани цели са осигуряване на нормална пропускателна способност на ГКПП чрез разширяване и подобряване инфраструктурата и организацията на движение на съществуващите пунктове и изграждане на нови. Откриването на нови пунктове с Гърция е добър пример в тази насока.

Лош пример е скандалът на турската граница, където симбиозата между частен интерес и държавно затваряне на очите обрича превозвачи на дълго чакане и плащане на подкупи. Той вероятно има директна връзка със забавянето на други граници - например на видинския мост румънската страна прави изключително подробни проверки на всички минаващи.

А страничните ефекти от това са видими далеч преди границата. Видин е задръстен, Русе също. "Сутрин и вечер нашите служители протестират, те не искат да идват на работа - сутрин губят час и нещо, работят 8 часа, други работят и по 12 часа на пристанището и вместо да се приберат в 19:15 ч., се прибират късно, към 20:30-21 ч. И това, при положение че ние не сме София, нямаме такива големи задръствания на булевардите. Проблемът е сериозен - пречи на хората, но пречи и за бъдещите планове на компанията. Ние сме вътрешна граница на ЕС - освен да претеглят, да видят винетка, документи, какво друго има да гледат", казва мениджър на русенска компания пред "Капитал". Според него трябва да се направи детайлно обследване, което да покаже къде точно е проблемът - дали в пропускателната способност на пункта (като време за обработка на един тир) или неефективната работа от страна на назначените на работа там.

Несвършената от българските власти работа рефлектира дори извън България. "Увеличението на трафика през посочените гранични пунктове (тези с Румъния - бел. ред.) се дължи и на факта, че част от превозвачите избягват преминаването през Сърбия и Хърватия. Това е в резултат както на завишените пътни такси по маршрута, така и на изключително високите глоби, налагани от граничните власти на Хърватия при откриване на емигранти на борда на превозните средства, проникнали в тях без знанието на превозвачите и техния персонал. Не са рядкост случаите, когато налагането на тези глоби е тенденциозно и засяга основно български, сръбски и турски превозвачи, като властите на ГКПП Баяково - Батровци не им дават възможност за адекватна защита", твърди пред "Капитал" Васил Боснешки, управител на "Некст лоджистикс".

Много пунктове, малко пътища

Според Камелия Василева, генерален търговски директор на "Гопет транс", няма бързи решения. "Единственият начин да се намали натовареността по границите е увеличение на капацитетите и броя на трансграничните пунктове, което за съжаление няма да се случи в краткосрочен план. Имаме информация, че се готвят стъпки в тази насока, но в рамките на 2022 г. този проблем ще стои пред всички нас - спедитори, превозвачи и клиенти. Предизвикателството ще продължава да расте, защото ние сме врата за Турция и Гърция към Европа. Износът на стоки от тези държави, както и от България, продължава да расте. По време на ковид пандемията Балканите се превърнаха в своеобразен източник на стоки, заместители на тези, идващи към Европа от Китай", казва Василева.

Като бърза стъпка на топ натоварените граници със сигурност могат да се изпратят повече гранични полицаи и митничари. А вероятно за няколко месеца могат да се добавят и още ленти и точки за обработка. Такъв план държавата не е обявила.

България всъщност има учудващо много пропускателни сухопътни пунктове (над 30), но няма инфраструктура, която може да поеме този трафик, особено когато той се концентрира в 5 или 6 точки. Според Василева товарният трафик в страната се засилва и от чужди компании, които навлизат все по-агресивно на пазара. Единственият начин страната да печели от това - тол таксите, са много по-ниски от околните страни и за пореден път бяха задържани на нива, които не позволяват никаква поддръжка на инфраструктура, камо ли строителство на нова. Още предишният регионален министър Гроздан Караджов се поддаде на натиска на местните превозвачи да отложи планираното увеличение. Тогава шефът на най-голямата транспортна компания ПИМК Илиян Филипов твърдеше, че има криза и увеличение на таксите ще доведе до повишение на цените. Цените се повишиха и без таксите, а при такъв ръст на транспорта не може да се говори за криза, а по-скоро за повече конкуренция.

Едно възможно бързо решение е влизането в Шенген, но е напълно възможно в края на годината страната да се окаже изолирана извън безграничната зона, ако Румъния и Хърватия влязат. Това ще удвои кошмара по границите (само си спомнете как се преминаваше, когато COVID-19 затвори всичко).

Пътят за Гърция -Кулата

Този път влиза в новините през лятото с километричните опашки на курортисти - българи, гърци, румънци, а вече увеличаващ се брой молдовци, украинци и сърби. По пътя към лятната си ваканция те престояват в автомобилите си понякога с часове, отбити по магистралата, водеща към пункта Кулата - Промахон, или се опитват да оптимизират чакането, минавайки по заобиколни пътища.

Анализът на Национална служба "Гранична полиция" за пътникопотока в периода май - юли 2022 сочи, че през граничните пунктове на българско-гръцката граница са преминали приблизително 1 млн. МПС и 2.5 млн. лица.

От "Гранична полиция" отчитат още, че от 2017 г. насам има тенденция за годишен ръст на броя на преминалите от приблизително 15%. Като изключим година и половина на пандемия, това значи, че от 2017 г. досега трафикът през само един пункт, Кулата - Промахон, е нараснал с около 50%.

През настоящата 2022 г. средно дневният трафик е в рамките на около 15 - 20 хил. МПС и 40 - 50 хил. лица.

Кулата изпитва най-голям пътникопоток през лятото Фотограф : Велко Ангелов

Шампионът на тировете -Капитан Андреево

Турция е износител с увеличаващ се потенциал за Европа, като голяма част от товарите преминават транзитно през България и основно през Капитан Андреево. Това е най-натовареният пункт на страната по отношение на товарен трафик заедно с алтернативния пункт Лесово, където минават част от камионите без храни.

През него за миналата година са минали 887 хил. превозни средства, или почти всеки пети камион ползва този пункт. През тази година заради блокираното Черно море до началото на юни има ръст 17%, така че ще бъде счупен рекордът от над 1 млн. тира за година.

Очакванията са този трафик само да се увеличава, тъй като Турция ще играе все по-голяма роля в доставките на суровини и храни за Европа като резултат от ковид пандемията и глобалната криза с доставки. Явно е обаче, че инфраструктурата от българската страна не е подготвена за това предизвикателство.

Капитан Андреево доби печална слава през тази година с разкритията за отдаването на проверките на храни и дезинфекция по граничния пункт по времето на ГЕРБ преди 10 години на частната фирма "Евролаб 2011". Загубата на контрол на южната граница на страната е коствала приходи в размер на 200 - 300 млн. лв., както и е отворила вратата за ежегоден приход на криминални операции в размер на 1-1.5 млрд. евро.

По турските граници преминаването е мудно и често трае с дни Фотограф : Цветелина Белутова

Управителят на "Некст лоджистикс" Васил Боснешки каза пред "Капитал", че средното чакане по граничния пункт на техните шофьори е над 100 часа. Според него причините за това са много, но най-ключовите са: липсата на въведен в експлоатация хладилен коридор, по който биха могли средно по 200 камиона да преминават на ден, недостатъчно уреди за газов анализ, липса на достатъчно отворени гишета и неизползването на всички съществуващи такива, както и неефективните проверки на камиони с извъневропейска регистрация, които, вместо да бъдат оттеглени на друго място, са част от опашката.

Западната тапавица -Калотина

Граничните пунктове край Калотина традиционно изпитват забавяния и дълги опашки, особено за леки автомобили през лятото, а според официалните статистики за периода на Агенция "Митници" при обработените превозни средства се вижда увеличение на преминаващите тежкотоварни автомобили с приблизително 6% спрямо 2021 г. месец за месец.

Това е така, въпреки че границата със Сърбия традиционно не е предпочитан изход към Европа за тирове, тъй като не е членка на ЕС. "Клиентите ни избягват да преминат през Сърбия. Големите опашки по границите с Румъния все пак предизвикват пренасочване по западната ни граница", отбелязва търговският директор за региона на "Гопет транс" Рая Рендакова.

През юли тази година няколко български медии отразиха дългите опашки за автомобили, с минимални периоди на чакане от приблизително 4-6 часа в горещите летни дни. Чакането най-вероятно само ще се увеличава, предвид че средният брой проверени автомобили през юли бе 1180, а само досега за август месец той е 1218.

На северната граница на България се получават и най-големите задръствания. Всяко лято Видин бива напълно блокиран от двайсеткилометрови опашки, а втората по натовареност гранична точка, Русе, от повече от десетилетие не може да се справи с проблемите си с трафика.